Решение № 279 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110167998 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

07.01.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Мариана Соколова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 67998 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Я. Г. К., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „...................., против „.............” ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „......................, представлявано от изпълнителния директор М.Г. и А.Б.. Ищцата твърди, че през месец ноември 2023 г. установила, че е наложен запор върху банковата й сметка, като на 05.12.2023 г. получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1082/2023 г по описа на ЧСИ Ал. Б.. Също така твърди, че изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2023 г., издаден по гр.д. № 48050/2012 г. по описа на СРС, 78 състав, въз основа на заповед за изпълнение, по силата на който ищцата била осъдена да заплати на „.................” ЕАД суми в размер на 4 978,49 лв. и 3 075,77 лв. за главница за получени суми по договор за потребителски кредит, сумата от 665,71 лв. – мораторна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 26.09.2012 г., със законната лихва от 10.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 274,40 лв. – разноски по делото. Също така твърди, че има данни за извършена цесия между „.................” ЕАД и „.............” ЕАД на 15.05.2015 г., за което ищцата не била уведомена по надлежния ред.

Излага твърдения, че с поканата за доброволно изпълнение било връчено и съобщение за наложена възбрана върху жилището на ищцата. Въз основа на същоия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 214/2013 г. по описа на ЧСИ Ал. Б., но същото било прекратено на 29.06.2012 г. на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. Излага твърдения за погасяване на вземането по давност, като се позовава на съдебната практика. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „.............” ЕАД, че Я. Г. К. не дължи на ответника сумата от 8 054,26 лв. по договор за потребителски кредит, сумата от 665,71 лв. – мораторна лихва, сумата от 9 194,72 лв. - законната лихва от 10.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 234 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден по гр.д. № 48050/2012 г. по описа на СРС, 78 състав, и сумата от 230 лв. – юрисконсултско възнаграждение, сумата от 606 лв. – сума по ТТРЗЧСИ и сумата от 1 587,29 лв. – такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ по изп.д. № 1082/2023 г по описа на ЧСИ Ал. Б., с рег. № 850, действащ в района на СГС, както и всички бъдещи такси и разноски, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „.............” ЕАД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Не спори, че между ищцата и „.................” ЕАД е имало сключен договор за кредит № PLUS-01348435, както и предприети от посочения кредитор действия по принудително събиране на вземането по изп.д. № 214/2013 г. по описа на ЧСИ А. Б., последното образувано по издаден в полза на „.................” ЕАД изпълнителен лист въз 2 основа на заповед за изпълнение. Твърди, че в рамките на заповедното производство не е било подадено възражение от длъжника и впоследствие не било проведено исково производство за установяване размера и основанието на вземането. Оспорва изтичане на давност в полза на ищцата, като се позовава на задължителната съдебна практика. Също така твърди, че давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., като на 17.07.2015 г. ответникът е бил конституиран по изпълнителното производство в качеството му на частен правоприемник на кредитора. В отговора на исковата молба подробно са описани предприетите от ЧСИ действия по принудително събиране на вземането. Излага твърдения за прекъсване на давността, излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените заверени преписи от писмени доказателства се установява, че на 21.01.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 15.10.2012 г. по гр.д. № 48050/2012 г. по описа на СРС, 78 състав, по силата на който Я. Г. К. е осъдена да заплати на „.................“ ЕАД сумата от 4 978,49 лв. и 3 075,77 лв. за получени суми по договор за потребителски кредит, сумата от 665,71 лв. – мораторна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 26.09.2012 г., законната лихва върху глбавницата, считано от 10.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 274,40 лв. – разноски по делото.

От приложения заверен препис от изп.д. № 214/2013 г. по описа на ЧСИ А. Б., с рег.

№ 850, действащ в района на СГС, се установява, че по повод Молба с вх. № 807 от 08.02.2013 г. на „.................“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден по гр.д. № 48050/2012 г. по описа на СРС, 78 състав, е било образувано посоченото изпълнително дело. На 12.02.2013 г. ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, получена на 17.02.2013 г., запорни съобщения до банки, като са били изискани и справки. На 30.03.2013 г. отново са били изпратени запорни съобщения до банки. На 09.04.2013 г. запорно съобщение по чл. 450 и чл. 517 от ГПК е било изпратено до Агенция по вписванията за наложен запор върху дръжествения дял на длъжника във „Верияна“ ООД, а на 26.05.2014 г. до длъжника е било изпратено съобщение за наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, последното получено на 02.06.2014 г. ЧСИ е насрочил принудително изпълнение върху притежаваната от длъжника част от недвижим имот за 18.06.2014 г., а за 17.07.2015 г. е бил насрочен опис на движимото имущество на длъжника. На 17.07.2015 г. по делото е постъпила молба от „.............” ЕАД за конституирането му като взискател по делото в резултат на настъпило частно 3 правоприемство, а на 08.06.2017 г. представителят на дружеството е посочил способ за принудително изпълнение. На 09.06.2017 г. ЧСИ е изпратил до длъжника покана за принудително изпълнение за насрочен на 26.06.2017 г. опис на движимото имущество на длъжника, каето съобщени е било връчено чрез залепване на уведомление на 04.07.2017 г.

На 06.11.2017 г. ЧСИ е изпратил нови запорни съобщения до банки. На 17.05.2018 г. взискателят е направил искане за извършване на нови справки, като на 18.03.2019 г. ЧСИ е изпратил отново запорни съобщения до банки. На 21.06.2019 г. и на 14.09.2020 г. взискателят е депозирал молби с посочен способ за принудително изпълнение, като на 08.12.2020 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки. Ново искане от взискателя е постъпило по делото на 04.08.2022 г. На 29.06.2023 г. ЧСИ е изпратил съобщения до банки за вдигане на наложените запори, като с постановление от 29.06.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № 20138500400214 по описа на ЧСИ А. Б., с рег. № 850, действащ в района на СГС.

От приложения заверен препис от изп.д. № 1082/2023 г. по описа на ЧСИ А. Б., с рег.

№ 850, действащ в района на СГС, се установява, че по повод Молба с вх. № 21021 от 07.11.2023 г. на „.............” ЕАД с приложен изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден по гр.д. № 48050/2012 г. по описа на СРС, 78 състав, е било образувано посоченото изпълнително дело, за образуването на което длъжникът е бил уведомен на 05.12.2023 г. На 16.11.2023 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че между „.................“ ЕАД и Я. Г. К. е бил сключен договор за потребителски кредит. Представен е и заверен препис от договора за цесия от 15.05.2015 г., сключен между „.................“ ЕАД и „.............” ЕАД, както и приемо-предавателен протокол, в който е посочен процесният договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените на ищеца към ответника.

По делото е безспорно установено, че по повод молба на „.................“ ЕАД е било образувано гр.д. № 48050/2012 г. по описа на СРС, 78 състав, по което на 21.01.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист. Съдът приема, че по делото е безспорно установено основанието, на което е бил издаден изпълнителният лист.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б.”в” от ЗЗД. С уважаването на молбата и издаване на изпълнителния лист на 21.01.2013 г. започва да тече нова давност, също тригодишна. Към момента на подава на молбата за образуване на изпълнително дело при ЧСИ - 08.02.2013 г. не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Следва да се 4 отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от изпълнително дело се установява, че след образуване на изп.д. № 20138500400214 по описа на ЧСИ А. Б., с рег. № 850, действащ в района на СГС и изпращане на покана за доброволно изпълнение, ЧСИ е извършвал определени действия по изпълнението, подробно описани погоре в решението. В конкретния случай макар да са били извършвани определени действия от ЧСИ, включително през по-продължителен период от време, съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2013 г., давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. След тази дата са предприемани действия от новоконститурания взискател и от ЧСИ. С оглед на извършените действия и от страна на взискателя, и предприетите от ЧСИ действия по принудително изпълнение, които са действия по същество, за съда се налага извод, че към момента на предявяване на исковата претенция – 12.12.2023 г. не е изтекъл двугодишният давностен срок, поради което и вземането не се явява погасено па давност. Ето защо исковата претенция, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. За пълнота следва да се посочи, че от прекратяване на по-рано образуваното производство пред ЧСИ до образуване на второ такова не е изтекла предвидената в закона давност.