Решение № 64 от 06.07.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Средец, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20232170100178 по описа за 2023 година

Производство по чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против отказа на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас, обективиран в Писмо с изх.№ ПО-09-06-131-1/24.03.2023г. във връзка с подадено Заявление вх.№ ПО-0906-133/05.04.2022г. за получаване на рентно плащане за стопанската 2017/2018г. за имоти в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас, включени в Заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ № РД-11-479/01.10.2018г. на МЗХГ. В молбата се излага, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие на материалния закон, на принципите на законност, обективност безпритстрастност и със стандартите за качество на административно обслужване. Релевира се, че отказът не бил мотивиран и правно обоснован, като спрямо Г. била налице непряка дискриминация. Отправя искане за отмяна на обжалваният отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас, като бъде постановено връщане на преписката на административния орган, като му бъде даден срок за произнасяне по направеното искане за разпореждане плащането на рентата за стопанската 2017/2018г. за имотите в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас. Претендира сторените по делото разноски.

При проведеното открито съдебно заседания жалбоподателят С. П. Г. се явява лично, като заявява, че поддържат жалбата и релевира доводи са нейната основателност. Отправя искане за уважаване на жалбата и отмяна на оспорвания отказ на Директора на ОД „Земеделие“ – Бургас като незаконосъобразен. Претендира сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание се явява пълномощникът на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас гл.юрисконсулт Ж. Д. – Л., която оспорва жалбата и излага съображения за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени билижки.

Не се явява в открито съдебно заседание редовно уведомената заинтересованата страна Я. Н. С..

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представянето заявление с вх.№ ПО-09-06-133/05.04.2022г., подадено от С.

П. Г. чрез Общинска служба по земеделие до Областна Дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас, заявителят е поискал в качеството му на собственик на имоти, находящи се в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас, да му бъде изплатена въз основа на заповед на 1

Директора на Областна дирекция „Земеделие“ определените в нея суми на посочената от него банкова сметка, на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г. Към заявлението сочи, че прилага удостоверение за наследници № 2/24.01.2022г., издадено от кметството в село Дюлево, Решение на Поземлената комисия – Средец, Документ за собственост – Договор за продажба на наследство, Декларация по чл.30, ал.3 от ЗС, декларация за обработка на лични данни и удостоверение за актуална банкова сметка.

Приобщено е в материалите по делото и Заявление с вх.№ ПО-09-06-162/08.04.2022г., подадено от Я. Н. С., чрез Общинска служба по земеделие до Областна Дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас, с което също е заявил да му бъдат изплатени суми въз основа на заповед на директора на Областна дирекция „Замеделие“ – Бургас, тъй като е собственик на имоти, находящи се в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас с № 24015, № 35033, № 36017, на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г.

Установява се от представеното извлечение от Заповед № РД 11-492/02.10.2017г. на началника на ОСЗ Средец, че на лицето Я. Н. С., ЕГН **********, следва да бъде изплатена сумата от 832,39 лева, представляваща дължимо рентно плащане за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за стопанката 2017/2018г., а именно имотите в село Дюлево № 24015, № 35033, № 36017, собственост на Я. С. Д..

С Договор за продажба на наследство от 04.04.2022г. ГЯ Г.а и ДЯК продали на С. П.

Г. на основание чл.212 от ЗЗД изцяло откритото и оставено в тяхна полза наследство на ИЯ С., придобито по реда на наследяване от Я. С. Д..

От представеното Удостоверение за наследници № 2/24.01.2022г., издадено от кметския наместник на село Дюлево се установява, че ГЯ Г.а и ДЯК са наследници на своя баща ИЯ С., който от своя страна е син и наследник на Я. С. Д.. С Решение № 148 от 07.03.1995г. на Поземлената комисия в гр.Средец за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Дюлево, е постановено да се възстанови правото на собственост на наследниците на Я. С. Д., върху следните имоти: нива от 24,001 дка, девета категория, местност Маркова Могила, имот № 24015; нива от 12,501 дка, шеста категория, местност Калъчев мост, имот № 35033, нива от 10,002 дка, шеста категория, местност Курба дере, имот № 36017. С платежно нареждане от 19.04.2022г. на Я. С. е изплатена сумата от 5574,65 лева – възстановени суми по чл.37, ал.3, т.2. С Декларация по чл.30, ал.3 от ЗС на 05.04.2022г. Я. Н. С. е заявил, че ще разпредели получената сума по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗЗ между законните собственици/наследници, съобразно техния дял за следните стопански години: 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г., 2020/2021г., 2021/2022г.

