Решение № 2230 от 11.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2842/2024
- Вид
- Решение № 2230
- Подписан
- 11.04.2025
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 63, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2230 гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Х.а при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20241100102842 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове на Д. А. Х. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 1 500 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 22 000.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за защита от адвокат, причинени в резултат на водено наказателно производство за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1вр. ал. 2, пр. 1 от НК, по което впоследствие е оправдан с влязла в сила на 20,10,2022г. Присъда № 260023//03.06.2021г., постановена по НОХД № 623/2019г. на ОС Хасково, потвърдена с Решение № 82818,05,2022г. по ВНОХД № 20215000600420 на АС Пловдив и Решение № 109/20.10,2022г. по НД № 492/2022г. на ВКС, по което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г. или за три години и дванадесет дни, ведно със законната лихва върху главниците считано от 20,10,2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.
В исковата молба Д. А. Х. твърди, че на 23,05,2018г., по време на извършван пореден международен курс като шофьор на камион, бил задържан на ГКПП „Капитан Андреево“ от българските гранични власти, т.к. по време на проверка било установено, че в една от стоките под митнически режим, а именно: фабрично запечатани торби с прахообразно лепило за керамични плочки е укрит хероин.
На 24,05,2018г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1вр. ал. 2, пр. 1 от НК. Било образувано досъдебно производство и с определение на ОС Хасково от 26,05,2018г. по отношение него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Същата търпял последователно в гр.Свиленград, следствения арест в гр.Хасково и в Затвора в гр.София, за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г., когато 1 бил оправдан с Присъда № 260023//03.06.2021г., постановена по НОХД № 623/2019г. на ОС Хасково или за три години и дванадесет дни.
Твърди, че за периода на воденото наказателно производство търпял болки и страдания с изключителен интензитет, поради следното: живеел в постоянен страх, че ще бъде наказан за престъплението, за което е обвинен, за което закона предвиждал тежко наказание лишаване от свобода до 20 години, че никога няма да се върне в родината си и да види семейството си, тревожел се както за себе си, така и за семейството си, за което нямал възможност да се грижи; изживял отрицателни емоции и поради това, че престъплението, за което бил обвинен било разгласено чрез медиите, което настроило обществото отрицателно срещу него; по време на досъдебното производство спрямо него били извършени множество процесуално следствени действия, бил няколкократно разпитван, няколко пъти било променяно обвинението, включително бил подложен на детектор на лъжата и бил психически притискан да признае нещо, което не е извършил; по време на съдебната фаза пред ОС Хасково били проведени общо 11 открити съдебни заседания, на които взел участие лично, за което бил привеждан от затвора в гр. София с конвой до следствения арест в гр.Хасково, като престоявал и в ареста в гр.Пловдив, а след протест на прокуратурата и по време на образуваното наказателно производство пред АС Хасково били проведени нови 4 съдебни заседания, на които също взел участие; по време на взетата мярка „Задържане под стража“, за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г. или за три години и дванадесет дни бил държан в изключително тежки и нехуманни условия в арестните помещения, сам, в чужда държава, чиито език и обичаи не познавал; за целият период на престоя си в местата за лишаване от свобода не могъл да се срещне със семейството си – съпруга, деца и родители, т.к. бил чужд гражданин, семейството му живеело в чужбина, влизането в страната било трудно поради визовият режим с РТурция; по време на изтърпяване на взетата мярка „Задържане под стража“ починала майка му, с която не могъл да си каже последно сбогом и да отиде на погребението и.
Твърди и, че по време на наказателното производство сторил разходи за защита от адвокат в размер на 22000,00лв.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение за твърдяното престъпление, продължило за твърденият период, по време на което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 26,05,2018г. до 03,06,2021г. или за три години и дванадесет дни, по което впоследствие е оправдан с влязъл в сила съдебен акт.
Оспорва нА.чието на причинна връзка между воденото наказателно производство и твърдените имуществени и неимуществени вреди, а в евентуалност неимуществените вреди по интензитет и проявление.
Счита претенциите за неоснователни, като недоказани.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
2
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дА. са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от нА.чието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено следното:
На 23,05,2018г. ищецът е задържан на ГКПП „Капитан Андреево“ от българските гранични власти, т.к. по време на проверка е установено, че в една от стоките под митнически режим, а именно: фабрично запечатани торби с прахообразно лепило за керамични плочки е укрит хероин.
