Решение № 1 от 04.01.2024, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Елин Пелин, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, III СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Административно наказателно дело № 20231820200377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Бараж Къмпани“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 29-2300103 от 13.10.2023 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ на ИА „Главна дирекция по труда“ гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 275 КТ вр. чл. чл. 60, ал. 2 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.

37/2004 г.).

В жалбата се излагат доводи, че при произнасянето си по преписката главния директор е нарушил чл. 52, ал. 4 ЗАНН като не е преценил обосноваността на издадени АУАН, както и събраните доказателства. Посочва, че монтажът на подпорната кула е извършван с помощта на ножична платформа, която има фабрично монтирани ограждения и представлява съоръжение за предотвратяване на падането по смисъла на чл. 61 от Наредба №2/22.03.2004 г. Поддържа, че на всички служители е бил проведен първоначален и ежедневен инструктаж за работа на обекта към 28.08.2023 г. Възразява, че пострадалият служител М. Ч. самоволно е излязъл извън работната площадка на вишката, с което е нарушил чл. 33 ЗБУТ, но това не е било обсъдено от администативнонаказващия орган. Счита за необоснован извода, че работодателят не е предвидил използването на предпазни колани, захванати за здрава и устойчива структура при монтажа на подпорната кула за предотвратяване на падания от височина, поради това че в момента на падането служителят не е имал такива. Счита определения размер на имуществената санкция за завишен и немотивиран. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, евентуално да бъде намален размерът на имуществената санкция до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

1

Въззиваемата страна в производството - главен директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“ към ИА „Главна инспекция по труда“ чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва извършване на нарушението. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи, че санкцията е определена правилно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2023 г. актосъставителят В. С. в присъствието на свидетеля Г. И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект: Разширение на съществуваща складова база с административна част в поземлен имот с идентификатор по КККР ***, м. Исламица, гр. Елин Пелин на „Бараж Къмпани“ ЕООД ЕИК ..... и на 01.09.2023 г. и на 15.09.2023 г. по документи в сградата на ИА „Главна инспекция по труда“, при която са установили няколко нарушения, сред които и това, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на М. А. Ч. на длъжност „кофражист“ като не е предвидил използването на предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция при монтаж на подпорна кула. При тези констатации бил съставен АУАН № 29-2300103 от 15.09.2023 г. за извършено нарушение на чл. 275 КТ вр. чл. чл. 60, ал. 2 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.

37/2004 г.). Същият бил подписан без възражения от представител на работодателя и въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

От събраните в хода на проверката сведения и писмени материали проверяващите установили, че монтажът на подпорните кули се е извършвал с ножична вишка, управлявана от А. Ш. Ч. на длъжност „арматурист“ при жалбоподателя. По сведения на свидетеля Ч. по време на инцидента пострадалият М. А. Ч. е бил стъпил на дървена талпа по средата на кулата. Специфичното действие, което извършвал пострадалият М. А. Ч.в момента на инцидента било „при пренасяне на дървена талпа (при монтаж на подпорна кула) се подхлъзва и пада от височина 4,5 м“ като в момента на злополуката пострадалият е бил без лични предпазни средства за предпазване от падане от височина – сбруя за височинна работа.

При проверката на място работодателят представил ръководство за изграждане и употреба на подпорна кула „Layer LehrGerust“ (приета по делото) и инструкция №53 за безопасна работа с ножична подвижна работна платформа. До приключване на проверката, а и в хода на производството не е представена писмена инструкция по безопасност и здраве при монтаж на подпорни кули „Layer LehrGerust“.

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Г. С. и Е. В. И.а.

В показанията си свидетелят С. заявява, че при извършване на проверката на 28.08.2023 г. на обекта са установили наличието на изградени подпорни кули около десет на брой, разположени между съществуващата сграда и новостроящата се сграда. Всички кули в горната си част на около 4-5 метра имали дървени талпи на две нива, които според представителя на работодателя се използвали при други строително – монтажни работи.

Установили на обекта на около 10 сантиметра от процесната подпорна кула дървена талпа, поради което приели, че вишката се е намирала на достатъчно разстояние, за да може служителят да падне на земята, а не в нея. В деня на проверката около кулите не се намирала ножична вишка, но били установени две в края на обекта, които имали парапет.

Посочва, че актът е съставен, защото работодателят не е осигурил възможност за достъп до подпорната кула с предпазен колан на служителя, с който да е завързан във вишката.

2

Посочва, че е представена изнструкция за безопасна работа с вишка, но не и такава за безопасен монтаж на подпорни кули.

