Решение № 52 от 20.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500447 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5 от 11.03.2021 г. по гр.д. 20205600100728 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Хасково е отхвърлен предявения от СТ. М. Й. с ЕГН – **********, с адрес: град Х., община Х., област Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2, представляван от адвокат Т.В. Ч., вписана в Адвокатска колегия – Х., със съдебен адрес: град Х., ул. „П.“ № 24, ет. 3, офис 11 против АНГ. Д. ТР. с ЕГН – **********, адрес: град Х., община Х., област Х., ул. „С.П.“ № 99, вх. „Б“, ет. 1, ап. 3 иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 година по отношение на УПИ .... с площ от 245 квадратни метра, застроен и незастроен в кв. 155 по плана на град Х., одобрен със заповед № 626/1979 г. и заповед № 777/1992 г., находящ се в град Х., ул. „Св.

Св. К. и М.“ № 2, ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 квадратни метра и застроена площ от 88 квадратни метра на втория етаж, който към момента се индивидуализира като 1 имот с идентификатор .... с площ от 245 квадратни метра, ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .....2 с площ от 63 квадратни метра, пристройка - сграда с идентификатор .....1 с площ от 54 квадратни метра и селскостопанска сграда с идентификатор .....3 с площ от 14 квадратни метра с административен адрес: град Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2, за сумата 23600 лева, платима на три равни месечни вноски всяка от по 7866,66 лева, платими до всяко десето число на текущия месец, със срок за сключване на окончателен договор до 30.12.2005 година. Отхвърлен е предявеният от СТ.

М. Й. с ЕГН – ********** против АНГ. Д. ТР. с ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД за връщане на дадената сума в размер на 23600 лева (заплатена продажна цена по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 30.09.2005 година) поради отпадане на основанието за даване, както и за законни лихви върху тази сума от датата на завеждането на иска до окончателното разплащане. Със същото решение СТ. М. Й. е осъден да заплати на АНГ. Д. ТР. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1200 лева. Осъден е СТ. М. Й. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Хасково, държавна такса в размер на 944 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят СТ. М. Й., който лично и чрез пълномощника си адв. Т.Ч. го обжалва изцяло.

Излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се твърди, че неправилно съдът е достигнал до извод, че не е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Според жалбоподателят, такъв договор е налице и той е изправна страна, тъй като е изплатил задълженията си към ответника. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена първоначалната му претенция по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В условията на евентуалност иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен искът му срещу ответника за заплащане на сума от 23600 лева, представляваща платена продажна цена по предварителния договор ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - АНГ. Д. ТР. чрез пълномощника си адвокат Г.С. Г., вписана в Адвокатска колегия – Х. е депозирал отговор със 2 съображения за недопустимост поради просрочие, както и за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена, като се потвърди първоинстанционното решение и бъдат присъдени разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Съобщението за изготвеното решение от Окръжен съд – Хасково (ХОС) е връчено на пълномощника на ищеца на 22.03.2021 г., а в съда са внесени с отделни входящи номера три броя въззивни жалби, както следва: с Вх.№ 174 от 23.03.2021 г. подадена от пълномощника на ищеца – адв. Т.Ч.; с Вх.№ 183/26.102.21 г., подадена от ищеца и с Вх№ 192/31.03.2021 г. подадена от ищеца. И трите жалби са внесени в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и не са просрочени, като настоящия състав ги възприема като една допълваща се взаимно жалба.

Жалбата изхожда от легитимирани лица – ищеца и неговия процесуален пълномощник, засяга съответни неблагоприятно за ищеца първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявен от СТ. М. Й. против АНГ.

Д. ТР. иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и обективно съединен с него в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за сумата от 23600 лева, който е съединен с претенция за законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендират се разноски и от двете страни в производството. В исковата молба се твърди, че ищецът преди 2005 г. е закупил недвижим имот УПИ .... с площ от 245 квадратни метра, застроен и незастроен в кв. 155 по плана на град Х., одобрен със заповед № 626/1979 г. и заповед № 777/1992 г., находящ се в град Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2. В имота имало построени жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 квадратни метра и застроена площ от 88 квадратни метра на втория етаж, който към момента се индивидуализира като имот с идентификатор .... с площ от 245 квадратни метра, ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .....2 3 с площ от 63 квадратни метра, пристройка - сграда с идентификатор .....1 с площ от 54 квадратни метра и селскостопанска сграда с идентификатор .....3 с площ от 14 квадратни метра с административен адрес: град Х., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2. През 2004 г. ипотекирал имота срещу получен кредит от банка „Б.

