Решение № 5545 от 20.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

20.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16592 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове в условията на алтернативност с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и ал.2 пр.1, 2 и 3 от ЗЗД.

Ищецът „Б.С.“ ЕООД *** твърди, че ответникът е предявил срещу него иск за делба на имот в гр.София, м.“Манастирски ливади- Запад“, представляващо УПИ ІІІ-1022а, 1022б и 1022в в кв.45. Като доказателство за собственост към иска за делба ответникът приложил нот.акт за дарение на недвижим имот № 100,т.І, рег.№ 3689, дело №98/2005г. на Нотариус З., съгласно който той бил собственик на 9/10 ид.ч. от дворно място с площ от 1000кв.м., представляващо имот пл.№ 1022в от кв.16 по плана на гр.София, м.Манастирски ливади. Ищецът твърди, че договорът за дарение, представен от ответника е нищожен. Сочи, че праводателите- дарители не са притежавали право на собственост върху 9/10 ид.ч от дареното дворно място и не са прехвърлили права , които не притежават. На второ място посочва, че дарението има невъзможен предмет, тъй като описаната в нотариалния акт като построена в имота сграда , не е съществувала. На трето място посочва, че липсва съгласие на дарителите, тъй като положените от тяхно име подписи не са техни.

На четвърто място посочва че сделката заобикаля закона, тъй като е ползвана данъчна оценка за друг имот. На пето място счита, че липсва предписаната от закона форма, тъй като не е представена скица за дарения имот. Моли съда да прогласи нищожността на договора за дарение от 1.04.2005г., сключен под формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, т. I, per. № 3689, дело № 98/2005 г. на нотариус Г. З., № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. per. № 14258, акт № 158, том XL, дело 10194/2005 г.

Претендира за разноски.

Ответникът Г.П.Я. оспорва предявените искове. Оспорва всяко едно от посочените основания за нищожност на договора за дарение . Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.

Ответниците

Т.М.В. и А.В.В. оспорват предявените искове по допустимост и по основание. Считат, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, още повече че той не е страна по сделката. Във връзка с основателността на предявените искове оспорват всяко едно от посочените основания за нищожност, като излагат подробни съображения. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства установи следното от фактическа страна:

С договор за продажба на недвижим имот от 14.05.1999 г., сключен под формата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, т. I, per. № 662, дело 101/99 г., вписан в службата по вписванията с вх. № 10541, акт 32, том 38, д. 9210/99 г. Б.В.В., В.П.Б., Т.И.С.-Т.и Т.М.В. за закупили от собствениците Д.Г.Л., Н.Г.И., А.Д.И., И.И.Б., Н.И.Н., И.Н.И.и Т.Н.И.следния недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 1000 кв. м., съставляващо пл. № 1022 „в“ от кв. 16 по плана на гр.

София, местността „Манастирски ливади“, при съседи: от запада и от север - имот пл. № 1022 „а“, улица от изток и имот пл. № 1463, заедно с построената в дворното място едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на около 74 кв. м.

Новите собственици са възложили на

„Строително дружество ММ“ ООД с управител Б.И.С.да изгради в имота жилищна сграда с офиси и подземни гаражи. В представените по делото Протокол за откриване на строителна линия и ниво на строежа от 29.09.2004 г. и скици към него не е отразено в имота да съществува сграда от 74 кв.м. За липса на сграда към този момент сочи и представения от ищеца Протокол за откриване на строителна площадка от 29.09.2004 г. в ПИ № III 1022А, 1022Б, 1022в, в който е и процесният имот 1022 „в“, в който е записано, че строителната площадка е чиста /т.4.1/.

На 15.11.2004 г. собствениците на имот пл. №

1022 „в“ Б.В.В. и съпругата му Л.П.В., В.П.Б. и съпругата му К.Б.Б., Т.И.С.- Т.и съпруга й Т.Г.И., Т.М.В. и съпругът й А.В.В. с Пълномощно per.

№ 9091/15.11.2004 г. по регистъра на нотариус Г. З., per.

№ 235 на НК упълномощават Б.И.С.да дари, замени или продаде на когото намери за добре и при каквито условия намери за добре имот пл. № 1022„в“ заедно със сградата от 74 кв.м., с право да договаря сам със себе си.

