Решение № 751 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500004 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от

„Електроразпределение Юг“ ЕАД гр.**** с ЕИК: *****, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Р. против Решение №4563/14.11.2023г. постановено по гр.д.№16 458/2022г. по описа на ПРС, седми гр.с, с което се признава за установено в отношенията между страните, че

„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *****, дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *****, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 630,00 лева представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 1206-9801-В317-77-92 по комбинирана застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, обективирана в застрахователна полица № 98011710001482, вследствие на настъпило застрахователно събитие на 30.10.2017 г., а именно: прекъсване на електрозахранването за времето от 09:25 до 16:25 часа в с. *****, от което са настъпили вреди на хладилна витрина на „Средна гора М.“ ЕООД, и сумата в размер на 192,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г.- 31.08.2022 г., 1 ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6288/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 12831/2022 г. на Районен съд Пловдив. С постановеният съдебен акт в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ***** е присъдена сумата в размер на 409 лева, представлява представляваща сторени разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 75,00 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 12831/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.. Решението, се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон.

Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт като вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *****, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Г. оспорва жалбата по съображения изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително юристконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД предявени от ЗК „Лев Инс“ АД против

„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 630,00 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 1206-9801-В3-17-77-92 по комбинирана застраховка 2

„Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, обективирана в застрахователна полица № 98011710001482, вследствие на настъпило застрахователно събитие на 30.10.2017 г., както и сумата в размер на 192,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г.31.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6288/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 12831/2022 г. на Районен съд Пловдив.

Установява се по безспорен начин, че Средна гора – М.“ ЕООД е клиент на ответното дружество с кл. № 1010092548, както и че е негова собственост обектът, находящ се в с. *****. На 30.10.2017 г., вследствие на прекъсване на електрозахранването за времето от 09:25 до 16:25 часа в с. *****, са настъпили вреди на хладилна витрина на „Средна гора М.“ ЕООД. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, увреденото дружество предявило пред ищеца щета № 1206-9801-В3-17-77-92 по комбинирана застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, обективирана в застрахователна полица № 98011710001482, със срок на валидност:

12.07.2017 г. – 11.07.2018 г. Ищецът установил причинени щети – увреден агрегат и хладилна витрина, като определил и изплатил на собственика на увреденото имущество обезщетение в размер на 630 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За събиране на посочената сума в полза на ищецът е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД оспорва, че на 30.10.2017г. параметрите на доставената електрическа енергия и на предоставените мрежови услуги в обекта на ищеца не са били в рамките на допустимите по БДС стойности. Излага твърдения, че увреждането на имуществото не е във връзка и следствие от качеството на предоставените мрежови услуги, че причината за увреждане на хладилната витрина изхожда от самата нея или от несъответствието на вътрешната изолация с техническите изисквания на обекта. Дори да се установят настъпили щети, те не са поради некачествена доставка на електрическа енергия, а тъй като витрината не е била пригодена да функционира при категория по осигуреност на електроснабдяването и при допустими граници на напрежението, заложени 3 по БДС, без необходимите за това защити и без да са предприети нужните превантивни мерки по чл. 20, ал.3 от Общите условия.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел, че увреждането е настъпило вследствие на пренапрежение и е налице е основание за суброгация срещу ответника. Стойността на причинените вреди възлиза на сумата в размер на 630 лева, която съвпада с изплатеното застрахователно обезщетение, поради което по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 630 лева, ведно с обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г.31.08.2022 г. и законна лихва Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, чието основно възражение е, че липсва причинно –следствена връзка между действията сторени от ответника и настъпването на твърдените вреди, че не е установен механизма на причиняване на вредите и че същите не се дължат на виновното поведение на служители на ответника.

Ппри извършената служебна проверка съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му, единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Въззивната инстанция постановява акта си базата на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и изслушаната и приетата пред настоящата инстанция СТЕ, като след преценката споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали е налице причинно –следствена връзка между действията сторени от ответника и настъпването на твърдените вреди. Установява се от заключението на вещото лице инж.В. С. прието пред настоящата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че хранителния магазин в с.***** е присъединен към електроразпределителната мрежа ниско напрежение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с кабел в електромерно табло с монтиран трифазен електромер собственост на електроразпределителното дружество.

След подаване на електрозахранване, хладилната витрина находяща се в хранителния магазин на „Средна гора М.“ ЕООД не сработва. Вещото лице е 4 категорично, че причина за изгаряне на агрегата на процесната хладилна витрина е настъпилото пренапрежение по електроразпределителната мрежа.

Заключението на вещото лице инж.С. кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът приема, че е налице причинно –следствена връзка между действията сторени от ответника и настъпването на твърдените вреди, чиято стойност възлиза на сумата в размер на 630 лева и съвпада с изплатеното застрахователно обезщетение.

След заплащането на застрахователното обезщетение, което се установява по безспорен начин от приложените по делото два броя платежни нареждания, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.

Гореизложеното обосновава основателността на предявеният иск, който правилно и законосъобразно е уважен от първоинстанционният съд до пълния претендиран размер от 630 лева, ведно със обезщетение за забава и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

В този смисъл наведените в жалбата оплаквания се явяват неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 150лв.

Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4563/14.11.2023г. постановено по гр.д.

№16 458/2022г. по описа на ПРС, седми гр.с,.

ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *****, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *****, сумата в размер на 150 лева (сто и петдесет 5 лева), представляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6