Определение № 271 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. П 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100086 по описа за 2024 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А. Н. Д., ЕГН **********, от с.Г., обл. П ул. „С К“ **, чрез пълномощника адв. В. О. (**) против Областна дирекция на МВР-П ЕИК *** , със седалище и адрес гр. П пл. „С.“, **.

В ИМ са изложени твърдения, че през м.септември **г. ищецът бил назначен за държавен служител в МВР, като от 2021 г. бил в служебно правоотношение с ответника и към настоящия момент също продължавал да служи в тази структура. На основание Заповед № *** г. на директора на ОД МВР-П. бил командирован за времето от 28.07.2022 г. до 10.08.2022 г. в РД „Гранична полиция“- Е.

На *** г. ищецът бил на работа с работно време от 19:00 ч. до 07:00ч. на 04/05.08.2022 г. Твърди се, че при застъпване на смяната, на ***г., около 19:40 ч., в РДГП-Е, по-конкретно, с.Р., обл.Б., слизайки от служебния автомобил, усукал дясното си коляно, като е усетил силна и рязка болка в тази област.

Имал чувството, че дясното му коляно в този момент е „блокирало“ и не му позволявало да свие крака си, нито да върви. За случилото се уведомил незабавно началника на ГОП към РПУ-С. при ОДМВР-П..

Веднага след злополуката, още същата вечер, той бил транспортиран по спешност от свой колега до болницата в гр.Ц, откъдето след извършен преглед бил пренасочен и към Медицински институт (МИ) на МВР – С.. Било установено, че не може да продължи да изпълнява служебните си задължения, поради което бил откомандирован.

1

На 05.08.2022 г. посетил МИ на МВР - С., където след преглед му била поставена диагноза: „Distorsio gen. dex. Laesio 1/g collaterale genus dex“.

Медицинският специалист (д-р Л.) дал указания на ищеца за имобилизация на дясното коляно - предписал му имобилизираща шина за обездвижване на дясната колянна става и спазване двигателен режим. На ищецът бил издаден болничен лист №*** с диагноза по МКБ „S83.4-изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна колатерална ставна връзка на коляното“, при режим домашен-амбулаторен, за период от 14 дни - от ***г. до 17.08.2022г.

Тъй като болковият синдром в областта на дясно коляно не намалял, а напротив - засилил се и станал нетърпим, на 09.08.2022 г. на ищеца било извършено МРТ изследване в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „СИ. Р.“ ЕАД в гр. С., от заключението на което се установили данни за малък ставен излив, за руптура на задния рог на медиалния и предния рог на латералния менискус.

На 11.08.2022 г. поради нестихващи болки ищецът потърсил помощ в УМБАЛ „П.“ ООД-Клон МС „З.“ гр. П където след запознаване с резултатите от проведеното МРТ изследване от 09.08.2022г. и извършен личен преглед, по отношение на ищеца била поставена основна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. В същия ден му била извършена артроскопия на дясно коляно, както и проведена медикаментозна терапия.

На 13.08.2022г. бил изписан с предписание да не натоварва оперирания долен десен крайник и отбременяването му с патерици. Били му назначени контролни прегледи и издадени болничен лист № ****** г. при режим „болничен“ - 3 дни, домашен-амбулаторен - 30 дни, за период от общо 33 дни - от 11.08.2022 г. до 12.09.2022 г., както и болничен лист № **** г. при режим „домашен-амбулаторен“, за период от 30 дни - от 13.09.2022 г. до 12.10.2022 г.

Твърди се, че на 30.08.2022 г. поради болезнени и ограничени движения в областта на десен долен крайник ищецът бил прегледан от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който му поставил диагноза:

„Последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник “ и предписал терапия за провеждане на рехабилитационни процедури. С оглед недостатъчния ефект от проведените процедури и продължаващият нетърпим болков синдром в областта на десен долен крайник, ищецът бил насочен за 2 рехабилитационно лечение.

На 09.09.2022 г. бил приет и настанен за лечение в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ към „С. В.“ ЕООД - В. с цел овладяване на болковия синдром и подобрение на подвижността на долните крайници. Към този момент ищецът бил с отток и болезненост в дясна коленна става. Била му поставена окончателна диагноза: “Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник“ и извършени множество рехабилитациони процедури, като на *** г. бил освободен с дадени препоръки за ХДР и ДЕЖ, и при необходимост - за последваща рехабилитация в рамките на една година, както и за продължаване на същата в домашни условия.

Пояснено е, че за претърпяната от ищеца злополука от *** г. била издадена декларация за трудова злополука с вх.№ **** на ТП на НОИ - П както и влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на ТП на НОИ - П с което декларираната злополука била призната за трудова на основание чл.60, ал.1 КСО.

На 24.10.2023 г. ЦЕЛК при МИ-МВР-С. издала на ищеца Медицинско удостоверение №180/1, в което определя травмата му, получена вследствие на трудова злополука от ***г., като средна телесна повреда по смисъла чл.129, ал.2 НК.

Изложени са твърдения, че в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука в средата на м.февруари 2023 г., седейки на стол, ищецът изпънал оперирания си десен долен крайник, при което отново усетил силна болка в областта на дясно коляно, което „блокирало“. Почувствал същата нетърпима болка, както по време на трудовата злополука от ***г., и невъзможност да свие десен долен крайник, нито да го изправи и да ходи.

На 17.02.2023 г. поради нестихващата болка в травмираната област му било извършено МРТ изследване на дясно коляно-нативно в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „СА.“ гр. С., при което се установило увреждане на страничния мениск - третиран хирургично; реактивни синовит/бурсит.

