Решение № 1561 от 09.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7981/2025
- Вид
- Решение № 1561
- Подписан
- 09.03.2026
- Състав
- Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 138а, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 146, ал. 1, изр. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1561 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100507981 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 189993/30.05.2025 г., на Т. И. Н., с която като неправилно се обжалва решение № 8194 от 07.07.2025 г. по гр.д.№ 27814/2024 г. на СРС, ГО, 37 състав, в съответните части касаещи произнасянето по въпросите относно родителската отговорност по отношение на децата А.П. Н., роден на **** г., и Е.П. Н., родена на **** г., а именно – родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата.
В жалбата се поддържа, че неправилността на решението в обжалваните части се състои в неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което на въззивника Н. да бъде предоставено упражняване на родителските права спрямо малолетните А. и Е., като при последната бъде определено местоживеенето на децата, а на възиваемия П. В. Н. да бъде определен режим на лични отношения с децата по посочения в насрещната искова молба начин, като въззиваемият бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата издръжка в размер на по 300 лева.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. В. Н. е подал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за неоснователност на последната.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
С решение № 8194/07.05.2025г., постановено по гр. д. № 27814/2024 г. на Софийския районен съд, 37 състав, е прекратен бракът между страните с развод по вина на двамата съпрузи, на Т. И. Н. е предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. ****, упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака деца А.П. Н., роден на **** г., и Е.П. Н., родена на **** г., е предоставено на бащата П. В.
Н., при когото е определено и местоживеенето на децата, определен е следния режим на лични контакти на майката Т. И. Н. с децата : майката има право да взема децата при себе си всеки втори и четвърти петък от 17:30 часа в петък след детска градина/училище, до 18:00 часа в неделя с преспиване; както и всяка сряда от нечетните седмици на месеца от 17:00ч. до 19:00 часа, всяка четна година - по време на Пролетната ваканция, с време и продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19:00ч. на последния ден; всяка четна година от 10:00 ч. на 24-ти декември до 19:00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19:00ч. на последният ден на Коледната ваканция на децата, опредЕ. от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19:00ч. на Светлия Понеделник, както и два пъти по петнадесет дни през лятото, които не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, осъдена е майката Т. И. Н. да заплаща издръжка на всяко едно от децата деца А.П. Н. и Е.П. Н., чрез техния баща и законен представил П. В. Н. в размер на по 300 лева месечно, считано от 15.05.2024 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, отхвърлена е исковата претенция за издръжка на децата за минало време. Допуснат е предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 138а, ал. 3 СК са задължени страните да ползват самостоятелно и заедно с децата социални услуги в избран от тях център към ИСДП, с цел преодоляване на родителския конфликт и повишаване на родителския капацитет, като съответната Д“СП“ по местоживеене на ползващите лица да определи конкретната услуга за всяко от тях. С решението районният съд се е произнесъл и по отговорността за разноските, като е осъдил всяка една от страните да заплати по сметка на СРС държавна такса при решаване на делото по иска за развод в размер на по 25 лева, а Т. Н. и държавна такса върху издръжките на двете деца в общ размер от 864 лева и са оставени без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски по делото.
Между страните не е спорно, че към момента пряката и непосредствена грижа за децата се полага от бащата, с когото децата живеят в с.Гурково, общ.****. При бащата децата фактически живеят след като с определение № 5317/31.01.2025 г. като привременна мярка упражняването на родителските права е предоставено на бащата, при когото е 2 определено местоживеенето на двете деца, на майката е определен режим на лични отношения и последната е осъдена да заплаща издръжка на всяко от децата в размер на 300 лева месечно.
Пред настоящата инстанция са събрани данни, вкл. чрез органите за закрила на детето за трудовата ангажираност, доходите и жилищните условия на страните, изслушани са страните , прието е заключение на допуснатата комплексна съдебно-психиатрична психологична експертиза.
