Решение № 89 от 22.06.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. З., 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100042 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 във вр. чл. 124 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано молба, подадена от А. Л. Д. срещу А. А. Г. и Р. А. С.. по искова

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че въз основа на изпълнителен лист № 190/19.05.2023 г., издаден по гр.д. № 190/2019 г. по описа на Районен съд З., е осъден по иск с правно основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ответниците да упражняват правото си на собственост върху тяхната земя в УПИ VIII - 1437 кв. 118 по плана на град Н., като демонтира и премести вън от земята им бръснарски павилион /метален/, който държи неоснователно в имота им.

Ищецът е съден още, да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на ответниците по спора, считано от 18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на 35 лв. до премахване на металния павилион, както и да заплати съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.

Във връзка с горния изпълнителен лист било образувано изп. дело № 19/2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC-З., по което 1 ищецът получил ПДИ, че дължи обща сума от 6415,24 лв. от които 5 763 лева неолихвяема сума, 114,00 главница, 44,52 лева лихви, месечен наем до премахване на павилиона 35,00 лева; 650,00 лева разноски адв. хонорар но делото и 493,72 лева такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. С поканата е определен и 14 - дневен срок за доброволно премахване на металния павилион. Във връзка с поканата по изп. дело № 19/2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC-З., ищецът изплатил изцяло дължимата сума, като направил възражение, че не дължи изпълнение с премахване на метален павилион, доколкото е сключил Договор за наем по силата на който взискателят А. А. Г., в качеството си на съсобственик на процесния имот му е отдал под наем част от него, за поставяне на метален павилион и извършване на бръснаро - фризьорски услуги.

Изп.д. № 19/2023 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC З. по искане на взискател Р. А. С., бито прехвърлено при ЧСИ С.Д. с per № 917 и район на действие Окръжен съд - С.Д.

Във връзка с новообразуваното изп. дело № 460/2023 г. по описа на ЧСИ С.Д., ищецът получил призовка за принудително изпълнение с което бил уведомен че на 26.03.2024 г. от 11,00 ч. ще пристъпи към принудително изпълнение, а именно принудително демонтирани и преместване на металния павилион.

Ищецът счита, че не следва да премахва процесния метален павилион доколкото е налице ново обстоятелство, изключващо изпълняемото право по изпълнителен лист издаден по гр.д. № 190/2019 г. по описа на Районен съд З..

Сочи, че е налице облигационно наемно отношение между страните както по гр.д. № 190/2019 г. по описа па Районен съд З., както и по новообразуваното изп. дело № 460/2023 г. по описа на ЧСИ С.Д., по ситата на което ищецът, на годно правно основание, ползвал процесния имот в качеството му на наемател.

Излагат се съображения, че Договора за наем е сключен на дата 16.06.2023 г., с оглед на което изпълнителното основание за премахване на павилиона е отпаднало по смисъла на ял. 439 ал, 1 ГПК, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Ищецът счита, че наличието на наемно правоотношение за процесния имот със собственика на имота и един от взискателните по изпълнителното дело, изключва извършването на действие по премахване на процесния павилион с взискатели ответниците по настоящото дело. Излагат се съображения, че процесното наемно правоотношение е възникнало между взискателя и длъжника, досежно процесния имот, които действия са валидни и не са в нарушение на нормата на 2 чл. 32 ЗС, тъй като сключването на наемен договор само от единия съсобственик, не прави този договор нищожен, защото представлява действие на управление, което всеки съсобственик може да извършва, без изричното съгласие на другият съсобственик.

Ищецът сочи, че взискателите въпреки, че са запознати с процесия договор за наем на имота - единият е страна по договора в качеството му на наемодател, а другият е запознат, доколкото е изразил становище по изп.д. № 19/2023 г. по описа на ДСИ при P C З., по повод направено възражение от страна на ищеца, по същото изпълнително дело, но въпреки това пристъпват към принудително изпълнение. В случая наемния договор е сключен след приключване на съдебните дела между страните и е факт, непреклудиран от силата на присъдено нещо. Ищецът счита, че доколкото е сключил договора за наем, след приключване на делото и след възникване на изпълнителното основание, то вече не дължи изпълнение по издадения изпълнителен титул, тъй като вече държи имота на годно правно основание - писмен договор за наем.

При тези твърдения, моли съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено по отношение на ответниците А. А. Г. и Р. А. С., че ищецът А. Л. Д., не дължи изпълнение по изпълнителен лист № 190/19.05.2023 г. издаден по гр.д. № 190/2019 г, по описа на Районен съд З., а именно: премахване на метален павилион в УПИ VIII - 1437, кв. 118 по плана на град Н., като демонтира и премести същия, както и не дължи на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение равняващо се на ежемесечен наем в размер на 35 лв. до премахване на металния павилион, както и че не дължи прието по изпълнителното дело № 460/2023 г. но описа на ЧСИ С.Д. разноски и дължими такси.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът Р. А. С. е подала отговор на исковата молба, допълнен с молба от 15.04.2024 г., в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се съображения, че представеният от ищеца договор за наем от 16.06.2023 г. е недействителен нищожен, поради невъзможен предмет. В отговора се сочи, че с Решение № 20020/16.09.2021 г. по гр.д. № 190/2019 г. на РС-З., заедно с уважения негаторен иск, е уважен и иск, по който ищецът А. Д. е осъден, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплаща на ищцата и на нейния брат - отв. А. Г., считано от 18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на сумата от 35 лв. за ползваните без основание от Д. 14 кв.м. от имота им, до премахване на павилиона и освобождаване на имота. Отв. С. сочи, че доколкото павилионът все още не е 3 премахнат, паричното притезание все още съществува, поради което при наличие на притезание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД заместващо неполучен наем за имота, то този имот не може да се отдава под наем - няма предмет, възможен за отдаване под наем.

