Определение № 634 от 28.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 432/2025
- Вид
- Определение № 634
- Подписан
- 28.10.2025
- Състав
- Росица Богданова Савова, Йоана Николаева Такова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634 гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500432 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8573/21.07.2025 г. на адв. Д. Г. Б., пълномощник на Й. П. П., насочена срещу определение № 719 от 20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 478/24.04.2025 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като бъде постановен акт, с който да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 5000 лв.
От В. К. Г., като ответник по жалбата, чрез адв. Р. Б., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.
Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С решение № 478 от 24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2024 г., КнРС е намалил, на основание чл. 30 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя П. Й. П., ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г., направено със саморъчно завещание, обявено с Протокол № 1
3960/19.12.2022 г. на нотариус Евгени Павлов с рег. № 188, вписано под Акт в Регистър завещания на Служба вписвания – Кюстендил с вх. № 47/20.12.2022 г., книга саморъчни завещания, в полза на В. К. Г., ЕГН **********, в размер на 2/3 ид.ч., като е възстановил запазената част на Т. П. И., ЕГН ********** и Й. П. П., ЕГН ********** от наследството на П. Й. П., в размер на 1/3 ид.ч. на всеки от тях.
С решението, първоинстанционният съд е приел, че разноски по производството се следват на ищеца Й. П. П., който е направил такива в размер на сумата от 1353.78 лв., от които сумата от 1200 лв. се явява заплатено адвокатско възнаграждение. За да не уважи искането за присъждане на възнаграждение в пълния претендиран размер от 5000 лв., районният съд е приел, че направеното от ответната страна възражение за прекомерност е основателно. Счел е, че претендираният размер от 5000 лв. е несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото, нито на извършените от процесуалния представител на ищцовата страна процесуални действия, поради което и отчитайки признанието от ответницата на процесния иск, съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
С обжалваното определение № 719 от 20.06.2025 г., постановено по молба по чл. 248 ГПК, подадена от ищеца Й. П. П., чрез процесуалния си представител, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в поискания размер от 5000 лв., по изложените в мотивите към първоинстанционното решение съображения.
Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че процесния случай не се отличава със значителна правна или фактическа сложност, както се сочи от частния жалбоподател – предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН, ответникът е признал основателността му, като е проведено само едно съдебно заседание, по делото не са събирани доказателства, а освен депозиране и вписване на исковата молба, както и явяването в съдебното заседание, не са извършвани други процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че възприетия размер на адвокатското възнаграждение от първата инстанция, а именно сумата от 1200 лв., не следва да бъде завишаван с оглед разходите на адвоката за пътуване от гр. София до гр. Кюстендил и времето, прекарано в път, каквито доводи са изложени в частната жалба.
Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са предназначени да възстановят на страната средствата, заплатени за реално извършени действия от адвоката и предоставена правна помощ и представителство по конкретно дело. В случая определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв. възмездява и съответства на положения от адвоката труд по процесуално представителство и защита в производството пред първата 2 инстанция, което е приключило в едно съдебно заседание и без усложнения в процесуалните действия.
С оглед горното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения, Кюстендилският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 719/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2024 г. на Районен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634 гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500432 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8573/21.07.2025 г. на адв. Д. Г. Б., пълномощник на Й. П. П., насочена срещу определение № 719 от 20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 478/24.04.2025 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като бъде постановен акт, с който да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 5000 лв.
От В. К. Г., като ответник по жалбата, чрез адв. Р. Б., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.
Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С решение № 478 от 24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2024 г., КнРС е намалил, на основание чл. 30 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя П. Й. П., ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г., направено със саморъчно завещание, обявено с Протокол № 1
3960/19.12.2022 г. на нотариус Евгени Павлов с рег. № 188, вписано под Акт в Регистър завещания на Служба вписвания – Кюстендил с вх. № 47/20.12.2022 г., книга саморъчни завещания, в полза на В. К. Г., ЕГН **********, в размер на 2/3 ид.ч., като е възстановил запазената част на Т. П. И., ЕГН ********** и Й. П. П., ЕГН ********** от наследството на П. Й. П., в размер на 1/3 ид.ч. на всеки от тях.
С решението, първоинстанционният съд е приел, че разноски по производството се следват на ищеца Й. П. П., който е направил такива в размер на сумата от 1353.78 лв., от които сумата от 1200 лв. се явява заплатено адвокатско възнаграждение. За да не уважи искането за присъждане на възнаграждение в пълния претендиран размер от 5000 лв., районният съд е приел, че направеното от ответната страна възражение за прекомерност е основателно. Счел е, че претендираният размер от 5000 лв. е несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото, нито на извършените от процесуалния представител на ищцовата страна процесуални действия, поради което и отчитайки признанието от ответницата на процесния иск, съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
С обжалваното определение № 719 от 20.06.2025 г., постановено по молба по чл. 248 ГПК, подадена от ищеца Й. П. П., чрез процесуалния си представител, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в поискания размер от 5000 лв., по изложените в мотивите към първоинстанционното решение съображения.
Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че процесния случай не се отличава със значителна правна или фактическа сложност, както се сочи от частния жалбоподател – предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН, ответникът е признал основателността му, като е проведено само едно съдебно заседание, по делото не са събирани доказателства, а освен депозиране и вписване на исковата молба, както и явяването в съдебното заседание, не са извършвани други процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че възприетия размер на адвокатското възнаграждение от първата инстанция, а именно сумата от 1200 лв., не следва да бъде завишаван с оглед разходите на адвоката за пътуване от гр. София до гр. Кюстендил и времето, прекарано в път, каквито доводи са изложени в частната жалба.
Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са предназначени да възстановят на страната средствата, заплатени за реално извършени действия от адвоката и предоставена правна помощ и представителство по конкретно дело. В случая определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв. възмездява и съответства на положения от адвоката труд по процесуално представителство и защита в производството пред първата 2 инстанция, което е приключило в едно съдебно заседание и без усложнения в процесуалните действия.
С оглед горното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения, Кюстендилският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 719/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 200/2024 г. на Районен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________