На 24,05,2018г. с Постановление на ОС Хасково ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1000-22/2018 г. по описа на Митница - Бургас за това, че на 23.05.2018г. през ГКПП „Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, с т.а. марка „Скания", с рег.
№ ******* и прикачено към него полуремарке, марка „Tirsan" с per. *******, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната, от РТурция в РБългария високорисково наркотично вещество - хероин, с общо бруто тегло 191, 220кг., на обща стойност 12 429 300лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1-во, вр. ал. 2, пр. 1-во от НК.
3
Впоследствие ДП № 1000-22/2018 г по описа на Митница - Бургас е преобразувано в ДП Nº 2/2019г. по описа на ТО „МВР Южна морска".
На основание чл. 64, ал. 1 НПК по искане на ОП Хасково е инициирано производство по ЧНД Nº 274 по описа за 2018 г. на ОС – Хасково, с определение от 26.05.2018г. по което по отношение ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". Марката е прилагана спрямо ищеца до постановяване на оправдателната присъда от 03.06.2021г. на ОС-Хасково по НОХД №º 623/2019г. или в продължение на 3 години и 12 дни, в РУ Свиленград, следствения арест в гр.Хасково и Затвора - гр.София.
По време на досъдебното производство по отношение ищеца са извършвани множество процесуално-следствени действия, включително разпити като обвиняем.
Обвинението е няколкократно изменявано.
През ноември 2019г. от ОП Хасково е внесен обвинителен акт в ОС Хасково, съгласно който обвинението е изменено и ищецът е обвинен в това, че на 23.05.2018г. през ГКПП „Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица - като подбудители и помагачи, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната от РТурция в РБългария с товарен автомобил, марка „Скания", с рег. Nº ******* и прикачено към него полуремарке, марка „Tirsan" с per. Nº *******, високо рисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 187,485 килограма, на обща стойност 13410025,00лв., от които 79,807кг със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36,6% /теглови процента/ на стойност 5 187 455.00лв., 34,766 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 43,9% /теглови процента/ на стойност 2 259 790.00лева, 48,940 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 47,6% /теглови процента/ на стойност 4 404 600,00лв, 19,998 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44,5% /теглови процента/ на стойност 1 299 870,00лв. и 3,974 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 41,9% /теглови процента/ на стойност 258 310,00лева, като предметаъ на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежьк - престъпление по чд.
242, ал. 4, пр. 1-во, вр. ал. 2, пр. 1-во, вр. чл. 20, ад. 2, вр. ал. 1 от НК.
По внесения ОА е образувано НОХД Nº 623/2019г. на ОС Хасково. Първото заседание (разпоредително) е проведено на 09.01.2020г. Проведени са общо 11 открити съдебни заседания в продължение на една година и половина, на които ищецът е присъствал лично. Превеждан е до следствения арест в гр.Хасково от арестите, в които е изтърпявал мярката „Задържане под стража“. На 03.06.2021г., с Присъда Nº 260023 по НОХД Nº 623/2019г. на ОС Хасково ищецът е признат за невиновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение. След произнасяне на присъдата е отменена от съда мярката, която е търпял до него момент - „Задържане под стража" и е освободен в зала.
След протест от 15.06.2021г. на ОП Хасково на оправдателната присъда на ОС Хасково е образувано ВНОХД Nº 20215000600420 на АС – Пловдив. По последното са 4 проведени 4 съдебни заседания и с Решение Nº 82/18.05.2022г. е потвърдена оправдателната присъда на ОС Хасково от 03.06.2021г.
След протест от 03.06.2022г. на АП - Пловдив пред ВКС е образувано НД № 492/2022г., с Решение № 109/20.10.2022г. по което е оставено в сила Решение № 82/18.05.2022г. на АС - Пловдив.
При така установеното съдът намира, че е нА.це основание за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наказателното производство образувано срещу ищеца е продължило за период от задържането му на границата на 23,05,2018г, до 20.10.2022г., когато е постановено окончателното решение на ВКС, с което е оправдан или 1611 дни - 4 години и пет месеца, от които 1107 – 3 години и 12 дни дни ищецът е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
За установяване обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани показанията на свидетеля М.М. И. се установява, че поддържал приятелски отношения с процесуалният представител на ищеца адв.Б. още от университета. Последният му се обадил към края на 2019г. с молба да му съдейства за негов клиент – турски гражданин, който бил задържан вече неясно от колко време в Централен Софийски затвор.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3be87cee-f819-41b5-9b2d-677e7eb26168