На следващо място се излагат съображения, че в представения договор за наем, не е конкретизирано мястото, което се „отдава под наем“, тъй като според ответника, изразът „откъм ул. „А.С.“, гр. Н.“ е недостатъчен за такава конкретизация. Сочи се още, че от текста на чл. 2 от договора ставало ясно, че поставянето на металния павилион предстои, т.е. първо трябва са се премахне съществуващият, а след това наемателят да постави метален павилион, т.е. не да държи вече поставения, а тепърва да постави такъв.

В отговора на Р. С. се сочи още, че тя не е страна по договора за наем и не е искано нейното съгласие, като собственик на имота за такова разпореждане с него. Не било проведено общо събрание на съсобствениците и нямало взето решение по чл. 32, ал. 1 ЗС, поради с договора била нарушена цитираната императивна правна норма - още едно основание за неговата нищожност. Отв. С. счита, че дори договорът да не страдаше от посочените пороци, то същият не е достатъчно основание за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 460/2023 г. на ЧСИ С. Д., тъй като не е правопрекратяващ или правопогасяващ юридически факт по отношение на негаторното и паричното притезание по изпълнителното дело. Моли съдът, по реда на косвения съдебен контрол, че процесния договор за наем е нищожен, поради противоречие със закона и невъзможен предмет.

На следващо място отв. Р. С. оспорва представения към исковата молба договор за наем от 16.06.2023 г. като неистински, тъй като не е подписан от нейния брат А. А. Г., поради което моли същият да бъде изключен от доказателствата по делото. Ако съдът не приеме, че договорът страда от посочените пороци, отв. С. твърди, че същият не предвижда отпадане на негаторното притезание за демонтаж и преместване на процесния бръснарски павилион. Поради това ответника счита, че договорът за наем следва да се тълкува, като засягащ паричното притезание за увеличаване на дължимата сума по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в полза на А. А. Г., като взискател по изп.д. № 460/2023 г. на ЧСИ С. Димитрова от присъдените му 17,50 лв. месечно, т.е. У2 от присъдената им общо сума в размер на 35 лв. месечно (17,50 лв. + 20 лв. по договора за наем = 37,50 лв. месечно, считано от 16.06.2023 г. до демонтажа и преместването на павилиона. С оглед изложеното, отв. С. счита, че когато павилионът бъде демонтиран и преместен, ще отпадне и паричното притезание, което тя има към длъжника - по 17,50 лв. месечно, както и паричното притезание на взискателя А. А. Г. - 37,50 лв. месечно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от 4 ответника А. А. Г., с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Излагат се съображения, че не са налице нови обстоятелства, настъпили след изпълнителното основание, което не е отпаднало и са налице условията за премахване на павилиона по висящото изпълнително дело. Ответникът сочи, че оспорва представения по делото Договор за наем, в частта на подписа за наемодател А. Г., както и съдържанието на договора. Твърди, че никога не е имал намерение да отдава под наем имота, както и че никога не е подписвал договор за наем с ищеца.

В условията на евентуалност сочи, че ако е бил подведен чрез въвеждане в заблуждение/заблуда, че подписва друг документ, вместо процесния договор за наем, то никога не е имал намерение да отдава имота под наем, при условията, които се съдържат в процесния договор, поради което алтернативно оспорва: клаузата на чл. 5 от договора за наем, т.к. не би отдал имота си под наем на което и да р трето лице, вкл. и на ищеца за сумата от 20 лева месечно; клаузата на чл. 5, ал. 3, т.к. не само, че не е, но и не би упълномощил друго лице да получава наемни суми за който и да негов имот, вкл. и за този, който е предмет на изп. дело; клаузата на чл. 6 от договора, т.к. никога не е получавал сума от 100 лева от ищеца, още повече за заплащане на наем по договор, т.к. такъв не е сключвал.

В съдебно заседание ищецът Д. не се явява лично, не изпраща представител, след като са прекратени пълномощията на адв. В.

Ответникът Р. С. се представлява от адв. Г., а ответникът А. Г. участва, чрез адв. Тодорова, които поддържат аргументите, развити в писмените отговори /вкл. допълнени от адв. Г./, като молят иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноските в производството.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на изпълнителен лист № 190/19.05.2023 г., издаден по гр.д.

№ 190/2019 г. по описа на Районен съд З., ищецът е осъден, по иск с правно основание чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия , с които пречи на ответниците да упражняват правото си на собственост върху тяхната земя в УПИ VIII - 1437 кв. 118 по плана на град Н., като демонтира и премести вън от земята им бръснарски павилион /метален/, който държи неоснователно в имота им.

Ищецът е съден още, да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на ответниците по спора, считано от 18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на 35 лв. до премахване на металния павилион, както и да заплати съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.