Определение № 1199 от 05.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900444 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ТЕЦ Бобов дол“ АД срещу решение № 750 от 28.11.2022г. по в.т.д.

№ 651/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1768/2019г. на Софийски градски съд.

Касаторът е осъден да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ АД сумата 1 365 203.88лв. - сбор от дължими по силата на договор за продажба на студен резерв № 014/18.07.2016г. с доставчик ответника неустойки: на основание чл.22,ал.4 (поради наличие на неразрешено отклонение от зададена мощност на работещ блок за м. януари 2017г.) в размер на 1 310 934.91лв.; и на основание чл.22,ал.6 от договора (за неизпълнение на задължението по чл.3,ал.2 за месец януари 2017г. доставчикът да поддържа складови запаси от гориво, с цел да осигури непрекъсната работа на договорения студен резерв) в размер на 54 268.97лв., ведно със законната лихва от 04.09.2019г.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон (чл.26,ал.1, предложение трето във връзка с ал.4 ЗЗД) при формирането на извода, че процесните неустоечни клаузи на чл.22,ал.4 и ал.6 от договора не са недействителни. Поддържа се и твърдение за нарушение на императивните норми на чл.20 и чл.20а ЗЗД като се посочва, че дори да се приеме че процесните клаузи са действителни, съгласно договореното между страните в чл.1 и чл.22 от договора, неустойките са дължими само в случаите 1 на пълно неизпълнение от страна на доставчика, но не и в случаите, когато има частично неизпълнение, каквото е налице в процесния случай - пълно неизпълнение на задължението за осигуряване на зададена мощност е било налице само в отделни изолирани дни шести-девети януари 2017г. и 12 януари 2017г. Касаторът се позовава и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.306 ТЗ и чл.81,ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че неоснователно съдилищата са приели, че настъпилите изключително неблагоприятни метеорологични условия, препятствали възможността за осигуряване на необходимото гориво и респ. производството на зададена мощност при активиран студен резерв, не представляват нито непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, нито случайно събитие по чл.81,ал.1 ЗЗД, и не изключват вината, респ. отговорността на дружеството. Поддържа се и оплакване на нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на оплаквания на въззивника. Наведени са и доводи за необоснованост и формиране на противоречиви мотиви относно същността на процесните неустойки; за липсващи мотиви и излагане на неотносими мотиви.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Към кой момент следва да се извърши преценката за действителност на спорните неустойки - към момента на сключването на договора или към момента на претендираното неизпълнение? при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК - твърди се противоречие на обжалваното решение с решенията на ВКС по т.д.№ 995/21 на 2 т.о., по гр.д.№ 1856/16 на 3 г.о. и с т.4 на ТР №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.

2/ „Следва ли да се приеме за действителна клауза на неустойка или неустойки, ако съдът е констатирал невъзможност да извърши преценка за тяхната действителност съобразно приложимите материални критерии за това?“

Освен противоречие с практиката на

ВКС

(чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК) по въпроса, касаещ действителността на спорните неустоечни клаузи, касаторът сочи и практика по приложението на чл.235,ал.2 ГПК относно процесуалното задължение на въззивния съд да формира собствени мотиви.

3/ „Може ли да се обоснове действителност на процесните неустойки като санкционни, предвид обстоятелството, че ответникът (длъжникът) не 2 престира нищо?“ Чрез поставянето на този въпрос касаторът оспорва правилността на извода, че спорните неустойки имат и санкционна функция, поради което размерът й не е прекомерен като се позовава на приетото от САС, че санкционният характер на неустойките е следствие от това, че длъжникът не престира нищо, за него е налице задължение само да има готовност да престира. Касаторът се позовава на противоречие на изводите на САС с решението по т.д.№ 861/2017г. на 1 т.о. , както и на практика на ВКС по въпроса за връзката между размера на неустойката и стойността на задължението, което тя обезпечава (решенията по гр.д.№ 3238/18г. на 4 г.о., по т.д.№ 167/19г. на 1 т.о. и по т.д.№ 4386/13 на 2 т.о.).

4/ „По конкретния договор за каква форма на неизпълнение са уговорените неустойки по чл.22,ал.4 и ал.6?“ Касаторът посочва, че от една страна въззивният съд приел, че процесните неустойки са компенсаторни, т.е. такива, които се държат само при пълно неизпълнение, а от друга страна - че единствено само в хипотезата на пълно неизпълнение, процесната клауза ще е нищожна. Поддържа се, че тези решаващи мотиви на САС относно естеството на неустойките и формата на неизпълнение, за която са уговорени, са формирани в противоречие на практиката на ВКС по чл.20 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД и конкретно с решението по т.д.№ 704/21 на 2 т.о. Акцентира на довода си, че неустойките са уговорени за всеки отделен случай, а не като обща неустойка. Счита въззивното решение за постановено и в разрез с решението по гр.д.№ 50246/16г. на 3 г.о. на ВКС.

5/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички относими събрани по делото доказателства?“ Твърдението е, че съдът не е обсъдил релевирани оплаквания относно фактическите изводи на СГС, че от приетата по делото съдебна метеорологична експертиза и от разпита на вещото лице И. Г. е видно, че метеорологичните условия през процесния период са били изключително неблагоприятни и последиците от тях непреодолими; че ТЕЦ Бобов дол е положил дължимата грижа, което е видно от показанията на свидетелите Б.М; че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е разполагал със съоръжения, които имат капацитет да поддържат положителна температура и това било достатъчно да не позволи замръзване на въглищата, респ. да осигури размръзване на същите. Касаторът се позовава на 3 противоречие на въззивното решение с цитирана практика на състави на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.