Изслушана лично и по реда на чл.59, ал.6 СК, в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бл.115/2026 г., въззивникът Н. заявява, че е самоосигуряващо се лице, на плаващо работно време, работи по 2-3 часа на ден, респ. разполага с възможност да води и да взема децата от училище и детска градина, събота и неделя почива. Живее сама, няма партньор в живота. В грижата за децата може да разчита на най-добрата си приятелка, с която живеят в един квартал, както и на сестра си, с която обаче бащата не се разбира.
Намира себе си за по –пригодния родител. Смята, че бащата не поема допълнителни ангажименти във връзка с обучението на детето А., който е първи класи и има нужда от допълнителна помощ за четене, писане, смятане, докато тя може изцяло да поеме ангажиментите на децата, в това число допълнителни уроци, извънкласни дейности. Ако родителските права бъдат предоставени за упражняване на нея заявява, че ще осигурява възможност бащата да контактува с децата винаги, когато иска.
При изслушването от съда въззиваемият П. В. Н. заявява, че децата се отглеждат от него. Той води и взема децата до и от училище/детска градина. Напуснал фирмата, в която работел до скоро, за да развива собствен бизнес в областта на строителството. Когато децата са при майката в събота и неделя гледал да работи, а когато са при него – да почива. Сочи, че А. е ученик в първи клас и няма затруднения с усвояването на учебния материал. В момента, подобно на майката, няма нов партньор. В грижите за децата може да разчита на помощта на сестра си, както и на родителите си, които живеят и работят в София, но събота и неделя се прибират на село, а сестра му живее в гр.Ботевград, т.е на 10 км. от село Гурково където живеят с децата. На свой ред заявява, че ако упражнява родителските права няма да пречи на майката да вижда и взема децата.
В ход на социалното проучване от Д“СП“ –Ботевград, отразено и в социалните доклади, изготвени за нуждите на въззивното производство, е установено, че след родителката раздялата и след установяване местоживеенето на децата при бащата в с.Гурково, майката сезира органите за закрила със притесненията си относно грижите от страна на бащата. През месец юли 2025 г. е предприета марка на закрила спрямо децата, като към момента малолетните деца са потребители в Център за обществена подкрепа Ботевград, ползват услугите на специалист психолог. Констатирано е, че децата са клинично здрави с редовно поставени ваксини и избран ОПЛ с медицинска практика на територията на общ.Ботевград. За учебната 2025/2026г. Е. е възпитаник на ДГ „Слънце“- гр.Ботевград, а А. е ученик в ОУ ,Любен Каравелов“ – с.Трудовец. И двете деца са социално интегрирани, с формирана приятелска среда. От ежемесечното наблюдение е констатирано, че
3 потребностите им са задоволени. Наблюдавано е балансирано и стабилно психоемоционално състояние на децата, съотносимо към възрастовите им групи, без демонстрирани емоции и тревожност, свързани с родителската раздяла и ситуацията, в която се намират. Констатирана е и добра доверителна и емоционална връзка на децата с бащата.
Бащата демонстрира отговорно отношение и последователно поведение към родителската роля, показва емоционална зрялост, търпение, стабилност да поставя нуждите на децата пред собствените си преживявания, като при него не са наблюдавани рискови фактори, свързани с неглижиране, агресия и злоупотреба. Наред с това е констатирано, че децата се отглеждат при добри хигиенно –битови условия в къща, находяща се в с.Гурково, общ.****.
Пред социалните работници бащата е декларирал месечни доходи около 2000 лева, както и че майката заплаща ежемесечна издръжка за двете деца в общ размер от 600 лева.