ДСК“ ЕАД. Поради недостиг на средства за ремонт на къщата в имота, Й. взел от А.Т. сума в размер на 5000 лева. За обезпечение на това си вземане, Т. поискал да му бъде прехвърлена собствеността върху описания имот – терен и сгради, с уговорка, че след връщане на сумата, ще прехвърли обратно собствеността на Й.. На 29.09.2005 г. ищецът Й. сключил с ответника договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ......... г. на нотариус М.Д., с район на действие - района на Районен съд - Х., с който прехвърлил имота на ответника за сумата от 2000 лева, като му било обещано от ответника, че след изплащането на заема, имотът ще му бъде прехвърлен обратно. Ищецът в исковата молба твърди, че напълно погасил кредита и към банката, и към ответника Т.. Ищецът твърди, че на 30.09.2005 г. с Т. сключили писмен предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, по силата на който ответникът, в качеството си на продавач, следвало да му продаде имота за сумата от 23600 лева. Продажната цена следвало да бъда платена на три равни месечни вноски, всяка от които по 7 866,66 лева, до всяко 10-то число на текущия месец. Съгласно член 4 от договора, в срок до 30.12.2005 година страните следвало да сключат окончателен договор.

Договорено било предаване на владението върху имота при подписване на договора, удостоверено с протокол. Договорът бил подписан и от двама свидетели - действащи адвокати от Адвокатска колегия - Х. – Г.С. А. и С.М.Ж.. Понеже към 16.03.2010 г. ищецът вече дължал на ответника сумата от 20500 лева и в тази връзка бил съставен документ, наименован „договор“.

По инициатива на ответника били сключени още два предварителни договора за покупко-продажба на същия имот, а именно на 16.03.2010 година за сумата от 33500 лева, от които 13000 лева платени като капаро при подписването на договора и остатък от 20500 лева - платими при сключването на окончателния договор и на 29.03.2010 г. за сумата от 18000 евро, от които 6800 евро платени като капаро при сключването на договора и остатък от 11200 евро, платим при сключването на окончателния договор. До края на 2017 година ищецът заплатил на ответника договорените суми, но ответникът отказал сключването на окончателния договор и да му прехвърли собствеността 4 върху имота, като дори и след издължаване Й. продължил да плаща на ответника Т., за да остане да живее в този имот и за да не бъде притеснявано семейството му. В исковата молба се сочи, че за периода от 28.02.2007 г. до 07.10.2015 г. ищецът превел на ответника сумата от общо 8805 евро на траншове (без такси за преводи) от Франция, както следва: на 28.02.2007 година - 355 евро, година - 500 евро, 07.07.2009 година - 500 евро, 23.12.2009 година - 2000 евро, 24.12.2009 година - 2000 евро, 05.02.2010 година - 3 000 евро, година - 900 евро, 05.10.2011 година - 500 евро, 18.05.2012 година - 400 евро, 10.09.2012 година - 400 евро, 31.12.2012 година - 300 евро, 10.08.2013 година - 400 евро, 15.10.2013 година - 300 евро, 10.03.2014 година - 300 евро, 04.02.2015 година - 300 евро, 03.03.2015 година - 300 евро, 14.04.2015 година 300 евро, 05.08.2015 година - 150 евро, 07.10.2015 година - 100 евро. Отделно от това, на 11.01.2010 година ищецът заплатил на ответника на ръка сумата 1000 евро, за което била съставена разписка. По този начин до 2015 година включително ищецът бил изплатил на ответника обща сума 27 391,40 лева. С оглед това в петитума на исковата си молба ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД да обяви за окончателен сключения на 30.09.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот срещу цена 23600 лева, изцяло изплатена от купувача на продавача. При условията на евентуалност, в случай, ако не бъде уважена главната претенция, ищецът моли съда на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да приеме, че е отпаднало основанието за плащане на сумата 23600 лева, заплатена от ищеца на ответника като продажна цена по процесния предварителен договор и че ответникът няма основание да я задържа. Иска постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне полученото в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното разплащане. С уточняваща молба от 02.11.2020 година ищецът заявява, че правото му да претендира обявяване на предварителния договор за окончателен, произтича от уговорките, постигнати на 30.09.2005 г., като този договор се явява предмет на предявения иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Останалите два договора, обсъждани в исковата му молба – от 13.03.2010 г. и от 29.03.2010 г. нямали правно значение, нито отношение към уговорката на страните за изплащане на продажната цена от 23600 лева. Ищецът заявява, че не се чувства обвързан от тези договори и те не представляват изменение на 5 договора от 30.09.2005 година в частта продажна цена, нито в тях ищецът бил формирал воля за отказ от по-ранния по време предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – от 30.09.2005 г., нито последващите два договора представлявали изменение на първото правоотношение.

Настоява, че всяко осъществено от него плащане е единствено във връзка с погасяване на сумата 23600 лева по предварителния договор за покупкопродажба от 30.09.2005 г. В петитума на ИМ ищецът моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД да обяви за окончателен сключения на 30.09.2005 г. предварителен договор за окончателен. При условията на евентуалност, в случай ако не бъде уважена главната претенция, ищецът моли съда на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да приеме, че е отпаднало основанието за плащане на сумата от 23600 лева - заплатена от ищеца на ответника като продажна цена за недвижимия имот по процесния предварителен договор и че ответникът няма основание да я задържи. Иска постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне полученото в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното разплащане.