Решение № 3057 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3057 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110201515 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 11694847, издаден от СДВР на П. А. С., с ЕГН **********, в качеството й на ползвател е наложено наказание глоба в размер на 100 лева/51.13 евро на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се изтъква, че не се налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателката, доколкото същата към датата на нарушението е била извън страната, а освен това не е собственик на МПС, нито ползвател от същото, доколкото автомобилът е отнет от лизингодателя. В допълнени се излагат аргументи за недоказаност на нарушението и непълнота на административно- наказтелната преписка, както и се претендира нищожност на електорнния фиш, поради липса на издател на акта. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призована,чрез процесуалния си представител- адвокат А., не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР редовно призована, се представлява от юрисконсулт К., която моли за потвърждаване на електронния фиш, като законосъобразен и правилен, изтъква, че при издаването са спазени нормативите изисквания, както и, че нарушението е установено от обективна и субективна страна, като акцентира върху необходимостта от превенция спрямо нарушенията на правилата за движение по пътищата.

Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и 1 извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 0412.2025г. в 10:36 ч. в с. Долни Богров, по бул. "Ботевградско шосе" в посока от гр.София. към село Горни Богров, се движел, лек автомобил марка „БМВ“, модел ",,***''", с рег. № ,,***'', с регистриран собственик „,,***''“ ЕООД – клон Пазарджик, и вписан в свидетелството за регистрация ползвател- жалбоподателят П. А. С..

По същото време на пътя в района на разклона за ЦСПП-МВР, бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M-2, номер на устройството MD1193. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 10.20 до 12.00 часа на посочената дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.

Преминавайки в района на контрол, посоченият, използван от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 79 км/ч, след отчитане на отклонението, при максимално разрешена скорост за населените места- 50 км/ч. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Въз основа на същите и на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя бил издаден атакувания Електронен фиш, в качеството й на вписан ползвател на превозното средство.

Поради неизпълнение на лизинговия договор обаче, същият още през пролетта на 2025г. бил едностранно прекратен от лизингодателя, като автомобилът бил принудително отнет от фактическата власт на жалбоподателката С. и нейното семейство. Наред с това на 25.09.2025г. с Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне право на собственост № 121582/25/09/2025г., превозното средство било предоставено от дружеството на друг лизингополучател, а именно лицето Т.Е.Р.. Промяната в подлежащите на вписване обстоятелства обаче била заявена от собственика на автомобила- „,,***''“ ЕООД едва на 30.04.2026г., когато автомобилът бил пререгистриран в ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 11694847, справки за собственост и регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 04.12.2025г., Протокол от проверка № 095-СГ-ИСИС/19.03.2025г., справка от Българския институт по метрология, Справка от АПИ, ОПУ-София, относно организацията на движението и поставените пътни знаци с приложена към същата схема, справка от АИСАНД, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както и снимка на техническото средство, Ежедневна форма за отчет, Сертификат за успешно завършен курс на обучение, Справка за нарушител/водач за жалбоподателя П. А. С., Договор за финансов лизинг № 121582/25.09.2025г., Свидетелство за регистрация № 015621184,както и гласните доказателства- показанията на свидетеля А.С.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, част от административно-наказателната преписка, респективно представени от държавни институции такива, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност 2 съдът не поставя под съмнение, като от тях се установява факта на нарушението, време, място, скорост на движение начин на установяване.

Наред с това съдът кредитира и представените от страна на „,,***''“ ЕООД писмени доказателства- договор за финансов лизинг и копие на свидетелство за регистрация, като намери, че от същите пък се установят данни за договорните отношения между собственика на превозното средство, респективно неговия ползвател, включително към датата на деянието- 04.12.2025г. Така отразената в посочените писмени доказателства промяна в ползвателя на автомобила, намира пълна подкрепа в съобщеното от свидетеля А.С..

Показанията с.на същия съдът подложи на внимателна преценка, като съобрази близката му родствена връзка с жалбоподателя, но при все това намери, че същите се явяват достоверни по отношение на обстоятелствата, за които свидетелства. Изложеното от свидетеля по отношение отнемане на превозното средство се характеризира с детайлност на разказа, включително подробности които стоят извън предмета на доказване, което придава достоверност на твърденията му. От посочените гласни и писмени доказателства, съдът изведе заключението, че към датата на нарушението, превозното средство действително не просто не е било управлявано от жалбоподателя П. С., но и въобще не се е намирало в нейно владение, поради едностранното прекратяване на лизинговия договор и фактическото изземване на автомобила от една страна, респективно предвид сключения няколко месеца по-рано нов лизингов договор с друг лизинго-получател.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, съобразно отразеното в АИС-АНД. Разгледана по същество жалбата налага отмяна на атакувания акт, по следните съображения.

Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за неяснота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. При това доколкото в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочено мястото на нарушението, приетата за установена стойност на движение, както и максимално допустимата такава, , срещу които именно факти се защитава жалбоподателя, то и даденото описание е достатъчно ясно.

На следващо място съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с 3 информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ).

Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.

Мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, с инвентарен номер MD 1193, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Решение за одобряване на средството за измерване, издадено от държава членка на ЕС(Република Хърватия), така и и справка удостоверяваща вписването на същото в Българския институт по метрология на основание чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за измерванията, а така също и Протокол от проверка № 095-СГ-ИСИС/19.03.2025г. удостоверяващ изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол.