Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 28.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 554/2023
Вид
Решение № 76
Подписан
28.03.2024
В сила
17.02.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500554 по описа за 2023 година

С Решение № 388/18.10.2023 год. по гр. д. № 220/2023 г. Плевенският окръжен съд осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. Г. на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 19.07.2022 г.

Присъда № 106/02.06.2021 г. по НОХД №11/2019 г. по описа на Софийски военен съд, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.07.2022 г. до окончателното заплащане, като отхвърлил иска в останалата му част за разликата до 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. Г. на осн. чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 4 500 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното заплащане.

Осъдил Прокуратурата на Република България заплати на С. П. Г. сумата от 1 687.88 лв. направени по делото разноски.

Въззивна жалба против решението е подадена от Прокуратурата на Република България чрез И. Ш. – прокурор в ОП – Плевен. Счита решението за неправилно. За да се реализира отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ, следва да са налице 1 безспорни доказателства за всички елементи от състава – да са причинени вреди и те да са пряка и непосредствена последица от повдигнатите незаконни обвинения. Размерите на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не съответстват на чл. 52 от ЗЗД. Наказателното производство е приключило в кратки срокове.

Търпяната мярка за процесуална принуда е била най-леката - „подписка“. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на събраните доказателства, разследването е извършено в разумен срок. Приложените епикризи не доказват причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и обвинението по чл. 202 от НК. Моли съда да отмени решението изцяло или отчасти, като редуцира размерите на обезщетенията под присъдените такива. В съдебно заседание жалбата се поддържа от М. Овчаров – прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В писмения си отговор въззиваемият-ищец С. П. Г. чрез пълномощника адв. Р.

Г., заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца С. П. Г. сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 28-РП/2016 г. по описа на ВОП-София, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила Присъда № 106/02.06.2021 г. по НОХД №11/2019 г. по описа на Софийски военен съд и сумата от 4 500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.07.2022 г., до окончателното изплащане.

В частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., ведно със съответната лихва, решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решението в частта, с която претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са уважени, ведно със съответната законна лихва, е неоснователна.

Безспорно е наличието на основанието по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди в резултат на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, по което 2 той е оправдан с влязла в сила присъда. Спорен е въпросът настъпили ли са за него вреди като пряка последица от образуваното наказателно производство, евентуално – в какъв обем и с какъв интензитет, съответно – какъв е адекватният и съответстващ на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетенията, с които вредите могат да бъдат репарирани.

Относно неимуществените вреди:

Установено по делото е, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 25.04.2017 г. с Постановление на прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София по ДП № 28-РП/2016 г. (пр. пр. № 2672/2015 г.) по описа на ВОП – София) за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – длъжностно присвояване, за улесняване на което е извършено и престъпление по чл.

311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е „подписка“.

Обвинителният акт е внесен във Софийски военен съд на 04.07.2017 г. и по него е образувано НОХД № 81/2017 г. С Присъда № 16/05.04.2018 г., постановена по делото, ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на 1 г. и 6 мес. лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 г. На осн. чл. 202, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, вр. чл. 49, ал. 2 от НК е бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с управление на пари или материални средства за срок от 4 г.

Осъден е да заплати на в. ф. 52090 - Долна Митрополия сумата от 11 919.55 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на престъплението – 17.11.2015 г. до окончателното изплащане. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила на 23.04.2018 г.

За събиране на сумите по уважения граждански иск е образувано изп. дело № 486/2018 г. по описа на ДСИ при ПлРС и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, видно от представената покана за доброволно изпълнение и съобщение за наложен запор.

Със заповед от 30.11.2018 г. на Командира на в. ф. 52090 трудовият договор на ищеца е бил прекратен. Основание за прекратяването е наложеното на ищеца наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, вр. чл. 49, ал. 2 от НК. От показанията на свидетеля Николай Богданов се установява, че към момента ищецът работи в същото военно формирование.

Въз основа на искане по чл. 420, ал. 2 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, подадено на 25.06.2018 г., е образувано нак. дело № 700/2018 г. по описа на ВКС, по което, с Решение № 154/14.01.2019 г. производството по НОХД № 81/2017 г. по описа на Софийски военен съд е възобновено, влязлата в сила присъда - отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски военен съд.

След връщане на делото в Софийски военен съд е образувано НОХД № 11/2019 3 г., по което ищецът е оправдан с Присъда № 106/02.06.2021 г., а предявеният граждански иск е отхвърлен.

