Решение № 40 от 19.05.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. ХАСКОВО, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900038 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 171 184.95 лева.

ИЩЕЦЪТ – З. К.

„ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София твърди, че на 12.04.2019 год., около 17.50 часа на бул.“България“ № 41, срещу Младежкия център, в посока запад, се движел лек автомобил „*********“, с рег.№ *********, управляван от ответницата Н.

Х. Г.. Достигайки до Младежкия център, в уширението за автобусната спирка, ударила отзад паркирания там лек автомобил „*****“, с рег.№ ********, в лявата му част, където по това време се намирал водача му – Д. А. К..

Ответницата напуснала мястото на произшествието, без да уведоми и изчака контролните органи. В резултат на ПТП, на К. била причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на десен крак, ампутиран над коляното на нивото на бедрото, перонеална пареза на левия долен крайник с разкъсване на вътрешния минискус на лявото коляно. Наказателната отговорност на ответницата била ангажирана със споразумение от 05.11.2020 год., одобрено по НОХД № 1069 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково. Към датата на пътния инцидент, управляваният от ответницата автомобил бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в сила от 27.02.2019 год. до 27.02.2020 год. По повод постъпила при ищеца претенция от пострадалия К., била заведена щета № 0000 – 1000 – 62 – 20 – 7064, приключила с подписване на споразумение от 11.06.2020 год. за изплащане на застрахователни обезщетения в размер на 170 000 лева – за неимуществени вреди и в размер на 1 184.95 лева – за имуществени вреди, изплатени на части, съответно на 31.08.2020 год. в размер на 50 000 лева; на 26.09.2020 год. в размер на 50 000 лева и на 24.10.2020 год. в размер на 71 184.95 лева. С 1 изплащане на посочените по-горе суми, ищецът встъпил в правата на пострадалия и придобил правото на регрес срещу виновния водач, напуснал мястото на произшествието, без да уведоми и изчака контролните органи, до размера на изплатеното. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 171 184.95 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИЦАТА – Н. Х. Г. - оспорва иска.

Заявява възражение за прекомерност на изплатеното от застрахователя в полза на пострадалия, обезщетение за неимуществени вреди, както и за допуснато от него съпричиняване, обосновано с твърдения за неспазване на правилата за движение, уредени в чл.93, чл.94, чл.97, чл.98 от ЗДвП, престоявайки и/или паркирайки в средата на дясната пътна лента на северното, еднопосочно пътно платно на бул.“България“ и в района на автобусна спирка. Излага доводи за наличие на неправомерно поведение, допуснато от трети участник в движението, а именно М. П. Р. като водач на лек автомобил „****“ с рег.*******, който на кръстовището е бил пристроен в лявата пътна лента, която е единствено за завой наляво. Вместо това същия неправомерно продължил движението си в права посока по лявата лента на бул.“България“, като в този момент пред него в дясната лента се е движел автомобила, управляван от ответницата, която започвала извършването на маневра по заобикаляне на спрелия в нейната пътна лента автомобил, с водач пострадалия К.. Искането за събиране на гласни доказателства е обосновала с твърдения за наличие на неотложна причина, поради която е напуснала местопроизшествието, свързана с психическото й състояние след пътния инцидент. В тази връзка в първото по делото съдебно заседание, пълномощникът на ответницата е пояснил, че в момента на инцидента ответницата е била под изключително силен емоционален стрес, изпитвайки непреодолим страх за живота и здравето си и това на двете й деца, возещи в управлявания от нея автомобил, провокиран и от проявената спрямо нея вербална агресия от страна на близки на пострадалия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение за решаване на наказателното производство по досъдебно производство № 491 / 2019 год. по описа на РУ МВР – Хасково, одобрено с протоколно определение № 260033 от 05.11.2020 год., постановено по НОХД № 1069 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, Н. Х. Г. е призната за виновна за това, че на 12.04.2019 год. в гр.Хасково, при управление на МПС – лек автомобил марка „******“, модел „****“ с рег.№ *********, нарушила правилата за движение – чл.20, ал. и ал.2, изр.1-во от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила тежка телесна повреда на Д. А. К., представляваща загуба на крак, изразяваща се в ампутация на десния крак на нивото на бедрото, като последица от травматичните увреждания на десния крак, като деецът е избягъл от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.1-во, вр.

