Решение № 2722 от 19.12.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3076/2019
- Вид
- Решение № 2722
- Подписан
- 19.12.2019
- В сила
- 29.10.2020
- Състав
- ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р
Е Ш Е Н И Е
№2722 гр.Пловдив,
19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 3076 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на “ИНСА ОЙЛ” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град Раковски, ул. “Михаил Добромиров” № 11, представлявано от управителя И.Й.С., чрез пълномощник адв.И.К., против Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1200 лв., заплатени като адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв.К. в производствата по АНД № 2853/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив и по КНАД № 3123/2013 година по описа на Административен съд – Пловдив, във връзка с отменено наказателно постановление, с което на ищеца е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. Претендира се и заплащане на разноските по настоящото дело.
Ответникът
Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.
Установява се, че с Решение № 2090/26.07.2013 г. , по АНД № 2853/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив е отменено наказателно постановление № 195 от 08.04.2013 година, издадено от Председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на дружеството - ищец е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от ЗЗЗНН / отм./., като решението е оставено в сила при касационното обжалване. Установява се също така /л.39 от приложеното за послужване АНД 2853/2013 година по описа на РС – Пловдив и на л.29 от приложеното към него КНАД/, че са представени договори за правна защита и съдействие между ищеца и адв.К., от които е видно, че са договорени суми в размер на общо 1200 лева. Представени са доказателства /л.8 и сл. от адмд.
№ 2005/ 2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив/, за заплащане на сумите по банков път. Представени са и доказателства за заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение за производството по ЗОДОВ/л.46 и сл. от адмд. № 2005/ 2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив/.
При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесното НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
При така изложеното следва да бъде осъдена Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1200 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.01.2014 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП /така в ТР № 3/2004 г./, до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото и съобразно направеното искане в хода по същество при предходното и при настоящото разглеждане на делото, следва да бъде осъдена
Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК *********, разноски в размер на общо 457,50 лв., представляващи както следва: 420 лв. адвокатско възнаграждение и 37,50 лв. дължими и платени ДТ.
Разноски на ответника не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от