Акт от 01.03.2022, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 9/2022
- Подписан
- 01.03.2022
- В сила
- 01.03.2022
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш
Е Н И Е
№
76/01.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесета и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар
Антоанета Лазарова и с участието на прокурора Галя
Александрова разгледа докладваното от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №9/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №260143 от
26.11.2021г., постановено по АНД №638/2021г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно постановление №20-0294-001759/31.08.2020г. на ВПР Началника РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом с което на Т.П.Г. *** на основание чл.183, ал.7 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева.
Недоволен от така постановеното решение,касатора, чрез пълномощника си адвокат К., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобрзано. В съдебно заседание, касаторане се явява, като постъпила по делото писмена молба, която е подадена от пълномощника му адвокат К., поддържа доводите развити в касационната жалба.
Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задапотвърдиналожените административни наказания, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.Не се установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля К. Димитров – актосъставител и Благовест Владиславов- свидетел по АУАН, установяват фактическата обстановка, която е описана в АУАН и следва да се кредитират, тъй като тези лица не са заинтересовани от изхода на делото свидетели.
Не се установява при постановяване на решението да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е нарушило правото на защита на административнонаказаното лице. От протоколите на водените заседания не се установява да са заявени искания за събиране на доказателства, което да не е уважено от въззивния съд, тоест съдебното решение е постановено въз основа на надлежно събираните писмени и гласни доказателства. В случая, както обосновано е посочил в мотивите си въззивния съд, съвкупния анализ на доказателствата по безспорен начин са установили извършените нарушения на разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен пътен знак е маловажно административно нарушение. Обоснован е и извода на въззивния съд, че наложените административни наказания са съобразени с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №260143 от 26.11.2020г., постановено по АНД №638/2020г. по описа на Районен съд Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: