Решение № 5997 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5997 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110164385 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т. С.” ЕАД е предявило срещу Е. В. Т. и Д. В. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л..“, бл.., вх.., ет. 2, ап..., абонатен номер № ...: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на по 1311, 78 лв. всеки от тях, ведно със законна лихва за периода от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г. в размер на по 237, 32 лв. всеки от тях, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на по 11, 14 лв. всеки от тях, ведно със законна лихва за периода от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г. в размер на по 2, 62 лв. всеки от тях, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60317/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60317/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, както и 1 разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез назначения им особен представител, с който предявените искове се оспорват. Поддържа се, че е налице нередовност на исковата молба. Оспорва се твърдението на ищеца, че двамата ответници са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и че те са използвали доставяна от ищеца топлинна енергия през процесния период. Сочат, че процесният имот не е топлоснабден и реално не е доставяна топлинна енергия до него през процесния период, като оспорват и претендираната стойност като произволно определена.

Оспорват приложени към исковата молба документи. Правят и възражение за изтекла погасителна давност. Във връзка с претендираното обезщетение за забава оспорват наличието на забава предвид несъществуването на вземанията за главница.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото e прието удостоверение за наследници на В Т Т, от което се установява, че същият е починал на 04.09.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон двете си деца, ответниците Д. В. Т. и Е. В. Т.. Съгласно приложеното на л. 19 по делото писмо от Столична община, район „Л..“, за процесния апартамент договор не е издаван и не е бил открит в архивите на общината, не е било установено и жилището да е общинска собственост.

Изискана е информация от Агенция по вписванията, в отговор на което на 02.02.2026 г. (л.

125) по делото е постъпило писмо, че не са били установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на наследодателя В Т Т, както и че след извършена проверка в ИИСКИР е било установено, че няма съвпадения с административния адрес на имота, като към момента вписването на актове, свързани с вещни права върху недвижими имоти, се извършва по реда на Правилника за вписванията, т.е. по персоналната партида. При направена проверка в отдел „Общински приходи“, район „Л..“, е била открита декларация по чл. 14 ЗМДТ от 17.03.1998 г. без приложени документи за собственост. В приложената към писмото декларация са посочени двама съсобственици.

След съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира, че по делото 2 не е установено при условията на пълно и главно доказване, че двамата ответници са клиенти на топлинна енергия. Не са събрани никакви документи, удостоверяващи придобИ.не правото на собственост нито от страна на двамата ответници, нито от страна на сочения им за наследодател В Т Т. В постъпилите отговори по доказателствените искания на ищеца е посочено, че липсват вписвания. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ не е достатъчна, за да се приеме, че лицето е било собственик на имота, а освен това в нея са посочени двама съсобственици, като по отношение на втория по делото не са събрани никакви доказателства нито за връзката му с ответниците, нито дали е жив. По делото не бяха събрани каквито и да е доказателства за правото на собственост върху процесния апартамент, въпреки положените процесуални усилия. Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за имота през процесния период, поради което предявените искове подлежат на отхвърляне.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., срещу Е. В. Т., ЕГН **********, и Д. В. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл.., вх.., ет. 2, ап..., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л..“, бл.., вх.., ет. 2, ап..., абонатен номер № ...: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на по 1311, 78 лв. всеки от тях, ведно със законна лихва за периода от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г. в размер на по 237, 32 лв. всеки от тях, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на по 11, 14 лв. всеки от тях, ведно със законна лихва за периода от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г. в размер на по 2, 62 лв. всеки от тях, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60317/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца – “Т..“ ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3