Решение № 1203 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501933 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. И. П. против решение № 848 от 11.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 20233110115686 по описа на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Е. Й. И., Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В. иск с правно основание член 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за солидарното осъждането на ответниците да й заплатят сумата от общо 5 829,94 лева, формирана както следва: 11,10 лева, заплатена държавна такса в Агенцията по вписванията /АВп/; 299,31лева, заплатена сума за вписване на решение по делба и деклариране в МДТ и АГКК; 2 838 лева, представляваща покупно-продажна цена по нотариален акт /НА/ № 128, том XCVI, дело № 21159 от 18.12.2019 г.; 74,79 лева, представляваща 2,6 % местен данък; 14,44 лева, представляваща такса вписване в АВп; 40 лева за издаване на данъчна оценка; 1 350 лева, представляваща покупно-продажна цена по сделка по НА № 87, том XVI, дело № 3484 от 13.03.2020 г.; 43,50 лева, представляваща 3% местен данък; 40 лева за издаване на данъчна оценка; 245,90 лева, представляваща нотариална такса; 668 лева, представляваща покупно-продажна цена по сделка по НА № 196, том I, рег.№ 2408, дело 144 от 02.04.2021 г.; 23,04 лева, представляваща 3 % местен данък; 40лева за издаване на данъчна оценка; 141,86 лева, представляваща нотариална такса; която обща сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на припадащите се на ищцата 4 % от апартамент № **, находящ се на * етаж /етаж * жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в град В. - ул. "***" № **, съставляващо УПИ **, квартал 676, с обща площ на апартамента от 71,20 кв.м, ведно с прилежащата към него изба, с площ от 8 кв.м, както и 9,0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им прехвърляне, ведно със законната лихва върху цялото задължение от датата на депозиране на исковата молба /01.12.2023 г./; както и е осъдена М. И. П. да заплати на Е. Й. И., Я. Г. И., Т.

Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В. сумата от 2 000 лева, представляваща сторени съдебно–деловодни разноски по делото пред първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че по делото безспорно е установено, че закупуването на припадащите се 4 % от ап.5, находящ се на * етаж /етаж * жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в град В. - ул. "***" № **, ведно с принадлежащата към него изба, както и 9,0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им прехвърляне са причинени от ответниците в заблуждение чрез представяне на документи с невярно съдържание, въз основа на които тя е счела, че купува процесния имот от всички собственици, като в подкрепа на твърдението си подробно описва историята на сделката и излага аргументите си. Намира се, че чрез извършените действия ответниците виновно са нарушили задължението да не се вреди никому. Навеждат се доводи, че показанията на свидетелката З.

Д. необосновано не са кредитирани от първоинстанционния съд, а показанията на свидетеля В. Д., които се базират на предположения, са приети за достоверни.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат К. К., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от М. И. П. против определение № 8123 от 16.06.2025 г., постановено по посоченото първоинстанционно дело, с което е оставена без уважение молба вх.№ 41199 от 09.05.2025 г., депозирана от М. И. П. за изменение на решение № 848 от 11.03.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските на основание член 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че въззивницата е направила своевременно възражение за прекомерност, което не е обсъдено при решаване на въпроса за разноските от първоинстанционния съд. Също така се счита, че с договора за правна защита и съдействие се злоупотребява с права, тъй като той е сключен само, за да се натовари насрещната страна с разноски, равнавящи се на половината от материалния интерес за една инстанция. Иска се отмяна на посоченото определение и адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано от 2 000 лева на 883 лева.

Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по частната жалба чрез адвокат К. К., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 20.10.2025 г., въззивният съд е преквалифицирал така предявения иск от такъв по член 45 от ЗЗД в такъв по член 191, алинея 3 във връзка с член 190, алинея 2 от ЗЗД, както и е извършил ново разпределение на доказателствената тежест.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че с нотариален акт /НА/ № 71, том III, рег.№ 5032, дело № 409/2003 г., ищцата е придобила следният недвижим имот: апартамент № **, находящ се на 2

* етаж /етаж * жилищен/ от жилищна сграда в дворно място с адрес в град В. - ул. "***" № **, съставляващо УПИ ** в квартал 676, с обща площ на апартамента от 71,20 кв.м, ведно с прилежащата към него изба, с площ от 8 кв.м, както и 9,0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Жилището било придобито от ответниците Е. и Я.

И.и, Т. П., Д. Б. и В. В. чрез покупко-продажба. Съгласно решение № 131 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 4015/2017 г. по описа на ВКС - I ГО, имотът на ищцата бил изнесен на публична продан, като ответниците образували изп.д.№ 20198080400022 по описа на ЧСИ З. Д., по което били наложени обезпечителни мерки върху всички обекти на цялата кооперация, включително и върху жилището на ищцата. На 30.01.2019 г. бил изготвен протокол за опис на недвижимия имот и тогава ищцата разбрала, че при сключването на договора с ответниците за покупко-продажба на недвижимия имот през 2003 г. са й представени документи с невярно съдържание, които я заблудили, че купува имота от реалните собственици на терена и техен пълномощник. Ищцата твърди, че В. Д. упълномощен от ответниците да продава апартаменти и офиси в жилищната сграда на ул.