В социалните доклади, изготвени от Д“СП“ –Младост, е отразено, че майката живее на адрес: гр. София, ж.к. ****, в жилище под наем. Същото представлява апартамент състоящ се от детска стая, спалня, хол, кухня и санитарни помещения, обзаведено подходящо, с доби хигиенно - битови условия. За нуждите и потребностите на децата са осигурени необходимите условия. Констатирано е, респ. отразено в социалните доклади, че майката Т. Н. развива собствен бизнес - държи търговски обект (магазин за продажба на алкохол, цигари и бързо оборотни стоки), с работно време от 8 ч. до 21 ч., собственик и управител на фирма „ТЕА 2728“ ЕООД, като има и служител, с когото се сменя съобразно ангажиментите и грижата за децата. От страна на социалните работници не са наблюдавани отношенията между майката и децата, затова в докладите е отразени само споделеното и демонстрирано от майката желание да упражнява родителските права спрямо малолетните Е. и А., като в тази връзка е посочено, че при проучването е установено, че майката разполага с необходимите условия да полага грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр.113/2025 г., въззивният съд е допуснал изготвянето на комплексна съдебно-психиатрична психологична експертиза.
От експертното заключение се установява, че при родителите не са налице психични, поведенчески разстройства и/ или зависимости, които да поставят децата в риск.
Хазартната зависимост на бащата (констатирана в експертното изследване, извършено в първата инстанция, и признавана и описвана от бащата), според експертите, към момента изглежда овладяна и контролирана. Не са налице рискове по отношение на децата към настоящия момент, свързани с психичното състояние на бащата. Майката не притежава психопатологични прояви, черти и особености, които да поставят децата в риск. Установено е, че никой от родителите не е склонен към лъжи и манипулации, не е неконтролируем, агресивен, нито притежава други психопатологични прояви и характеристики. И двамата имат интелект в норма (по клинична преценка). Личностните качества на родителите не представляват риск за децата и не ги повлияват негативно. И двамата родители имат необходимия родителски капацитет да полагат грижи за децата, но при бащата този 4 родителски капацитет се реализира на фона на активната подкрепа от страна на неговите близки – което според вещите лица е известно ограничение, доколкото напълно самостоятелно той към момента не е доказал възможности да полага грижи за децата.
Уточнено е в тази връзка, че по принцип участието на близки и роднини в грижите за децата не е проблематично, но в случая децата нямат изградено усещане за уютен дом и комфорт в дом, в който бащата (с когото те основно живеят) присъства. Установено е в тази връзка, че в психичното преживяване на децата такъв дом те имат при неговите близки и роднини (в дома на леля си). В същото време експертите са категорични, че децата имат изградена в посилна степен емоционално-доверителна връзка с майка си. В този смисъл, според тях, майката е тази, която успява да реализира по-пълноценно този аспект от родителския капацитет – да предложи на децата емоционална сигурност и стабилност. Вещите лица са категорични, че децата имат формирана привързаност и към двамата си родители, но емоционално-доверителната връзка с майката е по-силна. По отношение на емоционалното състояние на децата са установили, че малолетните Е. и А. имат нормативно развитие и емоционално състояние. Те също така имат добри адаптивни способности. Успяват да се справят с промените в живота им, свързани с раздялата на родителите и динамиката на семейните отношения, по достатъчно адаптивен начин. Установено е, че децата не са отчуждени от никого от родителите си, изпитват и към двамата си родители лоялност, естествено изводима от привързаността им към тях и от значимостта на всеки от родителите им в техния живот и развитие. В моменти на конфликти между родителите им или в ситуации, в които децата разбират за техните конфликтни отношения, те преживяват конфликт на лоялност. Поради географското местоживеене на всеки от родителите и необходимостта децата да посещават едно и също учебно заведение (което да е в близост или до местоживеенето на единия, или до местоживеенето на другия родител) според експертите е практически трудно да се упражнява контакт с неотглеждащия родител различен от два уикенда месечно, поради което са предложили децата да са с неоглеждащия родител от петък вечер до неделя вечер, който режим би могъл да бъде разширен до три уикенда месечно.
Разпечатката съдържа 31 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3beee9c2-ea13-4972-8c1e-0462823e9625