Решение № 703 от 09.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно административно наказателно дело № 20221100600270 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С решение № 20191659/29.09.2021 г., постановено по НАХД № 11348/2020 г. по описа на СРС, НО, 8 състав обвиняемата С. П. П. е призната за виновна по повдигнатото обвинение за това, че около 19:40 часа на 22.10.2019 г. в гр. София. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Субару“, модел „Аутбек“, рег. № ****, по бул. „Джеймс Баучер“ с посока на движение от ул. „Св.

Наум“ към бул. „Черни връх“ нарушила правилата за движение по пътищата , визирани в ЗДвП, а именно: чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, като при поставен за посоката на движение пътен знак Б1 от ППЗДвП /Пропусни движещите се по пътя с предимство/ предприела навлизане на кръстовището и маневра „завиване на ляво“ по бул. „Черни връх“, като не пропуснала движещия се по път с предимство по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул.

„Арсеналски“ към ул. „Околовръстен път“ мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦМХ 500А“ с рег. № **** и реализирала пътно транспортно произшествие с него, в резултат на което по непредпазливост причинила на водача на този мотоциклет – М.В.Б. с ЕГН:

**********, средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица“, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

1

„б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК и чл. 343г във вр. с чл. 343 във вр. с чл. 2, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от (1) една година.

На основание чл. 59, ла. 4 НК съдът е зачел времето, през което обвиняемата П. е била лишена от правото да управлява МПС по административен ред.

Със същия съдебен акт обвиняемата С. П. е осъдена да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, а именно по сметка на СРС сумата в размер 520,00 лв., както и по сметка на СДВР сумата в размер на 336,00 лв.

Срещу решението на районния съд е подадена въззивна жалба от адв. С. Н. – САК, в качеството на упълномощен защитник на обвиняемата С. П.. В иницииращия съдебното производство акт се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се въззивната инстанция да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което да признае обвиняемата П. за невиновна по повдигнатото ѝ обвинение.

В открито съдебно заседание защитата поддържа депозираната въззивна жалба по съображения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, свързани с част от доказателствения материал. Сочи, че досъдебното производство е образувано с първо действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие, извършено от полицейски инспектор без да му е възложено такова действие от разследващ полицай по реда на чл. 218 НПК. Твърди се, че изготвените към огледа скица, фотоалбум и констативен протокол също са изготвени не по съответния процесуален ред. Според защитата обжалваното решение е немотивирано, доколкото районният съд не е изразил становището си по направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, респ. да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с която да оправдае обвиняемата по повдигнатото ѝ обвинение.

В открито съдебно заседание прокурор при Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно. По отношение на възражението на защитата сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 НПК органите на МВР могат да извършват действия по разследването при условието на чл. 212, ал. 2 НПК, какъвто е и настоящият случай.

В своята лична защита обвиняемата С. П. поддържа казаното от своя защитник, като излага и собствени доводи, а именно, че според нея мотористът не се е движил със съобразена скорост.

В предоставена ѝ последна дума моли да бъде оправдана.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и след служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Обвиняемата С. П. П. е родена на **** г. в гр. София, ЕГН: **********, българка, български гражданин, с висше образование, неосъждана, понастоящем отглежда детето Н.М. (роден на **** г.) и ползва отпуск по майчинство. Същата е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление с № 283915746 за категория „В“ със срок на валидност до 20.02.2029 г.

2

На 22.10.2019 г. около 19:40 часа обвиняемата С. П. управлявала моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Субару“, модел „Аутбек“, с рег. № ****, като се движела в лявата пътна лента по бул. „Джеймс Баучер“ с посока на движение от ул. „Св. Наум“ към бул. „Черни връх“.

В същото време свидетелят М.В.Б. управлявал мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦМХ 500А“ с ДК № ****, като се движел по път с предимство в лявата пътна лента по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към ул.

„Околовръстен път“. На седалката зад него се намирала свидетелката С.Й..

В района на кръстовището с бул. „Джеймс Баучер“ свидетелят Б. намалил скоростта на движение, тъй като имал намерение да извърши маневра „завиване на ляво“ в посока на движение към ул. „Св. Наум“, за което подал сигнал на останалите участници в движението с ляв пътепоказател (ляв мигач). В това време и въпреки постановения за посоката на движение пътен знак „Б1“ от ППЗДвО („Пропусни движещите се по пътя с предимство“), обвиняемата С. П. предприела навлизане в кръстовището и маневра „завиване на ляво“ по бул. „Черни връх“, като не пропуснала движещия се по пътя с предимство по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул.

„Арсеналски“ към ул. „Околовръстен път“ мотоциклетист. В резултат на действията настъпило пътно-транспортно произшествие с участници обвиняемата П. и свидетеля Б., при което мотоциклетът частично се завъртял под предната част на управлявания от нея лек автомобил и паднал на дясната си страна заедно със свидетелите Б. и Й..

Вследствие на удара левият крак на свидетеля бил заклещен между двете МПС. За случилото се свидетелката Й. подала сигнал на ЕЕН 112.

На мястото на инцидента пристигнали екипи на полицията и на Център за спешна медицинска помощ, който транспортирал пострадалия М. Б. до ВМА – МБАЛ София. Вследствие на ПТП на свидетеля Б. били причинени следните травматични увреждания: счупване на лявата подбедрица - голямопищялна кост диафизарно, както и хематом на лявото коляно. По отношение на същия било проведено оперативно лечение – метална остеосинтеза.

Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 НПК – със съставянето на протокол за първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествието.

Според експертното заключение по извършената СМЕ в резултат на настъпилото ПТП на пострадалия М. Б. са причинени следните травматични увреждания: счупване на лява подбедрица – голямопищялна кост диафизарно, както и контузия с хематом на лявото коляно.

В хода на досъдебното производство е изготвена КВАТЕ, посредством която се установява, че обвиняемата П. е привела в движение управлявания от нея лек автомобил, след което е осъществила спиране. Скоростта на мотоциклета при извършване на маневрата и към момента на удара е била от порядъка на 20 км/ч., а опасната му зона за спиране при конкретните пътни условия и скорост е около 9,00 10,00 м. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, считано от момента, в който лекият автомобил „Субару“ е навлязъл в траекторията му. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при добра видимост, сухо платно за движение и работещо улично осветление. Причина за настъпването на сблъсъка между двете превозни средства е субективното поведение на обвиняемата П., която при поставен за посоката пътен знак Б1 е предприела навлизане в кръстовището и маневра „завиване на ляво“, като не е пропуснала 3 движещия се по път с предимство мотоциклет. Обвиняемата е могла да предотврати произшествието, ако преди да започне маневрата е пропуснала движещия се по път с предимство водач на моторно превозно средство и едва след това да продължи.

Видно от заключението на вещото лице по извършената допълнителна КВАТЕ, мотоциклетът е подал сигнал с ляв пътепоказател за извършване на маневрата от разстояние 44,00 – 67,00 м.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показания на свидетелите М. Б., С.Й.; Ю.Т. и Н.М., С.Д., писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопрoизшествие, ведно с със скица и фотоалбум към него; способи за доказване: експертните заключения по извършените съдебномедицинска експертиза, КВАТЕ и допълнителна КВАТЕ; писмени доказателства: констативен протокол № К – 630/22.10.2019 г., свидетелство за съдимост, медицинска документация, представена от ВМА – МБАЛ София и др.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите процесуални усилия за попълване на доказателствената маса с достатъчен обем доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като при обсъждането им са спазени правилата на формалната и житейската логика и не е допуснато превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт решаващият съд по ясен и недвусмислен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Приетата от първия съд фактическа обстановка е резултат от верен прочит на данните, установени по надлежен ред с годни доказателствени източници и проверени чрез съответните законови способи.

Самостоятелната преценка на доказателствената съвкупност не дава основание да се изведе извод за незаконосъобразна нейна интерпретация от страна на контролирания съд, която да е повлияла за неправилно формиране на съдийската воля. В дейността на първостепенния съд не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила, които да опорочават оценъчната му дейност по начин, че да съставлява основание за ревизиране на първоинстанционния съдебен акт, предмет на съдебния контрол. В тази връзка въззивният съд не споделя доводите на защитата досежно липсата на мотиви на атакувания съдебен акт. Действително районният съд е допуснал пропуск при обсъждане на възраженията на защитата касателно процесуалната годност на част от доказателствения материал. Съдебната практика обаче е категорична, че липсата на мотиви, към която се приравнява и формалното мотивиране на съдебните актове, е налице само когато съдът не е изложил мотиви относно фактическите и правните изводи по повдигнатото обвинение или тези мотиви са дотолкова непълни и неясни, че не дават възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. В случая въззивната инстанция не счита, че първостепенният съдебен акт страда от подобни пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на обвиняемата и да налагат отмяна на постановеното решение. Отделно от това, защитата е направила същите възражения и в производството пред Софийски градски съд, като в хода на изложението втората инстанция дава собствени надлежни отговори на тези оплаквания, в резултат на което и констатираната липса на отговори е преодоляна.