Решение № 207 от 13.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Д. П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500226 по описа за 2022 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 3278/28.01.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от Н. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** – лично и като процесуален субституент на малолетния си син Я. Н. С..

Обжалвано е Решение № 30 от 06.01.2022г. постановено от РС Бургас по гр. д.№ 7860/2021 по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на Н. Й. С.- лично и в качеството на баща на малолетния Я. Н. С., ЕГН: **********, за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН против П. С. К., с ЕГН: **********, от ***, както и срещу брат й Д.

С. К., ЕГН: **********, *** – само за племенника му, поради извършени на 09.10.2021г. от ответниците актове на домашно насилие.

Н. Й. С. е осъден да заплати по 300 лв. деловодни разноски за всеки от ответницитеП. С. К. и Д. С. К..

С жалбата са изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, както и немотивирано, постановено в противоречие с доказателствата по делото. Според въззивника съдът не е кредитирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, а е обосновал решението си въз основа на изготвения социален доклад.

Жалбоподателят сочи, че по делото безспорно е установено, че описаното в молбата за защита поведение на ответниците на 9.10.2021г. съставлява акт на домашно насилие по 1 смисъла на чл.2 от ЗЗДН. От показанията на свидетеля Б. по категоричен начин се установява твърдението на молителя за упражненото домашно насилие над детето Я. С., а именно как ответниците обясняват на детето, че баща му “няма един приятел и не харесва никого“, “не харесва нито него, нито майка му, нито С., нито баба му и че е сам като куче“, че “едва ли не е искал да му втълпи вина“, че „когато баща му не го е прибрал през лятото, тя е била права като не е изпратила полиция, както той е правел, за да може детето да си изкара хубава ваканция“, че баща му „не заслужава такова дете, като него“, че “не се е интересувал от това как е детето по математика“.

Изразява становище относно доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Сочи, че ответниците не са успели да докажат твърденията си, изложени в отговора на молбата, а показанията на свидетеля Е. не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите са косвени, противоречиви и непоследователни.

Оспорва изготвения социален доклад като неотговарящ на изискванията на чл.14 от Правилника за прилагането на Закона за закрила на детето. Сочи, че в него са взети под внимание единствено твърденията на ответниците, а на него не е дадена възможност да изложи доводите си пред съответната дирекция по местоживеенето му.

В заключение посочва, че атакуваният съдебен акт е лишен от правна аргументация.

Позовавайки се на т.17 от ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС, заявява, че правото на участие на страната в процеса, гарантиращо правото на защита и състезателния характер на производството, е нарушено, тъй като молителят не е изслушан от социален работник.

Моли решението да бъде отменено и молбата за защита да бъде уважена чрез налагане на мерките по ЗЗДН, посочени в молбата.

В законния срок е постъпил отговор на жалбата от адв. Христина Късева – процесуален представител на въззиваемите Д. С. К. и П. С. К..

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията в жалбата- несъстоятелни. Сочат, че уважаването на искането за незабавна защита от съда в процесния случай не обвързва съда с постановяване на решение в полза на молителя. Заявяват, че не е налице твърдяното в жалбата нарушение на правото на защита и справедлив процес. Според тях, от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на 09.10.2021г. не е осъществен акт на насилие от страна на ответниците както по отношение на детето, така и по отношение на Н.

С. от П. К.. Считат за голословни твърденията за предубеденост на социалните работници при изготвяне на социалния доклад. Във връзка с разрешението дадено в т.17 от ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС сочат, че едва с въззивната жалба въззивникът е отправил искане за изготвяне на социален доклад и изслушването му от социален работник в Дирекция Социално подпомагане София, което според тях се явява преклудирано.

Искат от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Въззивникът не взема участие при разглеждането на делото в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Процесуалният представител на въззиваемите оспорва жалбата, поддържа отговора, 2 моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Въззивникът Й. е сезирал Бургаския районен съд с молба за молба за защита срещу осъществено спрямо него домашно насилие от въззиваемите П. С. К. и Д. С. К., както и с молба за защита на малолетния син на въззивника и въззиваемата К.- Я. Н. С., срещу осъществено спрямо него домашно насилие от въззиваемите П. С. К. и Д. С. К..

Конкретните обстоятелства са изложени в молбата за защита. Твърди се, че С. и К. живели на семейни начала и имат син- Я., роден през 2012г. С решение №1954 по гр.д.

№3251/2016г. на БРС бил утвърден режим на лични отношения между въззивника и детето.

Понеже въззиваемата възпрепятствала контактите му с детето, между родителите се появили неприязнени отношения. Въззивникът твърди, че е правил компромиси, редовно превеждал дължимата издръжка за детето, като предварително дадените от него суми надхвърляли определения от съда размер. Вместо да оцени положените от него усилия за отглеждането на детето, въззиваемата започнала да манипулира въззивника като тормозела и биела сина им. От техни общи познати узнал, че К. употребява системно наркотици и злоупотребява с алкохол.

Твърди, че е подложен на физически и психически тормоз. При всяко вземане на детето разбирал от него за побой, нанесен от майка му, както и други неща, оказващи влияние върху нормалното емоционално развитие на детето. В последно време разбрал, че побоите и посегателствата върху детето зачестили. Сочи, че е притеснен за здравето и психиката на детето, което е на девет години и при евентуално грубо посегателство, може да настъпи трайно негативно влияние върху психиката му.

