Решение № 76 от 13.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. ...., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ...., III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230201133 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. К. П. ЕГН ********** от гр. ...., ул. „....” № ..., депозирана чрез процесуален представител в лицето на адв. Г. Г. – ДАК, срещу НП № 23-0851-001081, издадено на 11.09.2023 г. от Началник Група в ОД на МВР гр. ...., Сектор ПП ...., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се изтъкват доводи, че издаденото наказателно постановление е напълно незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник, който поддържа мотивите, изложени в жалбата и иска отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител. В съпроводителното писмо към преписката моли съда да остави жалбата без уважение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, ....кият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 27.08.2023 г. около 01,00 ч. св. Д. Ж. Д. – инспектор в СПП при ОД на МВР .... и св. Д. Й. Д. – служител в Първо РУ ...., посетили О. път на гр. ...., където било станало ПТП със самокатастрофирал авт. - марка „...” с рег. ....

На място свидетелите п. сл. установили жалбоподателя Т. К., който бил собственик на авт.а, да стои извън превозното средство.

Същата вечер К. заявил, че не той е управлявал колата, а друго лице, но не посочил повече данни за него.

При така установената на място фактическа обстановка св. Д. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Д. съставил АУАН Сер. GA № 992171, в който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 20, т. 2 от ЗДвП.

Междувременно, жалбоподателят К. довел при св. Д. лицето, управлявало авт.а въпросната вечер – К. Р. С., който признал за извършеното и на когото св. Д. съставил АУАН № GA 992174/30.08.2023 г., въз основа на който по-късно било издадено и НП № 23-0851-001100 от 25.09.2023 г. от Началника на Група в ОД на МВР ...., Сектор ПП .... против С.

След установяване самоличността на водача на лекия авт., предизвикал ПТП, св. Д. изготвил Докладна записка с предложение до началника си съставеният на жалбоподателя К. АУАН Сер. GA № 992171 от 29.08.2023 г. да бъде анулиран.

Вместо това обаче на 11.09.2023 г. против Т. К. било издадено и процесното НП № 23-0851-001081 от Началник Група в ОД на МВР ...., Сектор „ПП” гр. ...., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП”, поради което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените по-горе свидетели, показанията на които съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и едностранни, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - Жалба с вх. № 851000-15724/11.10.2023 г. – 2 л.; НП 2

№ 23-0851-001081/11.09.2023 г.; Заверено копие на НП № 23-0851001099/25.09.2023 г.; Заверено копие на НП № 23-0851-001100/25.09.2023 г.;

АУАН Серия GA № 992171/27.08.2023 г.; Справка картон на водача – 3 л.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

За да се вмени на едно лице, че е нарушило горната разпоредба обаче, следва същото да има качеството на водач, т. е. да е управлявало МПС, когато е извършило нарушението.

В конкретния случай по делото безспорно се установи от разпита на свидетелите, че жалбоподателят не е управлявал самокатастрофиралия авт., което обстоятелство се подкрепя и от последвалото съставяне на АУАН на виновния водач К. Р. С. и издаване на НП за същото нарушение.

Ето защо съдът приема, че е следвало след извършената проверка по преписката и установяване на водача на МПС, издаденият спрямо П. АУАН да бъде анулиран и атакуваното НП да не бъде издавано изобщо.

В подкрепа на този правен извод се явява и издаването против Т. К. П. на НП № 23-0851-001099/25.09.2023 г. от Началник Група ОДМВР, СПП ...., с което на жалбоподателя е било вменено нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП за това, че на 27.08.2023 г. в 01,00 ч. в гр. .... като собственик на МПС – л. а. марка „...” с рег. .... е предоставил управлението на неправоспособен водач Кр. Р. С.

Доколкото едно лице не може да носи административно-наказателна отговорност за извършване на две взаимоизключващи се нарушения по ЗДвП – като водач и като собственик, предоставил управлението на друго лице, то следва процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, доколкото по преписката и в съдебното производство се установи, че Т. К. П. не е управлявал авт.а въпросната вечер.

По разноските:

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и 3

Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокат.

Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат.

Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 800 лева, което се претендира, действително е прекомерно, при съобразяване на актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.

88 от 04.11.2022 г./, съобразно която, минималното възнаграждение в случая възлиза на 400 лева.

Поради това, следва на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР-.... да бъде осъдена да заплати на Т. К. П. ЕГН ********** от гр. ...., ул. „....” № 11 парична сума в размер на 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД № 1133/2023 г. по описа на РС – ...., като за горницата искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0851-001081, издадено на 11.09.2023 г. от Началник Група в ОД на МВР гр. ...., Сектор ПП ...., с което на Т. К. П. ЕГН ********** от гр. ...., ул. „....” № 11, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР .... ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. П. ЕГН ********** от гр. ...., ул. „....” № 11, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД № 1133/2023 г. по описа на РС - ...., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в размер над 400 лева до 800 лева поради прекомерност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд .... в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

4

Съдия при Районен съд – ....: _______________________ 5