На 01.04.2005 г. ответниците

Т.М.В. и съпругът й А.В.В. даряват на ответника Г.П.Я. 9/10 идеални части от имот пл. № 1022„в“, заедно с построената в него едноетажна МЖС от около 74 кв.м. Дарението е извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, т. I, per. № 3689, дело № 98/2005 г. на нотариус Г. З., № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. per.

№ 14258, акт№ 158, том XL, дело 10194/2005 г.

На 21.06.2005 г. пълномощникът Б.И.С., оправомощен с пълномощното per. № 9091/15.11.2004 г. по регистъра на нотариус Г. З., per.

№ 235 на НК, издадено му от Б.В.В. и съпругата му Л.П.В., В.П.Б. и съпругата му К.Б.Б., Т.И.С.- Т.и съпруга й Т.Г.И., Т.М.В. и съпругът й А.В.В., продава на себе си имот пл. № 1022„в“ заедно със сградата от 74 кв.м. Договорът е сключен под формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, т. II, per. № 7282, дело Ха 215/2005 г. на нотариус Г. З., № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. per. №

29929, акт № 27, том LXXXVII, дело 22014/2005 г.

На 19.06.2009 г., Б.И.С.и съпругата му Д.Б.С.продават на „Б.с.“ ЕООД с управител Б.Л.Ц.имот № 1022в с всички подобрения и приращения. Продажбата е извършена с договор под формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, т. И, per. № 1794, дело № 288/2009 г. на нотариус С.П., № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. per. №

25298, акт № 139, том LXXI, дело 15669/2009 г.

С искова молба вх. № 4745/27.03.2015 г. Г.П.Я. е предявил срещу „Б.с.“ ЕООД иск за делба на построената в УПИ № III 1022А, 1022Б, 1022в, в кв. № 45 по плана на гр. София жилищна сграда с офиси и подземни гаражи. Г.Я. е заявил активната си легитимация за съсобственост върху имота с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, т. I, per. № 3689, дело №

98/2005 г. на нотариус Г. З., № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. per. № 14258, акт № 158, том XL, дело 10194/2005 г. По исковата молба е образувано гр. № 16994/2015 г. по описа на СРС, 76-ти състав.

С отговора си на исковата молба за делба „Б.с.“ ЕООД е предявило иск за обявяване на нищожността на въпросния нотариален акт за дарение. Този иск, като преюдициален по отношение производството по делбата, е отделен и изпратен от СРС за разглеждане в СГС, където по него е образувано настоящото гр. д. № 16592/2015 г. на СГС, 1-11 състав.

Във връзка с направеното оспорване на автентичността по подписите на ответниците Т.М.В. и А.В.В. в

Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, т. I, per.

№ 3689, дело № 98/2005 г. на нотариус Г. З., № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. per. № 14258, акт№ 158, том XL, дело 10194/2005г., съдът допусна и изслуша съдебна почеркова експертиза. Съгласно заключението на вещото лице подписите за дарител в изследвания нотариален акт са положени от ответниците Т.М.В. и А.В.В. .

Събраните гласни доказателства установяват, че четиримата собственици са закупили през 1999г. имота с намерението в него да се построи сграда. Св.Б.В.установява, че тъй като той и съпругата му нямали сили и средства да строят, упълномощили Б.С., който бил строител, да извърши строежа. Не знае дали другите съсобственици на земята също са упълномощили Савов, но в края на 2004г. или началото на 2005г. в имота започнало да се строи и сега сградата била изградена.

Старата поС.ка била съборена, тъй като пречела на строежа. Той лично не е давал разрешение за събарянето й. Св.Лазар Гюров установява, че е работил в Биса С. като технически ръководител при изграждането на жилищна кооперация в Манастирски ливади. Спомня си, че през септември 2004г. започнали строителството. Имало стара къща , която разрушили. Г.Я. бил тогава управител на Биса с., и заедно с Б.С. му били шефове.

По реда на чл.176 от ГПК ответниците Т.М.В. , А.В.В. и Г.П.Я. дадоха следните обяснения : Ответниците В.не си спомнят имота и не си спомнят дали в него е съществувала жилищна сграда, когато са дарили своите ид.ч. от него на ответника Я.. Обясняват , че са били близки приятели с Я., който им е превал много услуги и в знак на благодарност решили да му дарят имота. Заявяват, че са дарили на Я. частта от имота , която притежават и не знаят защо в нотариалния акт за дарение е записано 9/10 ид.ч. Нямат спомен как е била изготвена сделката за дарение, кой се е снабдил с документацията, помнят само че са се явили пред нотариус. Ответникът

Г.Я. заявява, че е бил собственик и управител на „Б.С.“ ЕООД заедно с Б.С.. Знае имота и че в него ще се строи сграда. Строежът трябвало да се извърши от Б.С.. Не знае дали е вече построена сградата. Не знае дали съществувалата в имота стара сграда е била премахната. През 2013г. е било отразено в документацията, че тя не съществува. Знае това, тъй като плащал данъците за сградата.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема от фактическа страна, че намиращата се в имот 1022в стара жилищна сграда е била съборена в края на 2004г., когато е започнал строежа на жилищната сграда, чиято делба се иска по гр.д.№ 16994/2015 г. по описа на СРС, 76-ти състав.

От правна страда , съдът намира следното:

По допустимостта на предявените искове във връзка с направените от ответниците В.възражения:

Независимо, че не е страна по договора за дарение от 1.04.2005г., за ищеца съществува правен интерес да оспорва действителността на тази сделка, тъй като от нея ответникът Г.Я. черпи правата си по предявения от него срещу настоящия ищец иск за делба. Прогласяване на нищожността на договора за дарение ще означава, че същият не е породил правните си последици, респ. Г.Я. не е станал собственик на подареното му имущество, респ. съсобственик с ищеца. Всеки заинтересуван може да се позове на нищожността на договора. В този смисъл предявените искове са допустимо и следва да се разгледат по същество.

По предявения иск за нищожност на договора за дарение поради липса на основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради това, че праводателите - дарители, ответниците Т.М.В. и съпругът й А.В.В. не притежават право на собственост върху 9/10 идеални части от дареното дворно място, находящо се в гр. София, с площ от 1000 кв.м., съставляващо имот пл. № 1022„в“ от кв. 16 по плана на гр. София, местността „Манастирски ливади“, при съседи от запад и от север имот пл. № 1022„а“, имот пл. № 1463 и улица, съответно право на собственост върху дарената едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на около 74 кв.м., състояща се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна и мазета в сутерена, която сграда е построена в това дворно място.

От събраните писмени доказателства са установи, че ответиците Т.В. и А.В. са били собственици на ¼ ид.ч. от дворното място и поС.ката в него въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.05.1999 г., сключен под формата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, т. I, per. № 662, дело 101/99 г . В оспорвания нотариален акт за дарение обаче е записано, че Т.В. и А.В. даряват на ответника Г.Я. 9/10 ид.ч. от този имот. Следователно дарили са повече от колкото действително притежават. Разпореждането с чужда вещ обаче не е нищожна сделка, поради което предявения иск следва да се отхвърли. По въпроса съществува трайна и утвърдена съдебна практика, че такъв договор е действителен /не е нищожен/, но не поражда транслативно-вещен ефект, т. е. не прехвърля правото на собственост, което праводателят го притежава. Израз на тази практика е напр.Решение № 854 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 578/2010 г. на IV г. о. ВКС. В изчерпателно изброените в чл. 26 ЗЗД основания за нищожност продажбата на чужда вещ не фигурира. Договорът за дарение е действителен, като той не е породил вещен ефект по отношение на тази част от прехвърления имот, която не е била съсобствена на ответниците В.– частта над ¼ ид.ч. Това ще бъде съобразено от делбения съд. За правилното решаване на настоящия казус е без значение обстоятелството дали ответниците В.са действително собственици на 1/4 ид. или на 9/10 ид.ч. от правото на собственост върху земята и сградата. Предявеният иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижима вещ по своето правно естество е облигационен, а не вещен, поради което чрез него ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи, че този юридически факт (двустранната сделка) не е породил целените от страните по договора правни последици, а не да се установи принадлежността на правото на собственост върху имота, придобит от ответника Я..