Решение № 869 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря М.а Д. Димитрова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110106042 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*” ЕООД, гр. *, с която срещу *” АД, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба, ищецът ,,*’’ ЕООД твърди, че на *около 12:*часа в гр.* е бил блъснат лекия автомобил собственост на фирмата ,,Н*’’, с рег № * от лек автомобил ,,*’’ с рег. № *, управляван от *. В резултат на претърпяното ПТП е увредена облицовка на предна броня, попълнен е двустранен протокол от страните, като посочен за виновен е водача *, чийто автомобил е застрахован по застраховка ,,Гражданска отговорност със срок на действие *г. - *г. Застрахователят е уведомен за процесното събитие и е изготвил опис на щета, оглед и снимков материал. Като застрахователно обезщетение е получена сумата от 105.80 лв., която според ищеца е крайно ниска и не е достатъчна за възстановяване на щетите, които определя в размер на 500 лв. Поради тази причина моли за осъждане на ответника, като предявява частичен иск. Моли и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът *Д подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП, вината на водачът на л.а. *, както и предявяването на претенция от ищеца пред него. Излага, че е изплатил на ищеца обезщетение в по щетата в размер на 105.80 лв. Не оспорва кои са увредените детайли, степента на ремонт, както и причинната връзка между двете. Оспорва само размера на дължимото застрахователно обезщетение. Намира претендирания от ищеца размер на обезщетението за завишен, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че размерът е завишен, тъй като става въпрос за автомобил е на повече от 20 години, поради което стар, овехтял и амортизиран, поради което твърди, че заплащане на сумата по иска ще доведе до неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

1

Допуснато е увеличението му до сумата от 215,22 лв. (110.04 евро), частично от 500 лв.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил ,,*’’, с рег № *, от което е видно, че ищецът е вписан като собственик на същия.

Установява се от представения Двустранен констативен протокол за ПТП, че на *г., около *часа, в гр. *е настъпило ПТП между собствения на ищеца автомобил ,,*’’, с рег № * и лек автомобил ,,*’’ с рег. № *, управляван от *, който при маневра паркиране на заден ход е блъснал паркирания първи автомобил. Като виновен е посочен водачът на л лек автомобил ,,*’’ с рег. № *, който за този период е бил застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищецът е уведомил застрахователя, за което е съставен опис на щета от *г., в който като увреден детайл е посочен облицовка предна броня. Определено е застрахователно обезщетение в размер на 105.08 лв., което е изплатено на ищеца.

От заключението на вещото лице инж. Й. Л. М. по назначената съдебноавтотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта в качествени неоторизирани сервизи възлиза в диапазона между 296,65 лв. и 345,55 лв., като в оторизиран гаранционен сервиз ремонтът възлиза на 426,78 лв. Вещото лице посочва, че след извършения оглед установява, че до настоящия момент автомобилът е бил отремонтиран в сервизи с ниско качество на крайния продукт/ремонт, неотговарящи по качество на използваните в настоящата експертиза сервизи. В съдебно заседание пояснява, че средната пазарна цена на ремонта в неоторизираните сервизи е 321,10 лв. или 164.17 евро.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а., ,,*’’ с рег. № * от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че изплатеното от него обезщетение е съответстващо по размер на претърпените от ищеца вреди.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за „*’’ с рег. № *, валидна към датата на ПТП, настъпило на 29.11.2024 г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция чл. 432 ал. 1 КЗ.

След като застрахователят извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение по заведената щета, то същият е приел механизма на настъпване на произшествието, като в настоящото производство може да оспорва единствено размера на вредите. Въпреки това, в настоящото производство се установи от представения протокол за ПТП, че вредите са настъпили в резултат на посочения от ищеца механизъм, както и че е налице причинна 2 връзка.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

Вещото лице е предложило няколко варианта за ремонт, като предвид експлоатационния период на автомобила и неговото състояние преди увреждането съдът намира, че посочената от вещото лице средна стойност от 321,10 лв. най-адекватно съответства на претърпените вреди.

Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 105,08 лв., като е останала дължима сумата от 216,02 лв. Използваната от застрахователя методика за изчисляване на обезщетението не съответства на законовите критерии за пълно обезщетяване на всички претърпени вреди.

С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 215,22 лв. /110,04 евро/ е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 495.53 евро, от които 50 лв. заплатена държавна такса, 224.97 евро депозит за експертиза и 245 евро с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е неоснователно. Същото се доближава до минималния размер, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за ВАР и съответства на претендирания от насрещната страна размер на възнаграждението.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА * АД ЕИК *, гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на ,,*’’ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 110.04 € /сто и десет евро и четири евроцента/, част от сумата в размер на 500 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от 3 ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка на предна броня на лек автомобил ,,*’’, с рег № *, в резултат на реализирано на *г. ПТП в гр. *, предизвикано по вина на водача на лек автомобил ,,*’’ с рег.№ *, застрахован по договор за ,,Гражданска отговорност’’ при ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска /12.05.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *’’ АД ЕИК *, гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на ,,*’’ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 495.53 € /четиристотин деветдесет и пет евро и петдесет и три евроцента/, представляваща сторени от ищеца по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищеца по следната банкова сметка с титуляр адв. Й. А. – IBAN *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4