Решение № 7666 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7666 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100113745 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство по ДП № 210/2020 г., по описа на РУ МВР-Сливен, пр.пр. № 365/2020 г. на ОП – Хасково, е прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2021 г. до датата на окончателното плащане на обезщетението.

Ищецът М. Б. твърди, че при преминаването на границата от Р. Сърбия в Р. България през ГКПП „Капитан Андреево“ на 01.03.2020 г., ищецът е бил задържан заедно с Й.Р., с чийто автомобил бил превозван, и му е повдигнато обвинение за пренасяне на наркотични вещества. Твърди, че още в самото начало на образуваното наказателно производство Й.Р. сам признал пред разследващите органи, че цялата вина била негова и че ищецът нямал нищо общо с откритото количество наркотици, но въпреки това неоправдано Прокуратурата поддържала обвинение и срещу него. Излага, че след деветмесечен престои в ареста бил принуден да признае вината си, въпреки че такава липсвала, и да подпише споразумение, което обаче не било одобрено от наказателния съд в развилото се НОХД №1/2021 г. по описа на ОС – Хасково. Делото било върнато на ОП – Хасково и след което ответникът прекратил воденото срещу ищеца наказателно производство с постановление от 10.02.2021 г.

В исковата молба са изложени подробни съображения за претърпените от ищеца емоционални болки и страдания вследствие от повдигнатото му незаконно обвинение, които вреди той оценява на сумата от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2021 г. до датата на окончателното плащане на обезщетението.

1

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковата претенция по размер, като счита, че липсват доказателства, които да обосновават присъждането на толкова високо обезщетение от 200 000 лв. Релевира възражение за изтекла погасителна давност върху претенцията за лихви, начислени след изтичането на период от три години назад, считано от дата на депозиране на исковата молба в съда.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнатите на ищеца обвинения, взетата мярка за процесуална принуда и продължителността на наказателното производство, прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 10.02.2021 г.

Установява се от приложеното към настоящото дело НОХД №1/2021 по описа на ОСХасково и ДП № 210/2020 г. по описа на РУ-Свиленград, че срещу М. Б. е било образувано наказателно производство.

Досъдебното производство е било образувано на 02.03.2020 г. по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за първото неотложно действие по разследването - оглед на местопроизшествие от разследващ митнически инспектор за престъпление по чл. 242, ал.

2, предл. първо, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По делото като обвиняем за престъпления по чл. 242, ал. 4, предл. 1, във вр. ал. 2, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал.

2, изр. 2, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20 ал.2 от НК е привлечен М. Б., като спрямо същият с влязло в сила протоколно определение № 74/05.03.2020 г. по ЧНГ № 120/2020 г. по описа на ОС - Хасково, с което е била взета мярка неотклонение „Задържане под стража“.

Видно от протоколно определение на ОС – Хасково от 08.01.2021 г., по НОХД № 1/2021 г., е представено споразумение, в което М. Б. признава вината си за извършени престъпления по чл. чл. 242, ал. 4, предл.1, във вр. ал. 2, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Споразумението не е одобрено от съда и същият е върнал делото на ОП - Хасково. Като част от мотиви за този отказ съдът е посочил, че наличният по делото доказателствен материал не е бил достатъчно еднозначен и еднопосочен относно предявеното на обвинение. За изясняване на обективната истина по делото наблюдаващият прокурор е провел допълнително разследване, в хода, на което М. Б. е бил разпитан отново.

В проведения на 29.01.2021 г. разпит обвиняемият М. Б. се е отказал от обяснения си, в които е бил признал вината си, както и от тези от 17.07.2020 г. в частта, в която е заявил, че е получил сумата от 100 евро като възнаграждение. Дал е нови показания, в които отрича вината и съпричастността си към инкриминираните деяния в производство. Заявява, че се е признал за виновен и е подписал споразумение само за да приключи делото по-бързо.