Видно от представената служебна бележка с изх.№ ЧР-09-9/20.05.2022г. Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас е издал същата в уверение на това, че на 20.04.2022г. е изплатила дължимото рентно плащане по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в размер на 5574,65 лева на лицето Я. Н. С., във връзка с входирани в Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас извлечения с вх.№ 4189, 3931, 3012, 2508, 1929, 1155, 161 от 18.04.2022г. на база подадени заявления с вх.№ 2022158, 2022161, 2022162, 2022163, 2022164, 2022165, 2022166 от 08.04.2022г.

В хода на проведеното открито съдебно заседание са приобщени в материалите по делото Заповед № РД 11-632/20.12.2019г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас за утвърждаване вътрешните правила за провеждане на процедури по създаване на масиви за ползване на земеделски земи, масиви за ползване на пасища, мери и ливади и за изплащане на постъпилите по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.37ж, ал.2 от ЗСПЗЗ суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в ОД „Земеделие“ – гр.Бургас, Заповед № РД 11492/02.10.2017г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас за определяне масивите за ползване в землището на село Дюлево за стопанската 2017/2018г., в която като собственик е посочен Я. С. Д., както и Заповед № РД 11-632 от 20.12.2019г. на Министъра на земеделието и храните за утвърждавате на вътрешните правила за провеждане на процедурата по създаване на масиви за ползване на земеделски земи, масиви за ползване на пасища, мери и ливади и за изплащане на постъпили по реда на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ и чл.37ж, ал.2 от ЗСПЗЗ суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в ОД „Земеделие“ – Бургас, приложение към заповедта и Указания за изплащане на сумите за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

2

Съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Според чл.

146 от АПК, основанията за оспорване на административните актове са липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В случая съдът намира, че обжалваният отказ е издаден от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност. Правомощията на директора на Областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на имотите, по които следва да се извърши рентното плащане, следват директно от разпоредбата на чл. 37в ал. 7 от ЗСПЗЗ, като землището на с. Дюлево, за което се отнася разпределението на ползването на масивите, попада в териториалния обхват на ОД "Земеделие" - гр. Бургас.

На следващо място, процесният отказ е обективиран в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Изложени са фактически и правни основания за издаването му. При проверката по чл. 168 от АПК съдът не констатира оспорваният акт да е издаден в нарушение на предвидените административно-производствени правила или в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно нормата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция "Земеделие" на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по ал. 4 в 10-годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В 7- дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция "Земеделие". Съгласно приложените по делото указания, одобрени със Заповед № РД 09874/13.11.2015г. на Министъра на земеделието, за изплащане от областните дирекции на постъпилите по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, определени в издадените по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповеди, заявленията се подават от лице, което е собственик, съсобственик, наследник на имота към момента на издаване на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Заявлението се подава чрез общинска служба по земеделие по местонахождението на имота до директора на съответната областна дирекция „Земеделие“. При подаване на заявленията е достатъчно правоимащите лица да се легитимират, показвайки документ за самоличност, а наследникът да приложи и удостоверение за наследници. Общинска служба по земеделие извършва проверка на всяко от подадените заявления, която следва да установи сумата на дължимото плащане, определена в заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ , като за целта прави извлечение от заповедта, съдържащо имотите на собственика, включени в заповедта, дължимото рентно плащане за всеки от тях и общата сума, която следва да бъде изплатена от областна дирекция Земеделие. Общинска служба земеделие изпраща служебно заявлението, ведно с приложените към него документи и извлечението от заповедта в Областна дирекция Земеделие за превеждане на определената сума по банков път. Когато посоченият в заповедта имот е съсобствен, то определените суми се изплащат на съсобственика (сънаследника) подал съответното заявление по гореописания ред. Разпрeделението на получените суми между съсобствениците (сънаследниците) се уреждат помежду им, съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, според който всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ , която съответства на неговия дял в съсобствеността. Когато съсобственикът на имот по чл.37в, ал. 3, т.2 от ЗСПЗЗ е прехвърлил собствеността върху имота след издаване на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ 5 то дължимото рентно плащане се изплаща на собственика, посочен в заповедта. При отправени към органите по поземлена собственост претенции от приобретатели на земи по чл.37, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, за които областна дирекция „Земеделие“ е изплатила дължимото рентно плащане на собственика, посочен в заповедта, следва да бъде издаден документ, удостоверяващ извършеното плащане, а възникналите между страните гражданскоправни отношения следва да се уреждат съгласно действащото законодателство.