Решение № 307 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000378 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Вики 2005“ ЕООД ЕИК 103920873 със седалище гр.Варна срещу решение № 167/12.04.2023 г. по т.д. 1161/2020 г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Си-Транс“ ЕООД, ЕИК 103916259 със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата от 71131,58 лева, формирана както следва: 52 199,99 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения по фактура № 001952/26.05.2009 г. на стойност 3141,67 лв., фактура № 001980/ 30.05.2009г. на стойност 4044,12 лв., фактура № 001983/05.06.2009 г. на стойност 6810,77 лв., фактура № 001988/17.06.2009 г. на стойност 5110,02 лв., фактура № 001994/26.06.2009 г. на стойност 10 524,20 лв., фактура № 002019/ 30.06.2009 г. на стойност 3279,20 лв., фактура № 002021/04.07.2009 г. на стойност 4510,81 лв., фактура № 002024/10.07.2009 г. на стойност 3950,82 лв., фактура № 002025/17.07.2009 г. на стойност 7957,28 лв. и фактура № 002030/24.07.2009 г. на стойност 2871,10 лв., ведно със законната лихва считано от 08.07.2011 г. до окончателно изплащане на сумата; 11 194,69 лева, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на исковата молба - 07.07.2011 г.; 7736,90 лева, представляваща направените по арбитражното производство разноски, които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20188950400479 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по т.д.

№ 4083/2011 г. по описа на СГС, издаден на основание чл. 406, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 51 ЗМТА, въз основа на Решение от 29.09.2011 г. по в.а.д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд – град Варна.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

Твърди се, че не са налице сочените в решението основания за прекъсване на давността, 1 поради което същата следва да се счита за изтекла, съответно правото на взискателя е погА.о по давност.

В писмен отговор, насрещната страна „Си-Транс“ ЕООД, ЕИК 103916259 със седалище гр. Варна, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по търг. дело № 4083/2011 г. по описа на СГС, на основание чл.406 ГПК във вр. чл.404, ал.1 т. 1 ГПК вр. чл.51 ЗМТА, въз основа на влязло в сила решение от 20.09.2011 г. по в.а.д. №1/2011 г. на Арбитражен съд – Варна. По силата на изпълнителния лист са осъдени „Вики 2005“ ЕООД и Т. И. Й. да заплатят солидарно на взискателя-кредитор описаните в изпълнителния лист парични суми, представляващи сбор от неизплатени задължения по фактури, лихва за забава считано от датата на падежа на всяко вземане, ведно със законна лихва върху главницата, както и направените по арбитражното производство разноски. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. П., като впоследствие производството е продължено последователно от ЧСИ Н. Д.а под № 20158070401372 и от ЧСИ Л. С. под № 20178950401950. Позовава се на разпореждане на ЧСИ от 14.12.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

С молба от 26.03.2018 г. на взискателя е инициирано ново изпълнително производство, образувано при ЧСИ Л. С. под № 20188950400479. Смята, че единствените извършени същински изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела се свеждат до наложена възбрана вх.рег. № 28284/02.12.2011г. и извършен на 15.02.2013 г. опис на имот по искане на взискателя от 11.01.2013 г. Тъй като последното изпълнително действие, прекъсващо давността на основание чл.116, б. „в” ЗЗД, е извършено на 15.02.2013 г., след което е започнала да тече нова петгодишна давност, поддържа, че към датата на образуване на новото изпълнително дело правото на принудително изпълнение се е погасило по давност, поради липса на предприети в този период изпълнителни действия. Счита, че молба № 2252/10.04.2013 г. не прекъсва давността, тъй като искането е направено под условие, което не се е осъществило, а именно откриване на имущество на длъжника. Поддържа, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност поради изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Счита за недопустимо да се отрича съществуването на процесуални права. По същество прави граматическо тълкуване на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г., за да обоснове тезата си, че давността се прекъсва в две алтернативни хипотези – поискано или предприето изпълнително действие. В този смисъл излага доводи, че в процесния случай давността е прекъсвана неколкотратно и след сочената от ищеца дата на извършване на опис, включително и с действия извън изпълнението. В подкрепа на твърдението си смята, че молбата за прилагане на изпълнителен способ е израз на активно поведение и представлява предприемане на изпълнително действие по почин на кредитора. Тази молба прекъсва давността и в случаите, когато е кумулативно съединена с искане за проучване на имуществото на длъжника, какъвто е случаят с молба № 2252/10.04.2013 г.. Твърди, че след извършения на 15.02.2013 г. опис страните са сключили извънсъдебно споразумение от 27.02.2013 г., съдържащо признание на длъжника, в изпълнение на което ответникът е извършил доброволно плащане на 27.03.2013 г. в размер на 1500 лева. По тази причина ответникът не е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия в периода след 15.02.2013. до 10.04.2014г., когато е поискал налагане на запор и възбрана. Искане за извършване на изпълнително действие взискателят е направил и с молба от 30.12.2014 г..