С постановление Окръжна прокуратура - Хасково прекратява воденото срещу ищеца наказателно производство с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 10.02.2021 г., като не се спори, че е влязло в сила на 25.02.2021 г., и с него е 2 отменена наложената мярка „Задържане под стража”.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

В случая се доказват всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за неимуществени вреди. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпления по чл. 242 от НК и чл. 354а от НК и наказателното производство е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление поради недоказаност по отношение на ищеца. Основанието на прекратяване по чл. 243, ал.

1, т. 2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност на вреди по чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ, а именно – „че деянието не е извършено от лицето“. В тази насока е и задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, по тълк. д. № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази тежестта на процесното обвинение, което е за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, продължителността от около една година (05.03.2020 г. – 25.02.2021 г.) на воденото срещу ищеца досъдебно производство. Съществено обстоятелство е наложената мярка задържане под стража от 11 месеца, която представлява ограничаване правото му на придвижване, а оттук и завишаване негативни психични преживявания от невъзможност да се грижи за семейството му, липсата на контакт със съпругата му и трите му деца, неговите роднини и близки, както и да получава трудови доходи.

Съдът отчита заявеното от свидетеля Р. твърдение за влошеното финансово състояние на ищеца и неговото семейство поради наложената му мярка и повдигнатите му обвинения.

Тъй като е нормално ограничението на гражданските му права да се е отразило отрицателно на цялото му семейство, това неминуемо е довело до допълнително емоционално напрежение и у М. Б.. Следва да се вземе предвид и че ищецът е бил задържан под стража в продължителен период в чужда държава, без да знае български език и в неизвестност за 3 изхода на досъдебното производство в един не много кратък срок, което е житейски логично да завиши неговите притеснения.

Изтъкнатото от последния обстоятелство, че допълнителен стрес е предизвикан и от извършената му полицейска регистрация, съдът намира за доказано. Причиненият от полицейската регистрация душевен дискомфорт, която се извършва именно по повод повдигнато обвинение, за което отговорност носи Прокуратурата, е житейски напълно обясним и по отношение на лице с чисто съдебно минало, каквото притежава ищецът.

Именно липсата на предходни наказателни производства, водени срещу М. Б. съдът намира за обстоятелство, засилващо негативното влияние на повдигнатото обвинение върху личността на ищеца, отколкото то би имало спрямо лице, срещу което е оказвана наказателна репресия. От друга страна, няма данни за каквито и да било трайни или необратими психически и физически увреди при ищеца, както и наказателното производство да се е отразило негативно на семейния, социален и трудов статус, извън житейски обичайното. При определяне размера на справедливото обезщетение от значение е и активната трудоспособна възраст на подсъдимия (40 г.) към момента на привличането му като обвиняем, както и социално-икономическите условия на живот в страна (средна работна заплата от 1437 лв. ). Всички така разгледани обективни обстоятелства мотивират съда да приеме, че общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. Тази сума съответства на доказаните действително претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент –

Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване.

Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство и оттогава държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението - в случая това е датата 25.02.2021 г.. Тъй като с отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност, то и по аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с тригодишна давност. Ето защо, за вземането за законна лихва, падежирало в периода преди изтичане на три години назад, считано от депозирането на 25.11.2024 г. на исковата молба в съда, следва да се счита погасено по давност и подлежи на отхвърляне, т.е. за периода 25.02.2021 г. - 25.11.2021 г..

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, по иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на М. Б., роден на ******** г., в гр. Буяновац, Р. Сърбия, сръбски гражданин, с съдебен адрес гр. Хасково, ул. ******** чрез адв. Н. П., сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпления по чл. 242 от НК и чл. 354а от НК по досъдебно производство № 210/2020 по описа на РУСвиленград и пр.пр. № 365/2020 на ОП - Хасково, което спрямо ищеца е прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 10.02.2021 г. на Окръжна прокуратура- Хасково, влязло в сила 25.02.2021, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 25 000 лв. до 200 000 лв. като неоснователен и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата като погасена по давност за периода 25.02.2021 г. - 26.11.2021 г., както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Б., сторени съдебни разноски в първоинстанционното производство в размер на 10 лв.