Решение № 4298 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4298 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110112956 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени субективно съединени искови претенции с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК от Д. Б. Д., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. В., ул. "С." №. ** и Е. Б. Д., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. В., ул. "С." № ** срещу И. М. В., ЕГН **********, от гр. В., бул. "Вл. В."№ **, вх.**, ет.**, ап.** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че И. М. В., ЕГН ********** не е собственик на ПИ с идентификатор ********** по КК и КР, одобрени със заповед № РД ****/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение засягащо имота със заповед № КД-14-3- 1897/23.07.2013 г. на началника на СГКК Варна, с площ от 1071 кв.м., находящ се в гр. В., с.о."Б.- с., при съседи: ПИ № № ************, ***********, ************, **********, ************, като и на основание чл.537 ал.2 ГПК да се отмени нотариален акт № ** т.** рег.№ **** от 03.09.2024г. на нотариус Б. В., вписан с рег.№ ** в регистъра на НК, с вх. рег.№ **** т.** акт № *** на СВ В.

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения: Заявяват, че са собственици на процесния имот като Е. Д. притежава 12/20 ид.ч., а Д. Д. – 8/20 ид.ч. С нотариален акт от 1967 г. баща им БЕ. Д. Б. е признат за собственик на нива от 2 декара в землището на град В., местност „Б.“ при граници: С. К., Б., път и гора, на основание извършена замяна по ЗТПС. Посочват, че с договор за дарение от 1980 г. БЕ. Б. е дарил на сина си Д. Д. 800 кв.м. от лозе и овощна градина в местност Б., цялото от 2 декара, при съседи на цялото място С. К. Б., път и гора. С договор за дарение от 1989 г. БЕ. Б. и съпругата му даряват на Е. Б. 1/5 ид.ч. от лозе и овощна 1 градина в местност Б., цялото от 1000 кв.м. при съседи: С. К. Б., Д. Б., път и гора. През 1997 г. е извършено дарение от БЕ. Б. и съпругата му в полза на Е.

Б. – ½ ид.ч. от място за земеделско ползване, цялото от 2000 кв.м., находящо се в местност Б., представляващо имот с пл. № ****. Твърдят, че КП на местност Б. е одобрен със заповед № ***/1996 г. и по него имот с пл. № **** е записан като собствен на БЕ. Б. и Д. Д., по предходен план имотът е с № ***** и отново като собственици са записани същите лица. Налице е влязъл в сила ПНИ, в който имотът на ищците е отразен като два имота съответно с пл. № 4047 и с пл. № 4048, но липсва отразяване на собственици. Посочват, че още 80-те години имотът е бил ограден с ограда като достъпът се осъществява през метална врата от южната страна на имота, заключвана с катинар. През 1980 г. е изградена сезонна постройка, въз основа на разрешение за строеж от същата година. Има изградени стопански постройки като от 1997 г. се стопанисва от тях и по устно споразумение е разделен като Е. ползва западната част, а Д. – източната част. В западната има трайно закрепен фургон, ползван от Е. и съпругата му през летния сезон. Налице са трайни насаждания като всеки отглежда сезонни зеленчуци и има поставена табела с имената на собствениците. Имотът е електрифициран и водоснабден чрез кооперация от собственици, в който участват, а партидата за ток се води на името на Д..

Уведомени са за започналото, по инициатива на И. В., административно производство за издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка и са възразили по същото, а след издаването на констативния нотариален акт са подали жалби до Районна прокуратура и до „Икономическа полиция“ при ОД на МВР. Оспорват ответникът да е владял имотът, а достъпът до имотът е препятстван, тъй като само те имат ключ за катинара. ПоС.но живеещите в съседство, не са виждали непознати хора в имота им.

По реда на чл. 143 ГПК ищците допълват твърденията си като изцяло оспорват фактическите твърдения, правните доводи и претенциите на ответника за придобито по давност право на собственост върху процесния имот. Неоснователни са доводите за недопустимост на предявените искове.

