Определение № 1560 от 27.10.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1560 гр. Плевен, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500703 по описа за 2023 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена на основание чл.121 от ГПК от Г. В. В., с настоящ адрес в Затвора Ловеч, против определение № 4201 от 18.09.2023г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 4014/2023г. по описа на същия съд, с което е изпратено делото по подсъдност на Административен съд - Плевен. В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбоподателят счита, че РС неправилно е преценил, в нарушение на изявената от него воля, че исковата претенция не е насочена към ответника Д. Г. Г., а към администрацията на затвора, в който той е служител. Възражението му относно това, че не иска да съди и няма претенция спрямо ГДИН, тъй като е зависим от административния орган по изпълнение на наказанията, са подробно изложени в частната жалба.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение, а делото – разгледано от РС-Плевен.

Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 4014/23г. на Плевенски РС, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като обжалваемостта на определението във връзка с подсъдността е изрично предвидена в закона чл.121 ГПК. Подадена е в срок, от лице с правен интерес, поради което 1 жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Гражданско дело № 4014/2023г. по описа на Плевенски районен съд е образувано на 14.07.2023г. по искова молба на Г. В. В., , против Д. Г. Г., с петитум : да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени му от противоправно поведение на ответника, който в деня на превеждането на ищеца от Затвора гр. Плевен в Затвора - гр. Ловеч, на 28.07.2022г., за времето от 09.00 до 12.00 ч., в качеството му на служител на надзора към Затвора Плевен, е осъществил нерегламентирано претърсване на личните му вещи и му е отнел един чифт зимни обувки, тип „кубинки“. В исковата молба е изложено, че за извършените от ответника действия не е била представена заповед на началника на затвора, съгласно установения ред. Счита действията на ответника за незаконни и неморални, тъй като ответникът разполагал с власт.

Позовава се на нарушение на разпоредбите на чл. 122 от ЗИНС, и чл. 1 от протокол № 1 към ЕКПЧОС и на чл. 17 от Конституцията на РБ. Ищецът твърди, че вследствие на действията на ответника е претърпял претендираните вреди.

Ответникът е взел становище, че иска е недопустим, тъй като е предявен спрямо него в качеството му на служител на Затвора, за действия по изпълнение на служебните му задължения, които ищецът счита за незаконосъобразни. Няма лични отношения с ищеца и счита за неприемливо, даже за абсурдно, предявяването на претенции от осъден спрямо служители на Затвора, за действия в това им качество, поради което счита че не е надлежна страна по делото.

За да постанови обжалваното определение, Плевенски РС е приел, че с оглед фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, очертаващии основанието на иска и съобразно петитума му, е сезиран с осъдителен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при или по повод изпълнение на наказанието на ищеца «лишаване от свобода». В мотивите е изложено, че материалноправният режим на отговорността на държавата за вреди от административна дейност е регламентиран в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като исковите претенции са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища, съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Съдът е приел, 2 че в обхвата на този режим на отговорност попадат и служителите на надзора към затвора, на каквато длъжност е ответника. Органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода извършват административна дейност и вредите от такава дейност следва да се търсят по реда на чл.1 ЗОДОВ /Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по тълк.дело №2/2014 г. по описа на ВКС и ВАС/. Поради това е приел, че предявеният осъдителен иск следва да бъде разгледан от административните съдилища на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и на основание чл. 118, ал.2 ГПК е изратил делото по подсъдност на Административен съд-Плевен.

Въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение. В исковата молба ищецът Г. В. В. твърди, че вредите, за които претендира заплащане на обезщетение са му причинени от противоправното поведение на ответника Д.

Г. Г., по време на изпълнение на служебните му задължения и в качеството му на член на надзорно-охранителния състав към администрацията на Затвора Плевен. Не са изложени факти и обстоятелства за извършени противоправни действия в лично качество извън обхвата на служебните му задължения, респ. извън работното му място. Извършеният обиск от надзорно-охранителния състав е регламентиран в чл.85 и сл. от ППЗИНС и тази дейност се осъществява от служителите в това им качество, а не като трети/физически/ лица. Съобразно твърдяното от ищеца вредите му са произлезли от нарушения на ЗИНС, респ. на ППЗИНС. Съгл. т.8 от Тълкователно постановление № 2/2014г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, при и по повод изпълнение на наказанията «лишаване от свобода», са подсъдни на административните съдилища.Тъй като дейността е административна, то и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Поради изложеното, въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът на жалоподателя, че иска му не е подсъден на Административен съд, тъй като е насочен към ответника Д. Г. Г., а не към администрацията на затвора, в който той работи. Въпросът за процесуалната легитимация на ответника не следва 3 да се обсъжда в настоящото производство, тъй като исковата молба е нередовна, а нейните недостаъци следва да се отстранят след дадени указания от компетентия да я разгледа съд. При произнасянето си по чл. 118 от ГПК РС-Плевен не е нарушил принципа на чл.6 от ГПК относно диспозитивното начало в процеса, тъй като съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали започнатото пред него дело му е подсъдно. При тази преценка е изхождал от твърденията на ищеца относно релевантните факти, които сочат, че реализирането на претенцията му следва да се извърши по реда на ЗОДОВ, и то пред Административен съд, поради изтъкнатите по-горе доводи.

При тези съображения, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№

4201/18.09.2023г. на

Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 4014/2023г. по описа на съда и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Плевен.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4