Решение № 13863 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13863 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110104238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на *** срещу В. А. Ч., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 92,38 евро, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2026 г. до изплащане на вземането, 75,40 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.12.2025 г., от които от 15.09.2023 г. до 07.10.2025 г. върху платена главница за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и за периода от 15.08.2024 г. до 18.12.2025 г. върху главница за периода 01.05.2023 г. 31.10.2023 г., 0,95 евро,представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2023 г. до 07.10.2025 г. върху платена главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2023 г. - 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20/2026 г. по описа на РС-Бургас.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: ******, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „***. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху 1 главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. Ч. заявява, че претендираните суми са заплатени.

С молба вх. № 157136/18.05.2026 г. ищецът потвърждава извършеното плащане, като претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производство.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже плащане на вземанията.

В конкретната хипотеза страните не спорят, че между тях е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата молба стойност, както и че ответникът е изпаднал в забава по отношение на вземането за стойност на топлинна енергия и такса за услугата дялово разпределение.

Именно поради това с определението по чл. 140 ГПК е отделено като безспорно по делото, че през периода 01.05.2023 г. до 31.10.2023 г. е доставяна до процесния имот топлинна енергия в количество и на стойност, посочени в исковата молба, както и че сумите за мораторни лихви за исковите периоди са в размер на исковите суми.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че ответникът е заплатил за погасяване на задълженията сумата от 208,21 евро.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.

Следователно предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни и се установяват по делото, както се установи и извършеното в хода на процеса пълно плащане на претендираните суми. В тази насока със становищата си от 18.05.2026 г. и от 08.07.2026 г. ищецът е признал плащането и е заявил, че по делото се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.

По разноските:

Тъй като задълженията на ответника са платени в хода на процеса, той е дал повод за образуване на делото и дължи сторените от ищеца разноски. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро в заповедното производство и 25,56 евро в исковото производство, които са платени изцяло. Ето защо в полза на ответника следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 25,56 евро в исковото производство, предвид доброволното 2 плащане в срока за отговор на исковата молба и липсата на проведено съдебно дирене по делото. В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 25,56 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от ***, ЕИК ******, срещу В. А. Ч., ЕГН **********, искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на следните суми: 92,38 евро, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2026 г. до изплащане на вземането, 75,40 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.12.2025 г., от които от 15.09.2023 г. до 07.10.2025 г. върху платена главница за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и за периода от 15.08.2024 г. до 18.12.2025 г. върху главница за периода 01.05.2023 г. - 31.10.2023 г., 0,95 евро,представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2023 г. до 07.10.2025 г. върху платена главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2023 г. - 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20/2026 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА В. А. Ч., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ******, сумата от общо 51,12 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.

Решението е постановено при участието на „*** - трето лице-помагач на страната на ищеца ***.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3