2 ал.1, б.“б“, предл.1-во, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

От приложената по делото застрахователна полица № BG/22/119000615676 от 27.02.2019 год. се установява, че към 12.04.2019 год., когато е настъпило ПТП, МПС марка „******“, модел „****“, с рег.******, управлявано от ответницата е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца - ЗК “Лев Инс“ АД, с начална и крайна дата на покритие – 27.02.2019 год. и съответно 27.02.2020 год.

Като писмено доказателство по делото е приет доклад по щета № 0000 – 1000 – 62 – 7064 от 27.01.2020 год., видно от съдържанието на който е, че в полза на пострадалия К. са определени застрахователни обезщетения в размер на 170 000 лева – за неимуществени вреди, претърпени в резултат на травматична конквакция на двете подбедрици; счупване на малкопищялните кости двустранно; увреждане на поплитеа в дясно; компертмент синдром двустарнно на подбедриците; инфекция на меките тъкани на подбедриците двустранно; сепсис; перонеална пареза на левия долен крайник; разкъсване на менискус на лявото коляно, и в размер на 1 184.95 лева – за имуществени вреди. Общо определената сума в размер на 171 184.95 лева е изплатена в полза на пострадалия, на части, както следва: на 31.08.2020 год. – 50 000 лева; на 26.09.2020 год. – 50 000 лева и на 24.10.2020 год. – 71 184.95 лева.

По искане на ищцата по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията на свидетелката Д. А. се установява, че след като разбрала за пътния инцидент от сестра си – майка на ответницата, веднага отишла в дома й. Външната врата била отворена и се чувало децата й да плачат. Ответницата ги държала и плачела заедно с тях. Не говорела. Не отговаряла на задаваните от свидетелката въпроси. Децата, които били с нея по време на катастрофата, пищяли през цялото време. Н. й казала, че е блъснала човек. Свидетелката се опитала да я успокои, като й казала, че отива в болницата заедно със съпруга си, за да видят в какво състояние е пострадалия. Н. била сама с двете си децата си – близнаци. Родителите и съпруга й работели в чужбина. В болницата видели полицаи, които им обяснили, че са минали през апартамента на ответницата, но не са я открили. Свидетелката им обяснила, че идват от апартамента на племенницата си, която им обяснила какво се е случило.

Съпругът й придружил полицаите до дома на ответницата. Свидетелката изчакала идването на пострадалия, който довели с линейка, придружаван от съпругата му. По-късно били транспортирани до болница в гр.Пловдив.

Свидетелката се върнала до дома на ответницата, където били пристигнали полицаите, които искали Н. да слезе, за да говорят с нея, но тя влезнала в банята и се заключила. Не преставала да плаче. Децата продължавали да плачат и да пищят. След като се успокоила, ответницата отишла при полицаите, които я отвели в полицейския участък. По-късно, когато останали сами, племенницата й споделила, че след пътния инцидент хората обиколили 3 колата й, крещейки й, а децата вътре плачели. Изпитала страх за децата си.

Ответницата й разказала, че след катастрофата слязла от колата и видяла, че на човека му няма нищо. После се качила в колата и си тръгнала, защото децата пищели, хората я заобикаляли и тя се чудила какво да прави и кого понапред да погледне. Ответницата „страдала страшно много“ от случилото се при катастрофата. От показанията на свидетеля Д. се установява, че преди катастрофата е бил на пазара, на място, където пътното платно се пресичало от пазара към Младежкия дом. По едно време хората се раздвижили и започнали да викат „катастрофа“. Видял катастрофата. Н. била отвън.

Свидетелят тръгнал към колата й, в която били децата й, които пищяли.

Ответницата била объркана и много стресирана, не знаела какво да прави.