Свидетелят И.а посочва, че безопасното изграждане на подпорните кули е посредством ножична вишка или платформа, която има стандартен парапет от 0,60 м и един по - висок от 1,2 м, който предпазва от падане, поради което докато служителят е във вишката не му е необходим предпазен колан. Посочва, че при изграждане на подпорната кула не са необходими дървени талпи. Последните са нужни когато приключи монтажа на кулата за изграждането на кофраж. Заявява, че поставянето на диагоналите на кулата може да се направи от вишката. Монтажът на подпорната кула е по инструкция и започва от най – външната точка (най – далечната) като вишката стои само от едната страна на кулата.

Твърди, че на М. не му е трябвал колан, докато е бил във вишката. Трябвало е от вишката да слага диагоналите, а той е излязъл от нея и е паднал.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган .

При проверка за законност на акта за установяване на административно нарушение настоящият състав като инстанция по същество констатира, че АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН. Издаденото въз основа на него в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН наказателно постановление също съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, явяващи се формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи.

Именно в тяхна доказателствена тежест стои задължението да установят описаното в акта и в НП деяние административно нарушение ли е, извършено ли е от жалбоподателя в качеството му на работодател и дали е извършено виновно.

От възприетата по-горе фактическа обстановка е видно, че същата съвпада и потвърждава тази, изложена в АУАН и НП. По отношение на нейната съставомерност следва да се посочи следното:

В чл. 413, ал. 2 КТ се предвижда административнонаказателна отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени е предвидено в чл. 275 КТ. Същевременно задълженията на работодателя във връзка за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са регламентирани в Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.), издадена на основание чл. 276, ал. 1 КТ.

В случая административно наказателната отговорност на работодателя е ангажирана за това, че при извършване на строително – монтажни дейности на строителен обект:

Разширение на съществуваща складова база с административна част в поземлен имот с идентификатор по КККР ***, м. Исламица, гр. Елин Пелин не е осигурил 3 здравословни и безопасни условия на труд на М. А. Ч. на длъжност „кофражист“ като не е предвидил използването на предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция при монтаж на подпорна кула от системата „Layer LehrGerust“.

Безспорно е установено в хода на производството, че на 28.08.2023 г. при монтаж на подпорна кула от системата „Layer LehrGerust“ служителите са използвали ножична вишка, осигурена от работодателя, която е фабрично снабдена с предпазни ограждения (два парапета), осигуряващи безопасност от падане на хора или предмети при работа на височина. Както и административнонаказващият орган е заключил съгласно представеното от работодателя ръководство за изграждане и употреба на подпорна кула „ Layer LehrGerust“ липсва елемент дървена талпа, необходим при изграждането на кулата. Действително обаче на обекта е имало дървени талпи, включително и на процесната подпорна кула, от която след подхлъзване служителят М. Ч. е паднал. Предназначението на тази дървена талпа, поставена на височина 4,5 м, от която се е подхлъзнал пострадалия, не бе установено категорично в настоящото производство. Изводът на административнонаказващият орган, че същата е служила за осигуряване на достъп при монтиране на заключващите механизми на диагоналите, намиращи се в най – отдалечената точка откъм използваното работно оборудване (ножична вишка) не бе доказан пред съда. Свидетелят В. С. изложи своите предположения, а според свидетеля И.а дървената талпа е следвало да се използва за друг вид строително – монтажни работи, а именно изграждане на кофражни платна. Също според показанията на Е. И.а от вишката могат да се достъпят и монтират всички елементи на подпорната кула като се започва от най- външната точка. Предвид това и доколкото съгласно ръководството за изграждане и употреба на подпорна кула „Layer LehrGerust“ не се предвижда монтажът в стоящо положение да се извършва посредством разположени във вътрешността на кулата дървени талпи, настоящият състав намира, че поставянето и стъпването на дървена талпа от страна на служителя представлява нарушение на собственото му задължение да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Не е спорно, че на служителите е бил проведен първоначален и ежедневен инструктаж, както и че са били запознати с ръководството за изграждане на подпорните кули и инструкцията за безопасно използване на ножичната вишка, според които на служителят не му е бил нужен предпазен колан. При използването на ножична вишка работникът извършва своите задачи във височина безопасно именно защото има ограждения, които не трябва да напуска. Противно на възприетото от наказващия орган от обясненията на свидетеля А. Ч. не се установява, че М. Ч. не е достигал от вишката елементи от кулата.. Няма доказателства, че изграждането на подпорните кули до етап завършеност на кота +6,90 м е било невъзможно с ножична вишка, което да е наложило използването на дървените талпи, респ. необходимостта от предпазни колани. Дори и да се приеме, че ножичната вишка е била разположена под съществуващата конструкция, това не възпрепятства служителя да поставя необходимите диагонали пред себе си, както и тези елементи, които са на височината на вдигнатите му ръце, тъй като се установи, че вишката не е имала покрив. Ето защо съдът не споделя извода, че характерът на работата прави невъзможно използването на осигуреното от работодателя работно оборудване при монтажа на подпорните кули.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3bece4cb-4598-4914-a5d9-431a485852fb