Решение № 490 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 446/9.1.2026 година, подадена от Б. А. П., ЕГН ********** и В. Б. А., ЕГН **********, роден на ** - лично и със съгласието на своята майка Б. П., двама чрез адв. Ю. А., със съдебен адрес: гр. **одина по описа на Районен съд Благоевград.

С Определение № 379/25. 02.2026 година постановено по настоящото в.гр.дело № 277/2026 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, съдът е прекратил производството по делото и е върнал делото на Районен съд Благоевград, който да се произнесе по направеното възражение по чл. 248, ал.

1 от ГПК.

В изпълнение на указанията съдът се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение № 509/3.4.2026 година постановено по гр.дело № 1755/2025 година по описа на Районен съд Благоевград.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 8460/8.4.2026 година, подадена от адв. Ю. А., в качеството на пълномощник на Б. А. П. и В. Б. А., последният действащ със съгласието на своята майка и законен представител Б. А. П., със съдебен адрес: ** - адвокатска кантора на Ю. А., срещу Определение № 509/3.4.2026 година постановено по гр.дело № 1755/2025 година по описа на Районен съд - Благоевград, по реда на чл. 248 от ГПК.

1

С посоченото решение РС изменя на основаиие чл. 59, ал. 9 във вр. с ал.

2 СК /сега чл.59, ал.11 СК/, определените с Решение № 643 от 09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г. на Районен съд - гр. Благоевград мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на личните отношения и издръжката на непълнолетното дете В. Б. А., роден на **г., ЕГН **********, като: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В. Б. А., роден на **г., ЕГН **********, на майката Б. А.

П., ЕГН **********, от гр. Благоевград, със съдебен адрес: гр. **, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката, чийто адрес понастоящем е в **. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б. В. А., ЕГН **********, от **, и непълнолетното дете В. Б. А., роден на **г., ЕГН **********, в следния смисъл: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване; 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, определени по споразумение с майката, а при липса на такова - в периода 01 30 август на съответната година, като бащата ще взима детето от неговото местоживеене и ще го връща там, както и за Коледните празници, в четна година - 3 дни, с преспиване, за периода 23 декември - 25 декември; за Новогодишните празници, в нечетна година - 3 дни, с преспиване, за периода 30 декември - 01 януари.

ОСЪЖДА бащата Б. В. А., ЕГН **********, от **, да заплаща на непълнолетното си дете В. Б. А., роден на **г., ЕГН **********, чрез неговата майка и попечител Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Благоевград, със съдебен адрес: гр. **, месечна издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева), считано от датата на влизане в сила на решението до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв.

ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН **********, от **, да заплати на Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Благоевград, със съдебен адрес: гр. ** разноски в производството в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, съобразно уважената част на предявения иск.

ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Благоевград, със съдебен адрес: гр. ** да заплати на Б. В. А., ЕГН **********, от ** сумата от 300 лв.

/триста лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

С въззивната жалба се обжалва решението в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на издръжка над размера от 400 лева до пълния претендиран размер от 600 лева, в частта, с която се определя размер на издръжката, считано от влизане в сила на решението, а не от датата на 2 подаване на исковата молба, каквато е претенцията, както и в частта на присъдените деловодни разноски в полза на ответника. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излагат подробни съображения. Иска се от съда да измени решението и да уважи претеницята за издръжка на непълнолетното дете В. Б. А., ЕГН ********** в пълния претендиран размер от 600 лева, като и издръжката да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да отмени решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски. По делото е приложена и молба становище до РС за връщане на недължимо внесена такса за въззивно обжалване в размер на 73, 63 евро.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди.

По делото е постъпила и частна жалба подадена от адв. Ю. А., в качеството на пълномощник на Б. А. П. и В. Б. А., последният действащ със съгласието на своята майка и законен представител Б. А. П., със съдебен адрес: ** - адвокатска кантора на Ю. А., срещу Определение № 509/3.4.2026 година постановено по гр.дело № 1755/2025 година по описа на Районен съд Благоевград, по реда на чл. 248 от ГПК, с която се изразява несъгласие за разноските, дължими от въззиваемите страни за първоинстанционното производство.

Благоевградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

Производството пред РС е образувано по искова молба, подадена от Б.

А. П., ЕГН **********, от гр. Благоевград, със съдебен адрес: гр. **, чрез пълномощника адв. Ю. А. против Б. В. А., ЕГН **********, от гр. **, с правно 3 основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на мерките, определени с влязлото в сила Решение № 643 от 09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г. на Районен съд гр. Благоевград и касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на личните отношения и издръжката на непълнолетното дете В. Б. А., роден на **г., ЕГН **********.

По делото е установено, че с влязло в сила Решение № 643 от 09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г. на Районен съд - гр. Благоевград бракът между страните е прекратен. Упражняването на родителските права по отношение на детето В. Б. А. и на непълнолетно дете към момента на постановяване на решението А.М. Б.а А.а (пълнолетна към датата на подаване на исковата молба) са предоставени на ответника, като на въззивницата е определен режим на лични контакти и е осъдена да заплаща издръжка.

От показанията на св.А.М. А.а се установява, че същата в края на месец май 2025г. е напуснала жилището на ответника Б. А. и е отишла в дома на ищцата Б. П.. Както от показанията на св.А.а, така и от социалния доклад се установява, че в края на месец юни 2025г. непълнолетното дете В. също е отишло да живее при майка си. Видно от приетия по делото социален доклад е, че от м.юни майката полага грижи за детето, а преди това бащата е полагал грижи, следял е за редовно посещение на учебните занятие. Посочено е в социалния доклад, че бащата е обиден от начина, по който В. е напуснал дома му.

Майката е трудово ангажирана, като работи на длъжност „екстра клиентско обслужване и стокови операции - отговорник търговска зала“ в „**.

Декларира, че получава месечно възнаграждение в размер на около 1266 лв.

Пред РС бащата е декларирал месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лв. Сочи, че заплаща и кредит. Пред въззивна инстанция е представено решение № 264 от 01.06.2026г., постановено по гр.дело № 409/2026г. на ОС Благоевград, с което бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 100 евро на пълнолетната си дъщеря А.М. Б.а А.а. Като новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, във въззивното производство е приет Трудов договор № 15 от 18.05.2026 г., от който се установява, че считано от 15.05.2026 г. въззиваемият е сменила местоработата си и е назначен в „**“ ЕООД на длъжност „Шофьор, куриер“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 620.20 евро. Представя и договор за наем на жилище в гр. П. от 01.05.2026г. Пред въззивната инстанция е разпитана отново св.А.а, която излага данни, че ответникът умишлено е сменил работата си, за да не й заплаща издръжка, както и че баща й живее в гр.Благоевград. Разпитан е и свидетелят Н.М., който сочи, че познава ответникът от 20 години и че същият се е преместил в гр.П..

Свидетелят заявява, че е присъствал на годежа на Б. А. в гр.П. и че от месец май Б. А. живее в гр.П. с годеницата си. Съдът намира, че на основание чл.172 ГПК не следва да кредитира показанията на св.А.а, предвид нейната заинтересованост от изхода на делото. Кредитира показанията на св.М. като 4 обективни, логични и кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – договор за наем, трудов договор.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от децата на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Настоящият състав приема, че бащата разполага с материални възможности да заплаща месечна издръжка в размер на 235.20 евро, тъй като по делото не е установено той да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му, респ. същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.), които не са по-ниски от минималната работна заплата за страната, каквито и доказва по делото. Въззивният съд следва да съобрази именно представените доказателства за доходи независимо от твърденията, че бащата умишлено е започнал нова работа с цел получаване на по-ниски доходи. Решението не може да се основава на предположения за симулация. Още повече, че тези твърдения за симулация останаха недоказани.

Както бе посочено по-горе същите се оборват от представените писмени доказателства – трудов договор, договор за наем и показанията на св.М..