„*** - й показал документите на ответниците за собственост, от които било видно, че те притежават дворното място по наследяване и дарение. Ищцата излага, че документите били с невярно съдържание, тъй като имотът към него момент е имал и други съсобственици, за които тя не била уведомена, доколкото съгласно договор за дарение, обективиран в НА № 54 от 22.10.1998 г., В. В. и Д. Б. били дарили на дружеството „***“ ООД 8 кв.м идеални части от дворното място, цялото от 200 кв.м, като по силата на приращението прехвърлили и такава част от сградата. Поради това, преди да подпишат договор с В. Д. и да го упълномощят, ответниците знаели, че има и други съсобственици с права върху имота, както и че има заведено дело за делба - на 14.01.2003 г. била предявена искова претенция за делба от Д. и З. М., Ц. А., Д. Д., Е. К. и С. Б., представляващ ЕТ „***“ против Е. Й. И., Я. Г.

И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В., в която били наведени твърдения за съсобственост върху дворно място с площ от 200 кв.м и се искала делба на същото, ведно с делба на изградената в него сграда на етап груб строеж. По този начин ищцата била въведена в заблуждение, че купува имота от всички съсобственици. Разбрала за пръв път за наличието на съдебното дело случайно през 2009 г., като незабавно направила справка в съда и разбрала, че имотът, който е придобила, е предмет на съдебен спор. Впоследствие се опитала да разговаря с ответниците, но те отказали. Тъй като ответниците не изкупили липсващите им 4 % собственост за тяхна сметка от останалите съделители Г. Н. с квота 57/4800 идеални части;

Е. К. с квота 24/4800 идеални части; Е. К. с квота 38/4800 идеални части; Д. и З. М. с квота 45/4800 идеални части; Д. Д. с квота 14/4800 идеални части и Ц. А. с квота 14/4800 идеални части, се наложило ищцата да стори разходи, за да запази собствеността си и да не претърпи вреди от евентуална евикция. Със сделка по НА № 128, том XCVI, дело № 21159 от 18.12.2019 г. на Службата по вписванията – Варна, изкупила припадащата се квота на съделителите Г. Н., Е. К. и Е. К. за сумата от 2 838 лева; със сделка по НА № 87, том XVI, дело № 3484 от 13.03.2020 г. на Службата по вписванията – Варна, изкупила припадащата се квота на Д. и З. М. за сумата от 1 350 лева; със сделка по НА № 196, том I, рег.№ 2408, дело № 144 от 02.04.2021 г. на Службата по вписванията – Варна, изкупила припадащата се квота на съделителите Ц. А. и Д. Д. за сумата от 668 лева Така ищцата заплатила сума в общ размер от 4 856лева, както и разноски по трите сделки в общ размер на 973,94 лева. Поради изложеното счита, че с действията си ответниците са й нанесли вреди, като са й продали имот, на който те не са единствени собственици и към момента на продажбата са знаели, че срещу тях се води дело за делба, но не са уведомили ищцата за това. В резултат на поведението на ответниците ищцата твърди, че е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, емоционални страдания. Мисълта, че може да загуби жилището си, я ужасявало, като преживяла месеци безсънни нощи. Не можела да мисли и работи нормално, наложило се да остави работата си и клиентите, лишила се от почивки и се провалили всичките планове, които имала за годината.

3

Поради това и предявява иск срещу Е. Й. И. , Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В., като се иска да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата от общо 5 829,94 лева, формирана както следва: 11,10 лева - заплатена държавна такса в Агенциата по вписванията; 299,31 лева - заплатена сума за вписване на решение по делба и деклариране в МДТ и АГКК; 2 838 лева, представляваща покупно-продажна цена по НА № 128 от 18.12.2019 г.; 74,79лева – 2,6 % местен данък; 14,44 лева - такса вписване в Агенцията по вписваниятна; 40 лева - за издаване на данъчна оценка; 1 350 лева - цена по НА № 87 от 13.03.2020 г.; 43,50 лева – 3 % местен данък; 40 лева - за издаване на данъчна оценка; 245,90 лева - нотариална такса; 668 лева - цена по НА № 196 от 02.04.2021 г.; 23,04 лева – 3 % местен данък; 40 лева - за издаване на данъчна оценка; 141,86 лева - нотариална такса; която обща сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на припадащите се на ищцата 4 % от апартамент № **, находящ се на * етаж /етаж * жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в град В. - ул. "***" № **, ведно с прилежащата към него изба с площ от 8 кв.м, както и 9,0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им прехвърляне, ведно със законната лихва върху цялото задължение от датата на депозиране на исковата молба /01.12.2023 г./.

В срока по член 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.