Тъй като това е последно поисканото от взискателя изпълнително действие, от този момент е започнала да тече нова давност, която е следвало да изтече на 30.12.2019 г.. Новото изпълнително дело № 20188950400479 е образувано на 26.03.2018 г., като с наложената по него възбрана давността е прекъсната преди да е изтекла. В условията на евентуалност счита давността прекъсната на 27.02.2013 г. със сключване на споразумението, съдържащо 2 изричното признание на дълга и уговорка за разсрочването му на вноски с краен срок 27.07.2017 г.. От този момент задължението е станало изискуемо и е започнал да тече новият давностен срок, който е прекъснат преди да е изтекъл с наложените възбрани, поискани от взискателя на 26.03.2018г. Поддържа на следващо място, че дори горното да не бъде споделено, съгласно ПП 3/1980 г. на Пленума на ВС давността се счита прекъсната до 26.06.2015 г., когато същото е отменено с ТР 2/2013г. на ВКС.

Съдът, след преценката на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за устнаовено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно рапореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, касаещи приложимите норми относно погасяването на вземането по давност, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че в полза на „Си – Транс“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по търг. дело № 4083/2011 г. по описа на СГС, на основание чл. 406 ГПК във вр. чл. 404, ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 51 ЗМТА, въз основа на влязло в сила Решение от 20.09.2011 г. по в.а.д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд – Варна /л. 8 от т.д. 1161/2020 г./. По силата на изпълнителния лист са осъдени „Вики 2005“ ЕООД и Т. И. Й. да заплатят солидарно на взискателя-кредитор описаните в изпълнителния лист парични суми, представляващи сбор от неизплатени задължения по фактури, лихва за забава считано от датата на падежа на всяко вземане, ведно със законна лихва върху главницата, както и направените по арбитражното производство разноски. За събиране на вземането по издадения изпълнителен лист с молба от 17.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № 20117150400604, по описа на ЧСИ М. П., рег. № 715, като впоследствие производството е продължено последователно от ЧСИ Н. Д.а под № 20158070401372 и от ЧСИ Л. С. под № 20178950401950. По посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ М. П. е вписана възбрана с вх. № 28284/02.12.2011 г., дв. вх. № 27574/02.12.2011 г. на Служба по вписванията върху недвижим имот собственост на длъжника „Вики 2005“ ЕООД, видно от пореден № 21 по справка № 399366/05.11.2020 г. /л.

47 от т.д. 1161/2020 г./. Въз основа на молба от 11.01.2013 г. от взискателя по изпълнителното дело са предприети действия по опис на възбранен недвижим имот вписан под пореден № 24, дата от вх. рег. 19.11.2009 г., № от дв. вх. рег. 2396/19.11.2009 г., от същата справка. Съдебният изпълнител е насрочил опис на недвижимото имущество, резултатите от който са обективирани в протокол за опис от 15.02.2013 г.. По същото изпълнително дело е последвала молба от 10.04.2014 г., с отправено искане адресирано до съдебния изпълнител за пълно проучване на имуществото на длъжника и моли след установяване на налично имущество да се приемат действия по налагане на запор и възбрана. С разпореждане от 14.12.2017 г. на ЧСИ Л. С. е прекратено образуваното въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2011 г. изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. С молба от 26.03.2018 г. до ЧСИ Л. С. кредиторът е поискал образуване на ново изпълнително дело срещу солидарните длъжници и е искал отново пълно проучване на длъжниковото имущество и налагане на обезпечителни мерки.

Във връзка с изпълнително дело № 20188950400479 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 със съобщение № 17224/24.09.2020 г. длъжникът е уведомен за насочване на изпълнението към 3 собствен нему недвижим имот и действия по насрочване на публична продан спрямо същия.

Приета е като доказателство по делото издадена от нотариус Павлина Симеонова справка-извлечение от нотариалните книги № 21/23.04.2021 г. за периода 02.03.2020 г. – 31.03.2020 г., видно от която на 09.03.2020 г. под номер 1661 е извършено нотариално удостоверяване на верността на препис от споразумение от 27.02.2013 г. между „Си-Транс“ ЕООД, „Вики 2005“ ЕООД, „Агро ойл АиС“ и „Иво - Транс 2009“ЕООД, като е инкорпориран пълният текст на документа. Според чл.1 от споразумението „Вики 2005" ЕООД декларира, че дължи на „Си-Транс" ЕООД сумата в размер на 52 199,99 лева, представляваща задължение по изпълнителен лист от 01.11.2011 г., която сума същият ще издължи по следния начин: 1500 лева на 27.03.2013 г., а останалата част на ежемесечни равни вноски по 1000 лева с краен падеж на плащане на цялата сума до 27.07.2017 г. С чл. 4 и чл. 5 взискателят „Си-Транс" ЕООД се е задължил след плащане на сумата от 1500 лева да внесе по изп. дело №20117150400610 по описа на ЧСИ М. П. молба за спиране, а след плащане на всички останали вноски – за прекратяване на изпълнителното дело.