Решение № 1176 от 18.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………..2019г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретар Христина Атанасова като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал възз. търг. дело № 1090 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 30965/30.04.2019 г., депозирана от И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез адв. К.С., срещу решение № 1627/17.04.2019 г., постановено по гр. дело № 2475/2018 г. по описа на РС-Варна, 33-ти съдебен състав, с което е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че въззивникът дължи на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна бул. „Янош Хуняди” № 5, стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида № 18147, за имот, находящ се в ********************************************, в общ размер на 733.14 лева, от които:

1.) главница 246.21 лева, за периода от м. 11.2014 г. до м. 05.2015 г. вкл., и лихва 63.15 лева, за забава за периода от 01.01.2015 г. до 30.10.2017 г.; 2.) главница 129.56 лева, за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл., и лихва 21.31 лева, за забава за периода от 01.01.2016 г. до 30.10.2017 г.; 3.) главница 259.58 лева, за периода от м. 11.2016 г. до м. 09.2017 г. вкл., и лихва 13.33 лева, за забава за периода от 01.01.2017 г. до 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.11.2017 г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 17596/2017 г. по описа на РС-Варна, 48-ми състав.

Във въззивната жалба въззивникът, обосновава оплаквания за недопустимост, необоснованост, противоречие с материалния и процесуалния закон на решението в цялост. Твърди, че постановеното решение не е съобразено със залегналия във вещното право принцип за противопоставимост правото на собственост на всяко трето лице, което го засяга, респ. представения по делото титул за собственост – нотариален акт № 13, том XXXVII, дело 8705/23.05.2006 г. за апартамент № 46, с 1.7132 % идеални части от общите части на сградата. Излага също, че са нарушени основни принципи на правото, като законност, служебно и състезателно начало, равенство на страните в процеса и установяване на обективната истина. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД не е постъпил отговор.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, чрез адв. К.С. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща законен представител. С молба с вх. № 32788/06.11.2019 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт като правилен, постановен в съответствие с материалния и процесуален закон. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението уговорено в полза на процесуалния представител на въззивната страна.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 2475 по описа за 2018 г. на РС-Варна е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 327, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, от „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД против И.Д.Г. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида № 18147, за имот, находящ се в ********************************************, в общ размер на 733.14 лева, от които: 1.) главница 246.21 лева, за периода от м. 11.2014 г. до м. 05.2015 г. вкл., и лихва 63.15 лева, за забава за периода от 01.01.2015 г. до 30.10.2017 г.; 2.) главница 129.56 лева, за периода от м. 11.2015 г. до м.

04.2016 г. вкл., и лихва 21.31 лева, за забава за периода от 01.01.2016 г. до 30.10.2017 г.; 3.) главница 259.58 лева, за периода от м. 11.2016 г. до м.

09.2017 г. вкл., и лихва 13.33 лева, за забава за периода от 01.01.2017 г. до 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.11.2017г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №17596/2017г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът му дължи заплащане на суми за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида 18147 за топлофициран имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 106, вх. 8, ап. 46, ведно с обезщетение за забава в размер на мораторната лихва. Поддържа, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение.

Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, aл. 1 от ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през процесният период.

Сочи, че ответникът се легитимира като собственик на топлофицираният имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт № 80, том 17, вх. per. № 6960 от 03.04.2013 г. на СВ - Варна, като видно от справки в СВ - Варна по ЕГН на И.Д.Г. няма вписана последваща разпоредителна сделка с имота.

Навежда доводи, за това че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост на адрес: гр. Варна, ж.к. Младост, бл.106, вх.8 към топлопреносната мрежа на "Топлофикация-Варна" ЕАД е извършено през 1994г. Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, те влизат в сила за заварените потребители (какъвто е конкретният случай) на топлинна енергия в едномесечен срок от публикуването им. От 13.01.2008 г. и до настоящия момент са в сила и действат в отношенията между страните Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Варна" ЕАД на потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно море" на 13 декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и одобрени с Решение на ОУ -062/19.17.2007 г. на ДКЕВР.

Излагат се съображения, за това че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор, с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. С отговора се оспорва изложеното в исковата молба, като се отрича от ответницата да е в договорни отношения с ищцовото дружество и да потребява топлинна енергия, поради което същата оспорва да има задължение за заплащане на топлинна енергия, след като в имота няма радиатори и монтирани измервателни уреди. Твърди, че не е клиент на ищцовото дружество и няма никакви договорни отношения с тях, както и в апартамента няма отоплителни тела радиатори, и няма съставен протокол за монтаж на контролно измервателни уреди. Няма представени конкретни данни за измерена и индивидуално потребена топлоенергия за апартамент № 46, нито как е изчислена претендираната от ищеца сума, като се заявява и оспорване на тази сума.

Настоява се, че след като няма радиатори и не се ползва топлоенергия, няма основание за претендиране на процесните суми за някаква доставена услуга. Оспорва се протокол от ОС на ЕС. Прави се възражение за погасяване по давност на част от вземанията, респективно извършени плащания.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника – ответник по иска в по-голямата си част са бланкетни, а тези, които съставляват оспорване на реалната доставка на топлинна енергия от сградна инстанция; на методиката за изчисляване на стойността; на изправността на топломерите в имота и на спазването на процедурата по отчитането им, на практика съставляват новонаведени възражения, доколкото се основават на фактически твърдения, които ответникът е можел да релевира в срока за отговор на искова молба, но не го е направил. По изложените съображения същите се явяват преклудирани и не могат да се направят за първи път пред въззивния съд, доколкото е извън срока по чл. 131 от ГПК и не са наведени оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото на участие на ответника в първоинстанционното производство/, което да е възпрепятствало заявяването им пред първата инстанция.

Видно от отговора на исковата молба, ответникът е оспорил единствено наличието на облигационна връзка между него и ищеца, доколкото в процесния недвижим имот не са поставени отоплителни тела радиатори, оспорил е и размера на исковата претенция, като е инвокирал възражение за погасителна давност и навел твърдения за извършени плащания.

В рамките на дължимата служебна въззивна проверка за противоречие на решението с императивни правни норми /арг. от арг. от т. 1 от ТР №

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав намира, че такова не се констатира.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1.) наличието на облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия; 2.) изпълнение на собствените си задължения – доставяне на топлинната енергия в посочените количества и периоди и 3.) размера на претендираните суми.