6/ „Може ли съдът да не извърши (да откаже да извърши) преценка на действителността на неустоечна клауза с оглед противоречието й с добрите нрави, тъй като се затруднява да определи съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението?“ Поддържа се, че САС имплицитно е отговорил положително на този въпрос като е приел, че доколкото се затруднява да определи съотношението между размера на неустойките и очакваните от неизпълнението вреди, според касатора е достигнал до извод, че „не е длъжен и може да не извърши преценка за недействителността на неустоечните клаузи поради противоречието им с добрите нрави“. Позовава се на несъобразяване със задължителните указания, дадени в ТР №1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.

Изложени са и доводи за очевидна неправилност. Приложното й поле е обосновано с довода, че въззивният съд е отказал да приложи императивни правни норми - чл.26,ал.1,предл. трето във вр. с ал.4 ЗЗД и в частност е отказал да извърши преценка за нищожност на процесните клаузи поради противоречие с добрите нрави; с отказа на съда да изследва релевантните обстоятелства и да извърши преценка за действителност на процесните клаузи; поради неправилно приложение на нормите на чл.306,ал.2 ТЗ и чл.81,ал.1 ЗЗД; поради очевидни и съществени нарушения на процесуалните правила (необсъждане на надлежно релевирани твърдения и оплаквания, игнориране на наведени правни или фактически доводи и непроизнасяне по заявена и поддържана правна теза, което според касатора е особено тежък порок на решението).

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Исковата молба е основана на твърдението на ищеца, че с влязло в сила решение № 1709 от 08.07.2019г. по в. т. д. № 5631/2018 г. на САС е прието за неоснователно (поради отсъствие на компенсируемост/ликвидност) правопогасяващото възражение на „ЕСО“ за погасяване по силата на двустранен протокол за прихващане от 17.02.2017г. на вземането на „ТЕЦ 4

Бобов дол“ към „ЕСО“ за сумата 1 365 204.88лв. по фактура № 7839/31.01.2017г., с вземането за неустойка по чл. 22, ал. 4 и ал. 6 от договор 014/18.07.2016г. за продажба на студен резерв, и са уважени исковете на ищеца за заплащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на сумата от 1 365 204, 88лв., представляваща неплатен остатък по фактура №7839/31.01.2917г. за цена да предоставена на „ЕСО“ през м. януари 2017г. активна ел.енергия от активиран студен резерв. Ищецът е посочил, че е заплатил тази сума на „ТЕЦ Бобов дол“, и тъй като начислената от него неустойка с Протокол за неустойка № 5 от 31.01.2017г. по чл.22,ал.4 и ал.6 от договора в общ размер от 1 365 204.88лв., не е погасена по силата на извършеното прихващане и е възстановена на ответника, то вземането на „ЕСО“ остава непогасено.

Същото е предмет на предявения иск.

Посочените в исковата молба обстоятелства са безспорни между страните.

По делото е установено, че съобразно дефиницията по пар.1, т.59 от Правилата за управление на електроенергийната система, студеният резерв представлява резервът, който операторът и настоящ ищец изкупува под формата на разполагаемост на енергийните блокове на централата до включването им в паралел, които блокове не е планирано да работят постоянно, а операторът ги използва в случаи на дефицит. Съобразно т.48 от ДР на ЗЕ разполагаемостта е способност на производителя да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Измерва се във „ват по час" и производните единици.

„ЕСО“АД като енергийно предприятие, осъществяващо пренос на ел.енергия въз основа на издадена лицензия, активира източник на студен резерв незабавно, след като установи, че електроенергийната система има недостиг на производствена мощност за покриване на потреблението. Студеният резерв се осигурява чрез сделки за закупуване на разполагаемост на енергийни блокове на дадена централа, какъвто е процесният договор. Смисълът на студения резерв е, ако големите централи не могат да осигурят необходимото количество, да се активира студеният резерв, който представлява резервът, необходим за преодоляване на дефицита и осигуряващ адекватност под формата на разполагаемост, за да гарантира енергийната система на страната при заплаха за енергийната сигурност.

5

Установено е, че от 01.01.2017г. до 3 .58ч. на 06.01.2017г. ответникът работи в търговски график, като определеният за студен резерв блок 2 на ТЕЦ-а е в престой.

В 13.58ч. на 06.01.2017г. ищецът подава команда за активиране на студения резерв До 22.11ч. на 07.01.2017г., поради технически проблеми пробив в икономайзер , блок 2 не успява да достигне изискуемата/проектна мощност, а е изведен от паралел и угасен (съгласно договора, блокът е следвало да достигне пълна мощност не по-късно от 00.00 ч. на 07.01.2017 г. ).

До 17. 00ч. на 11.01.2017г. , включително и след ремонта на икономайзера, блок 2 не успява да достигне изискуемата проектна мощност. От 17.00ч. на 11.01.2017г., по искане на ответника , блок 2 е заменен с блок 3; от 17 ч. на 11.01.2017г. до 24ч. на 28.01.201г., когато ответникът получава разпореждане за деактивиране на студения резерв, се установява практически перманентно неизпълнение (с малки изключения) от страна на ответника на изискуемата мощност, респ. на изискуемото производство на електроенергия от студен резерв.

С подадената въззивна жалба ответникът е въвел в предмета на спора пред САС заявените пред СГС защитни позиции за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави; довода че двете неустойки компенсират идентичен интерес на кредитора; че неправилно не е уважено възражението му по чл.306 ТЗ и чл.81 ЗЗД, твърдейки, че вещите лица и разпитаните свидетели са установили полагането на дължимата грижа.