По протест на Военно-окръжна прокуратура – София е образувано ВНОХД № 53/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд, който с Решение № 6/28.03.2022 г. е потвърдил оправдателната присъда.

По протест на Военно-апелативна прокуратура е образувано нак. дело № 391/2022 г. по описа на ВКС, който с Решение № 96/19.07.2022 г. е оставил в сила атакуваното пред него решение на Военно-апелативен съд.

От представените писмени доказателства – епикризи, и от заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза пред първата инстанция, се установява, че ищецът страда от артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и хроничен повърхностен гастрит, заради които заболявания той е бил хоспитализиран в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ “Д-р Г. Странски“ в периода 15.11.2018 г. - 20.11.2018 г., като е ползвал и отпуск поради временна неработоспособност до 20.12.2018 г.; в Отделение по кардиология на ВМА, МБАЛ – Плевен в периода 23.07.2018 г. - 30.07.2018 г. В етапна епикриза от 14.08.2023 г. личният лекар е описал, че повече от 20 години ищецът страда от хипертонична болест и сърдечна недостатъчност, както и от ИБС; на поддържаща терапия е; приема редовно лекарства; през последните години е видимо неспокоен и раздразнителен; има нервен тик, изразяващ се в повдигане на раменете и поклащане на главата; често получава пристъпи в сърдечната област, задух и изпотяване.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, възможно е – в някаква степен, преживеният от ищеца стрес, нервно напрежение, негативни емоции, притеснения и безпокойство през периода на воденото наказателно производство да са повлияли негативно върху общото му здравословно състояние и да са изострили развитието на съществуващите към този момент заболявания. Стресът не е главна и единствена причина за влошаването на състоянието му. Основна причина за метаболитният синдром, който предразполага към сърдечносъдови заболявания, е генетична предразположеност, а основните рискови фактори са липсата на физическа активност и небалансираната диета. Според вещото лице медицинската наука не разполага с методи и средства, чрез които да се прецизира в каква степен - 5 % или 15%, оплакванията и състоянието на ищеца към момента на приемането му в болницата се дължат на „стреса от водените дела" и в каква степен от други фактори.

От показанията на свидетелите Н. Б. Б. и Т. С. В. - приятели на ищеца, се установява, че ищецът бил весел и енергичен човек, общителен, „душата на компанията“, но след образуваното наказателно дело се променил, бил изключително притеснен, говорел непрекъснато за делото, чудел се защо се е случило, затворил се в 4 себе си. Дълги години работел като домакин във вилата и винаги бил точен и честен, а бил обвинен в присвоявания и кражби. Била запорирана заплатата му и това още повече го притеснило. Приятелите и съучениците му се отдръпнали от него, коментирали.

Колегите му разбрали и също говорели. Синовете му се тревожели. Влошило се здравословното му състояние, вдигал кръвно, получил тикове.

При така установеното, съдът намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение в размер на 10 000 лв. е адекватно на доказаните вреди и съответства на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, поради което не са налице основания за намаляването му, в каквато насока е искането на жалбоподателя.

Обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени основно, са вида и тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство (5 г.), постановяването на осъдителна присъда, прекратяването на трудовото му правоотношение в резултат на осъждането и предприетото принудително изпълнение за събиране на сумите по уважения граждански иск. Ищецът е бил обвинен в длъжностно присвояване, за което деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 г. С първата присъда ищецът е бил признат за виновен, като е бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с управление на пари или материални средства за срок. Като последица от това, трудовият му договор е бил прекратен, а предявеният от работодателя му граждански иск е бил уважен и трудовото му възнаграждение е било запорирано за събиране на дължимите суми. Финансовите затруднения са създали допълнителни притеснения и безпокойства за доходите му и тези на неговото семейство. Ищецът не е бил осъждан и преживените от него притеснения и тревоги за целия период от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, са обясними, а обемът и интензитетът на негативните емоции, най-големи непосредствено след осъдителната присъда и до постановяване на оправдателната присъда, са оценими и с чисто житейски критерии, а се установяват и от свидетелските показания. Стресът от воденото наказателно производство и от необичайната ситуация са дали значително негативно отражение върху социалния му живот, върху трудовата му дейност, върху финансовото му състояние. Повдигането на обвинение е станало достояние на приятелския му кръг, сред колегите и съгражданите му, поради което, обясними са социалната му изолация и отдръпване в периода до окончателното му оправдаване. Установено по делото е негативното отражение на наказателното преследване и върху здравословното му състояние. Независимо, че заболяванията му датират от преди това, психическият стрес е повлиял отрицателно върху общото му състоянието и върху качеството му на живот.