На 23.02.2023г. бил прегледан от специалист по ортопедия и травматология, който установил умерено изразен вътреставен излив в областта на дясна колянна става; палпаторна болка откъм латерално, както и 3 клинични данни за реруптура на латералния мениск на дясно коляно и му била поставена диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“, като бил насочен за оперативно лечение.

На ***г. повторно бил хоспитализиран в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „П.“ ООД-Клон Медицинска структура „З.“-П с поставена окончателна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“.

В същия ден му била извършена втора оперативна интервенция на десен долен крайник - артроскопия на дясно коляно и назначена медикаментозна терапия, а на 01.03.2023 г. бил дехоспитализиран с предписание да ползва помощно средство при придвижване - патерици и са назначени контролни прегледи.

Твърди се, че във връзка с усложненията, настъпили през м.февруари 2023 г. следствие претърпяната трудова злополука от ***г., той бил временно нетрудоспособен за общо 47 дни, за което били издадени болничен лист № *****, за периода от 13.02.2023г. -26.02.2023г., (при режим „домашен амбулаторен“ - 14 дни), както и болничен лист № ***г., за периода от ***г. 31.03.2023г. (при режим „болничен“- 3 дни и режим „домашен амбулаторен“ 30 дни.) Сочи се, че на 20.03.2023г. поради нестихваща силна болезненост в повторно оперирания десен долен крайник, ищецът бил прегледан от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил оточна дясна става, хипотрофична бедрена мускулатура, ограничени движения в дясно коляна и поставил основна диагноза: „Т93.3 - последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“. Била му предписана последваща рехабилитация, като в изпълнение на предписанията ищецът постъпил в Медицински център „А.“ - В. за провеждане на такава.

Изложени са съображения, че след претърпяната трудова злополука от *** г., както и усложненията, настъпили следствие на нея ищецът бил в тежко физическо състояние, като причинената му травма водела до силни и продължителни болки в областта на десния долен крайник. По време на двата му болнични престоя в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „П.“ ООД - Клон Медицинска структура „З.“-П. същият не можел да се обслужва сам и имал нужда от придружител, който да му помага.

Състоянието му изисквало и грижи от негови близки по време на домашното 4 му лечение. Изпитвал затруднения и неудобство при придвижването с патерици, както и при носенето на имобилизираща шина. Всичко това отключило у него чувство за непълноценност и обща потиснатост.

Сочи се, че причинената травма имала за свои негативни последици невъзможността да полага труд за период повече от 3 месеца, което от своя страна довело до безпокойство и тревожни мисли относно способността му в бъдеще да изпълнява служебните си задължения, тъй като е баща на две малолетни деца, които разчитали на неговата материална опора. Ищецът станал раздразнителен и изнервен, тъй като трудно приемал ситуацията, че е в невъзможност да взема и води на детска градина/училище, да ходят заедно на разходки в гората, да играят заедно футбол на игрището, и изобщо да прекарват време както преди.

Обобщено е, че болките и страданията му били свързани с причиненото травматично увреждане, претърпяното продължително лечение, извършените две оперативни интервенции, имобилизацията и отбременяването на увредения крайник. Наблюдавали се болезнени и ограничени движения в увреденото място, което водело до бърза уморяемост и непълноценност.

Процесът на възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки в травмираната област, с продължителни физически страдания, слабост, лесна раздразнителност, избухливост, безпокойство, притеснение, невъзможност да спи спокойно, срив на самочувствието му и тежък психически шок.

Оздравителният процес при него бил дълъг и възстановяването настъпвало много бавно и към настоящият момент продължавал да изпитва периодично болков синдром в областта на дясно коляно, особено при натоварване и промени във времето.

Посочено е, че през м.декември 2023г. по банковата сметка на ищеца било преведено обезщетение по реда на чл.238, ал.1 от ЗМВР в размер на 9200 лв. Твърди се, че с оглед вида и интензитета на претърпените болки, страдания и стрес, извънсъдебно платеното му обезщетение не съответствало и не можело да репарира в максимална степен причинените неимуществените вреди

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати сумата от 30800 лв., предявен като частичен иск за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпените 5 от него болки, страдания и стрес от претърпяна на *** г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука (*** г.), до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, които да бъдат преведени по следната банкова сметка: ****; BIC ****; Титуляр: А. Н. Д.; Банка: **** АД.

Представени са писмени доказателства.

Формулирани са доказателствени искания – за допускане на СМЕ с конкретно поставени задачи; за издаване на 6 броя съдебни удостоверения (пред НЗОК, пред ТП на НОИ-П.; пред Медицински център „А.“ - гр. В.; пред Медицински център „В. **“ ЕООД - гр. В.; пред „С. В.“ ЕООД - гр. В. и пред УМБАЛ „П.“ ООД - Клон МС „З.“ - гр. П.); по реда на чл. 192 ГПК - да се задължи ТП на НОИ - П. да представи цялата преписка, образувана във връзка с трудовата злополука, настъпила на ***г.; за допускане разпита на двама свидетели, при довеждане, за установяване характера и продължителността на болките и страданията; по реда на чл.190 ГПК - да се задължи ответника да представи по делото личното кадрово дело /ДКД/ на ищеца А. Н. Д.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника Областна дирекция на МВРП чрез пълномощника гл. юрисконсулт К. П., е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

Не се спори, че ищецът бил преназначен в ОДМВР- П. на длъжността „полицай“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ към РУ-С. при ОДМВР-П. на основание заповед № ****.; че със заповед № ****г. е бил преназначен на длъжността „полицай“ в група „Охранителна полиция” към РУ-В. при ОДМВР-П.; както и че по време на настъпване на твърдяната злополука е бил държавен служител на МВР, по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР.