Решение № 290 от 03.07.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Перник, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500257 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от И. Д. П. и К. Г. П., чрез адв. В. Б. срещу Решение № 260212 от 08.12.2022 г., постановено по гр.д. 1923/2021 г. по описа на Pайонен съд гр. Перник и въззивна жалба с вх. № 260200 от 27.01.2023 г. от П. Л. Д., в качеството му на син – пълномощник на И. В. К. срещу Решение № 260212 от 08.12.2022 г., постановено по гр.д. 1923/2021 г. по описа на Pайонен съд гр.

Перник.

С Решение № 260212 от 08.12.2022 г., постановено по гр.д. 1923/2021 г. по писа на Пернишкия районен съд е осъдил И. В. К., с ЕГН **********, на основание чл. 109 ЗС да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И. Д. П., с ЕГН **********, и К. Г. П. , с ЕГН **********, и двамата с адрес ***, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, с площ от 414 кв.м., номер по предходен план: ***, квартал:

***, парцел ***, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, като възстанови комина над плоча таван на втория етаж в жилищната сграда, който обслужва кухнята на И. Д. П. и К. Г. П. , намираща се в западната част от 1 първия етаж в сграда с идентификатор ***, и възстанови изцяло улуците на сградата. С решението Районен съд гр. Перник е отхвърлил предявените от И. Д. П. и К. Г. П. срещу И. В. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на К. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И. Д. П. и К. Г. П. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, с площ от 414 кв.м., номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел ***, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, като премахне за своя сметка стълбището, изградено на южната фасада на сградата с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***. На осн. чл. 78 от ГПК разноските са възложени в тежест на страните.

С депозирана въззивна жалба И. Д. П. и К. Г. П., чрез адв. В. Б. обжалват първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск ответницата да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на жалбоподателите да упражняват правото си на собственост, като премахне за своя сметка стълбище, изградено на южната фасада на сграда с идентификатор ***, както и в частта за разноските, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че при постановяване на решението си, първоинстанционния съд не се е съобразил с представените по делото доказателства, от които е видно, че в архитектурен проект не се предвиждат никакви преустройства на съществуващите към момента на одобрението му помещения, а само пристрояване на две стаи. Допълва, че банята на жалбоподателите е на място, предвидено по първоначалния проект на сградата, докато нито в него, нито в архитектурен проект, с който е одобрено пристрояване на първи етаж на жилищна сграда от 08.06.1989 г. е предвидено стълбището да преминава през банята на въззивниците. Отбелязва се, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че жалбоподателите или техните праводатели са дали съгласие стълбището да преминава през тяхната баня. Въз основа на изложеното се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна в обжалваните му части. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от И. В. К..

С подадената в срок въззивна жалба от П. Л. Д., в качеството му на син – пълномощник на И. В. К. се обжалва решението на районния съд в частта, с която К. е осъдена на осн. чл. 109 от ЗС да преустанови неправомерните си действия, като възстанови комина над плоча таван на втори етаж на жилищна сграда, който обслужва кухнята на ищците. С жалбата се твърди, че процесното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при липсата на достатъчно доказателства.

Наведени са твърдения, че в мотивите си първата инстанция не е подложила на обсъждане доводите на ответната страна в първоинстанционното производство, относно неоснователността на исковите претенции, което е довело и до постановяването на неправилен съдебен акт. Допълва, че нито от заключението на вещото лице, нито от свидетелските показания става ясно колко комина обслужват цялата сграда и кой за кое помещение е. Възразява се, че предявеният на осн. чл. 109 от 2

ЗС иск е неоснователен. Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от И. Д. П. и К. Г. П..

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – страни в процеса, останали недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Въз основа на материалите по делото, Парнишкия окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от И. Д. П. и К. Г. П., и двамата от *** срещу Т.А.С. от ***, с който се иска ответницата да бъде осъдена да преустанови неосноватените си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, като премахне за своя сметка изграденото на южната фасада на сграда с идентификатор *** стълбище, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор ***, да възстанови комина в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, да възстанови улуците на сградата и да премахне насадените в имота овощни дръвчета и асма, намиращи се от южната фасада на сградата.

