Решение № 3350 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3350 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330101471 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, както и чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД.

В исковата молба от А. В. М. против „Кредит Тайм“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за заем № *** на 12.01.2021г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 1100 лв., при ГЛП 15 %, ГПР 14.23 %. Съгласно договора кредитополучателят дължал такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 801.92 лв. Сочи, че заемната сума е усвоена, като не е изплатена сумата по процесната такса и тя не била дължима. Тази клауза била неравноправна.

Заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане, липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя имала неравноправен характер на основание чл.144, т.9 ЗПК, целяло се с нея неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Противоречала на добрите търговски практики. Влизала в противоречие с добрите нрави, нищожна била и на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 801.92 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се твърди, че исковата претенция е неоснователна. От ищеца не била 1 претендирана процесната такса, както и не била заплащана от него. Прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, за отговор на въпроса дали е направено заплащане от страна на ищеца по процесната такса. Страната не била дала повод за завеждане на делото.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 12.01.2021г., със заемодател „Кредит Тайм“ ЕООД и заемополучател А. В. М., с размер на заема 1100 лв., при фиксиран лихвен процент 15 % и годишен процент на разходите по заема 14.23 %.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 12.01.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1100 лв., фиксиран лихвен процент – 15 %, ГПР – 14.23 %. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В договора е предвидена еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 801.92 лв. Съдът намира, че таксата представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал форма за кандидатстване за кредит, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за изготвяне на кредитно предложение и за разглеждане на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Освен това размерът на таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 801.92 лв. е в размер, близък до отпуснатата в заем сума, поради което според настоящия състав заемодателят цели набавяне на допълнителна печалба. Изложените обстоятелства противоречат на правилата на добросъвестността, поради което клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, 2 предложение трето ЗЗД. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, на същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. По делото ищцата се е представлявала от адв. Н., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание, със събиране единствено на писмени доказателства, съдът намира, че в полза на адв.С. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 и А. В. М., ЕГН ********** от ***, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата по сключения между страните договор за паричен заем № *** от 12.01.2021г., предвиждаща такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 801.92 лв.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр.София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на А. В. М., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр.София, жк "Младост - 1А" ул. „Анна Ахматова“ № 9, със законен представител *** да заплати на адв.С. Н. от ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3