Всички възражения за липса на идентичност са изцяло неоснователни. Имотът по Протокол №**/24.04.1967 г. на ТПС комисия с удостоверено право на собственост по нот. акт № **, т.**, д.№ ***/1967 г. на нотариуса при ВРС е идентичен с процесния имот и с имота по нот.акт № ** т.**д.№ **/ 1980 г., нот.акт № **, т.**, д.№ *****/ 1989 г. и нот.акт № ***т.****д.№ ****/ **** г. на нотариуса при ВРС. Както вече са посочили, по КП на м-ст „Б.-С.“, одобрен със заповед № Р-***/1996 г., съсобственият на доверителите й имот съставлява имот пл.№ **** с площ от 2000 кв.м., записан в разписния лист към КП като собственост на БЕ. Б. Д. и Д. Б. Д.. По предходен КП на „Терена южно от кв. Г.“- 1983 г., имотът е отразен с пл.№ *****, собственост на същите лица. Процесният имот попада изцяло в границите на имот пл.№***** по КП „Терена южно от кв. Г.“- 1983 г., и в границите на имот пл.№ **** по КП от 1996 г., който понастоящем е собственост на доверителите им. В изработения проект на план на новообразуваните имоти притежаваният от 2 ищците имот пл.№ **** по КП от 1996 г. погрешно е нанесен като два имота с пл.№№ 4047 и 4048, записани на неидентифициран собственик. Това отразяване на имота е пренесено в КККР, одобрени със заповед № РД ****/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, и в плана на новообразуваните имоти, одобрен през 2012 г. По действащата КККР притежаваният от двамата ищци в съсобственост имот също погрешно е нанесен като два отделни поземлени имота с ид. ********** и ************ с неидентифициран собственик. Несъстоятелни са твърденията, че Протокол №**/24.04.1967 г. не съществува. Този документ е представен при съставянето на констативен нот.акт № **, т.**, д.№ ***/1967 г. на нотариуса при ВРС и представянето му е обосновало изводите на нотариуса, че БЕ. Д. Б. е собственик на имота по нот.акт. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2012 г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, и се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.

179, ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия, включително: че са представени описаните в акта документи Протокол №**/24.04.1967 г. на ТПС комисия е представен като доказателство и по гр.д.№****/1998 г. на ВРС, 14-ти състав, образувано по предявен ревандикационен иск срещу БЕ. Д.

Б. и доверителите ни от наследниците на Н. Й. Й., починал 1996 г. за предаване владението на недвижим имот в землището на кв.Г., местност „Б.

С.”, представляващ имот пл.№ **** по КП на местността. Ищците по делото основават претенциите си върху твърдения за реституция по ЗСПЗЗ. Протокол №**/24.04.1967 г. е обосновал изводите на съда за неоснователност на иска по съображения за придобито от доверителите ни право на собственост по замяна по ЗТПС. Понастоящем доверителите им не разполагат с препис от Протокол №**/24.04.1967 г. на ТПС и същият не се съхранява в ОСЗ-Варна и в Държавен архив- Варна. След влизане в сила на ЗСПЗЗ БЕ. Д. Б. не е подавал заявление до ПК- Варна за реституция на заменените имоти с Протокол №**/24.04.1967 г. на ТПС комисия, поради което няма основание да загуби собствеността върху получения в замяна имот. Неверни са и твърденията в отговора, че имотът бил отнет от доверителите им поради осъществена реституция в полза на трети лица- бивши собственици на имота. Както е посочено и по-горе, предявеният ревандикационен иск от наследници на стария собственик срещу доверителите им е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д.№****/1998 г. на ВРС, 14-ти състав. Записването на имота в регистъра към ПНИ и в регистъра към КККР като собственост на неидентифицирано лице е резултат от допусната грешка при изработването, приемането и одобряването на плановете, която не се отразява на правото на собственост и подлежи на поправка по реда, установен в съответните нормативни актове за превеждането на плановете в съответствие с действителните права на собственост върху имотите. Доверителите им са предприели действия за поправка на регистъра на имотите към ПНИ и КККР, 3 като са подали до АГКК заявление вх.№01-75937-09.02.2024 г. за изменение на КРНИ и издаване на скици за ПИ с ид.********** и ************.

Впоследствие са подали до район „А.”, община Варна заявление вх.рег.