В исковата молба се твърди, че съгласно одобрен архитектурен проект от 08.06.1989г. на Гл. архитект на гр. Перник ищците са реализирали пристройка, като ответницата и покойния й съпруг О.С. е следвало да премахнат изградената временно на фасадата от южната част на сградата стълбищна клетка, която минава през банята на ищците, което до настоящия момент не е сторено. Твърди се, че изграденото стълбище създава затруднения на ищците да упражняват в пълен обем правата си върху собствения им жилищен имот. Банята замръзвала всяка зима, тъй като ответникът не затварял вратата, която ползва към стълбището. Освен това, изграденото стълбище заема съществена част от полезната площ на банята, като от единия край на същата, тавана е на не повече от 50 см. височина, което на практика правело тази част от банята неизползваема. Твърди се и че през 2011г., без знанието и съгласието на ищците, ответницата и покойния й съпруг са разрушили комина на жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, като през 2013г. са изградили нов, но само за втория 3 етаж. Твърди се още, че през 2016г. ответницата и покойния й съпруг са изместили улуците така, че да минават през целия покрив на пристроената част от първия етаж, като са нарушили покривната конструкция на пристройката. Освен това ответниците посадили овощни дръвчета и изградили асма, които също смущават правото на собственост на ищците в пълен обем.

С Определение от 24.02.2022г. първоинстанционния съд е допуснал изменение на предявените от ищците искове чрез заменяне на първоначалната ответница Т.А.С. с ответницата И. В. К., като производството в частта срещу първоначалната ответница е било прекратено.

Ответницата И. В. К., в срока по чл. 131 ГПК е оспорила предявения иск, без да излага конкретни възражения и твърдения.

С протоколно определение от 23.06.2022г. съдът е прекратил на основание чл.

232 от ГПК производството в частта, досежно искането за осъждане на ответницата да премахне изградените в имота овощни дръвчета и асма, поради оттегляне на иска в тази му част.

Пред районния съд е изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, заключението на която установява, че пристрояването на първия етаж от жилищната сграда е изпълнено в съответствие с одобрения проект от 08.06.1989г., като стълбището за втория етаж, така както е изградено в момента, не съществува в одобрения проект от 08.06.1989г. Установява се, че съществуващото в момента стълбище към втория етаж на жилищната сграда преминава през югоизточната част на банята на ищеца, като заема около 40% от площта и ограничава височината на помещението. Установява се, че е възможно изграждането като пристройка на стълбищната клетка за подход към втория етаж на жилищната сграда. Коминът, който обслужва кухнята на ищеца съществува на място на първи и втори етаж, но към момента не може да се използва по предназначение. Установява се, че разходите, необходими за премахване на стълбището и възстановяване на комина, възлиза на 940 лева. От приетото допълнително заключение се установява, че коминът, който обслужва кухнята на ищеца съществува на място на първи и втори етаж. Коминът, който обслужва кухнята на ответника на втория етаж се разминава с комина на ищеца на място и по план. Установява се, че прекъсването на комина е над плоча таван на втория етаж. Направена е и разбивка по пера на разходите, необходими за премахване на стълбището и възстановяване на комина.

По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпитите на допуснатите свидетели. Свидетелят К.Б.К. свидетелства за това, че стълбището на втория етаж минава над банята на ищеца, като стълбището е изградено от предишните собственици – О.. Заявява още, че ищецът се отоплява на електричество, тъй като от самия ищец знае, че целостта на комина е нарушена на втория етаж още от предишния собственик. По отношение на улуците заявява, че през 2016г. е видял лично предишния собственик – О., да се качва на покрива и да прави улуците, от което се е получил теч в частта на ответника.

Разпитан, свидетелят Б. Г. П. – брат на ищеца, заявява, че живее на първия етаж на процесната сграда, след направено разпределение на етажа на два апартамента.

Сочи, че когато е пуснат проекта за одобрение, стълбището към втория етаж е съществувало. В самия проект не е било предвидено стълбището да преминава през 4 банята. Свидетелят отговаря, че в проекта от 1989г. не е предвиден друг достъп до втория етаж, освен процесното стълбище. Свидетелства, че от 2011г. ищецът не може да се отоплява, тъй като коминът липсвал, а от 2016г., след слагане на улуци и челна дъска от страна на предишния собственик О. С., при силен дъжд в жилището на ищеца прониква вода.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира за правилни правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.