Насъбрали се много хора – около петнадесет човека. Свидетелят я попитал какво е станало, но тя изобщо не му отговорила. Отишъл да види децата, които пищели. Н. се качила в колата и тръгнала преди идването на полицаите.

Свидетелят отишъл с колата си до дома на Н., която била излязла навън, отивайки до магазина. Била притеснена и стресирана. От показанията на свидетеля М. се установява, че е станал очевидец на ПТП, настъпило в края на работния ден – около 17.30 ч. – 18.00 ч. На десет метра от пешеходната пътека, където бил входа на паркинга за леки автомобили със съпругата му решили да пресекат улицата от към Младежкия дом. В този момент покрай тях минали два автомобила, които по негова преценка ускорявали, идвайки от светофара, движейки се успоредно един до друг, единият от които „****“, движещ се по платното от към Младежкия дом, а другия „****“ - в платното до реката. След секунди, автомобилът, който се движел вдясно от към Младежкия дом се ударил в друг автомобил, паркиран на улицата – на самото платно, до който се намирал изправен човек, който след удара буквално се свлякъл. Много хора се стекли. Свидетелят видял, че от ****а, който ударил спряната кола слязло едно момиче, явно видяла какво е направила. В момента, в който се върнала и се качила в колата, преценил, че има опасност да избяга. Ускорил ход с цел да й попречи, но когато стигнал ****а, водачката потеглила. Пострадалият се намирал точно зад автомобила си, който бил с отворен багажник. Момичето, което слязло от ****а стояло 2 – 3 секунди и си тръгнало. Преди това вече се били събрали страшно много хора. Първо дошла линейка, а след 5 до 7 минути пристигнали и полицаи. Свидетелят споделя, че не може да каже дали от страна на насъбралата се тълпа е имало опити за разправа с водачката на ****а.

От обясненията на ищцата, дадени на основание чл.176 от ГПК се установява, че в деня на пътния инцидент – 12.04.2019 год. решила да заведе на лекар децата си, които по това време били на четири години и от там да се прибере по бул.“България“. Като минала кръстовището се пристроила в дясната лента. Пред нея имало две коли, които затруднявали видимостта й към човека, който бил спрял по средата, в лентата й за движение, след автобусната спирка. Имало автомобил и в лявата лента, който се движел успоредно с нея, след като я изпреварил на кръстовището, от където идвала. Опитала се да премине в лявата лента за движение, но автомобилът движейки се успоредно с нея не я пропуснал. Не си спомня, дали 4 автомобилите, движещи се пред нея са били подали ляв мигач, за да избегнат удара със спрелия в лентата им за движение, автомобил, защото в този момент се опитвала да влезе в лявата лента. Забелязала пострадалия едва при удара в него и автомобила му. Изпаднала в шок. Слязла от автомобила си и се опитала да му помогне, подавайки му ръка, като желанието й било да го заведе в болница, вместо да звъни на тел.112. Но в това време се събрали много хора – около 10 – 15 човека. Отделно от това имало и две жени с торби, които тръгнали срещу нея и започнали да й крещят, налитайки да я бият. Децата, намиращи се в колата й също крещели. Почувствала стрх за децата си. Не искала да стават свидетели на случилото се. Уплашила се, тръгнала назад и се качила в автомобила си, тръгвайки към дома си, където започнали да й се губят спомени заради шока, в който била изпаднала, незнаейки как да отреагира. Затворила се в тоалетната и започнала да плаче. Не след дълго – след около 10 – 15 минути, дошли леля й и калеко й, разбирайки за станалия пътен инцидент, за да й помогнат и успокоят децата. Не била в състояние да прави абсолютно нищо. Била изплашена много. Впоследствие разбрала, че е трябвало да остане на мястото на инцидента. Била в страшен шок. Не знаела как да реагира. Почувствала топка в корема, изтръпване на крайниците, припотяване. Чувствала се така, като че ли е в паник атака. След струпването на много хора и виждайки, че е виновна, не знаела точно как да отреагира нормално.