№*********/20.06.2024 г. с изготвен от геодезист проект за изменение на регистъра към ПНИ на м.”Б.-С.”, землище кв.Г., гр. Варна, за ПИ ***** и **********. Документите са препратени по компетентност до дирекция „ОСИСД” при община Варна. Неотносимо към спора е твърдението че доверителите им не разполагат със Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Правото на собственост на ищците е установено от представените като доказателства по делото документи за собственост и не се възстановява или придобива по реда на ЗСПЗЗ. Произволно наведени са твърденията в отговора, че придобитите от доверителите им имоти също са били обобществени и не било проведено производство по възстановяване на собствеността. Неоснователно е оспорването на изложените в исковата молба обстоятелства: Независимо от погрешното му нанасяне като два самостоятелни имота в ПНИ и в КККР, като обект на правото на собствености фактически имотът на доверителите им с пл.№ **** по КП от 1996 г. е един имот, обединен с обща ограда от мрежа на бетонови колове и с общ достъп през метална входна врата към пътя от южната страна на имота, заключвана с катинар. По очертаната в ПНИ и в кадастралната карта граница между имотите с актуални идентификатори ********** и ************ няма ограда.

Посочената в исковата молба сезонна постройка е изградена в източната част на имота, която не е обект на претенциите за собственост на ответника. В разрез с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните в гражданския процес, в отговора на исковата молба се излагат изцяло неверни твърдения, че имотът бил изоставен „още към 2008-2010 г.”, буренясал, отключен, с отворена входна врата. Неверни са твърденията, че от посочената година ответникът упражнявал фактическа власт върху имота „свободно и необезпокоявано от никого в продължение на период повече от 10 години”. В действителност ответникът въобще не е имал достъп до имота и не е влизал в него до 04.12.2024 г. На посочената дата ищецът Е. Д. посетил имота, без да установи каквото и да е посегателство от трети лица. При следващото си посещение в имота на 10.12.2024 г., обаче Е. Д. установил, че поставеният от ищците катинарна входната врата е премахнат, премахната е и табелата с имената им, и е поставен нов катинар и табела с имената на ответника. Веднага повикал на място сина си и сина на Д. Б.. Тъй като предприетите между 4-ти и 10-ти декември 2024 г. действия от ответника осъществяват състава на престъплението самоуправство, на 13.12.2024 г. доверителите им подали жалба срещу ответника в четвърто РПУ на МВРВарна, която впоследствие е препратена в РП-Варна. Твърдят, че упражняват владение върху процесния имот от 1967 г. до началото на м.декември 2024 г., когато достъпът им до имота е бил неправомерно възпрепятстван от ответника. От 1967 г. до 1980 г. процесният имот е изцяло във владение на БЕ.

Д. Б.. След дарението на 800 кв.м ид.ч. на Д. Б. на 31.10.1980 г., първият ищец 4 установил владение върху източната част от имота, а след като придобил по дарение 200 кв.м ид.части през 1989 г. и 1000 кв.м ид.ч. през 1997 г., Е. Д. установил владение върху западната част. Двамата ищци ползват, обработват и облагородяват целия имот, придобит от баща им по замяна, включително процесната част, без прекъсване и без някой да им пречи или да оспорва правата им. Въпреки, че прехвърлил имота на синовете си, до 1999 г. БЕ. Б. живял поС.но в имота и обработвал земята. Имотът на доверителите им никога не е имал вид на изоставен и буренясал, и винаги входната врата е била заключена. Поставеният в процесната част неподвижно закрепен към терена фургон е напълно пригоден за живеене: обзаведен, водоснабден и електрифициран. Твърдят както са посочили в исковата молба, през летните месеци Е. Д. и съпругата му често остават да нощуват във фургона. Синът на Е. Д.- С. Е., посещава имота ежедневно през летния сезон, а през зиматамного често. През 2020 г., по време на наложената от пандемията изолация, С. живял няколко месеца във фургона. В продължение на няколко месеца в края на 2023 г. във фургона живял Т.- приятел на С. Е.. От Л.то на 2023 г. в процесния имот е паркиран лек автомобил, собственост на приятелка на С.. В близост до фургона има кладенец, изграден през 70-те години от БЕ. Б. и реновиран по време на пандемията от Е. Д. с нови бетонни пръстени. През 2018-2019 г. Е. Д. с помощта на съседа М. М. поставил в процесния имот желязна конструкция за сенник на отглежданите в имота зеленчуци.