На 9.10.2021г., около 14 часа въззивникът чул и записал от телефона на сина си Я., как майка му и вуйчо му- вторият въззиваем, упражняват домашно насилие, под формата на емоционално такова. Въззиваемият К. казал на детето, че баща му няма един приятел и не харесва никой- нито детето, нито майка му, нито вуйчо му, нито баба му. Казал му също, че баща му е сам, като куче. По- късно К. продължил да притиска детето с фразата, че баща му иска да му втълпи вина. Казал му също, че баща му не заслужава такова детето като него.

Обяснили на детето, че това е опит от страна на бащата да манипулира детето и да вика полиция. Въззиваемата К. казала на сина им, че когато баща му не го е прибирал лятото, тя била права като не изпратила полиция, както правел бащата, за да може детето да си изкара хубава ваканция. Въззивникът чул също, че той не се интересува от това как е сина му по математика и в училище, а единствено притеснява детето с новия приятел на майка му.

След тази проява на К. и отказът на служителите от РУ на МВР- Бургас да изпълнят 3 вменените им от закона задължения за опазване на реда и спокойствието на гражданите, въззивникът приел, че единствения начин да получи защита е издаването на заповед за налагане на мерки срещу домашно насилие.

Цитирана е дефиницията за домашно насилие.

Твърди се, че от изложеното в молбата за защита е видно, че съществува непосредствена и последваща опасност за живота и здравето на детето, както и на него самия. Ето защо въззивникът претендира издаване на заповед за незабавна защита както спрямо него, така и спрямо детето.

Поискано е налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ЗЗДН /първата и третата мярка по отношение на двамата ответници/.

Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са възпроизведени твърденията за осъществено спрямо въззивника Н. С. и малолетния Я. С., емоционално насилие на .

С определение №3690 от 9.11.2021г. по гр.д.№ 7860/21г. на БРС , производството по делото е прекратено като недопустимо в частта, касаеща молбата за защита на Н. С. срещу осъществено домашно насилие от ответника Д. К., предвид липсата на предпоставките по чл.3 ЗЗДН за търсената защита. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Със същото определение съдът е приел, че с оглед твърденията на молителя и заявеното от него, че детето се е свързало с баща си и е направило разговора с майка си и вуйчо си негово достояние, очевидно детето не се е чувствало комфортно, поради което е счел, че са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавна защита по отношение на детето. Предвид изложеното и като се преценил, че с оглед предстоящото съдебно производство е възможна ескалация на по- висока степен на насилие, е приел, че са налице данни за пряка и непосредствена последваща опасност за психическото здраве на детето, каквито данни по отношение на бащата няма. Затова е издал заповед за незабавна защита №89 от 9.11.2021г., с която е задължил П. К. и Д. С. да се въздържат от домашно насилие спрямо Я. Н. С.- син на първата и племенник на втория.

Ответницата П. К.- сега въззиваема, представлявана от адв.Късева, е подала писмен отговор, с който е оспорила твърденията за осъществено от нея домашно насилие върху молителя и детето на страните. Заявява, че не е имала повод и причини да осъществява насилие във всичките му форми по отношение на сина си Я., както и на баща му Н. С., поради което моли искането за защита да бъде отхвърлено.

Заявява, че на 8.10.2021г. около 21 ч. Н. С. се е обадил на тел.112 и изпратил без причина полиция в дома на К., като подал сигнал, че детето е малтретирано от нея.

Полицаите беседвали с нея, детето и с приятеля на К., който им бил на гости. След като не установили акт на насилие, констатирали, че сигналът е неверен. На 15.10.2021г. около 19 ч.

С. отново изпратил полиция в дома й по същата причина. Отново, след беседа с детето и майката на К., с която живеели съвместно, полицаите не установили насилие. Това се отразило изключително зле на психиката на детето, което се стресирало от присъствието на полицаи у тях и не разбирало защо баща му изпраща полиция. След посещението на органите на реда, детето се разстроило и разплакало. В същото време С. не спирал да й пише заплашителни, вулгарни съобщения по адрес на нея и приятеля й. Същите гласели 4 следното: „Луд съм мърши долни!!! Ще ви изям!!!“; „Или ще продам всичко, ще замина и ще платя на някой, който да ми реши проблемите с долняците“; „Последващи действия ще има стой та гледай!!!“; „50-50 – споделено родителство, или много сериозна война!!!“; „Много прекалихте и си повярвахте комплексарчета, долни, прости мазни!!!“. Писал също неверни твърдения в родителската група по „Вайбър“, че детето е подложено на тормоз и отчуждение от нейното семейство /вуйчо му, баба му и майка му/. Това се отразило изключително зле на детето, злепоставило го пред съучениците му и уронило нейния авторитет на майка пред класа. Заявява, че сина им е отличник и за малко повече от две години има много златни и сребърни отличия /медали/ от различни състезания. Ответницата била притеснена, че гореизложеното ще повлияе на успеха на детето и на желанието му да ходи на училище.