Определение № 52424 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52424 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110106722 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

30.12.2025 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На тридесети декември две хиляди двадесет и трета година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 6722 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. П. Р., с ЕГН **********, от с.

Волуяк, ул. „....................“ № 9, против „....................“ ЕАД, с ЕИК .................., София, ул.

„......................“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 10 373,22 лв. – главница, сумата от 3 415,29 лв. – законна лихва за периода от 04.07.2022 г. до 12.02.2025 г., сумата от 8 025,05 лв. – неолихвяеми вземания и сумата от 500,78 лв. – съдебни разноски, по издаден изпълнителен лист на 23.01.2014 г. по гр.д. № 2375/2014 г. по описа на СРС, 76 състав, поради изтекла погасителна давност.

1

В исковата молба ищцата твърди, че на 03.02.2025 г. получила съобщение за образувано изп.д. № 20257900400287 по описа на ЧСИ Р.М.В., с рег. № 790, действаща в района на СГС, по издаден изпълнителен лист на 23.01.2014 г. по гр.д. № 2375/2014 г. по описа на СРС, 76 състав, като били връчени заповед за незабавно изпълнение и покана за доброволно изпълнение. Твърди, че задължението възлизало на 10 373,22 лв. – главница, сумата от 3 415,29 лв. – законна лихва за периода от 04.07.2022 г. до 12.02.2025 г., сумата от 8 025,05 лв. – неолихвяеми вземания и сумата от 500,78 лв. – съдебни разноски, и произтичало от сключен договор за банков кредит с „....................“ ЕАД. Също така твърди, че имало порано образувано изп.д. № 20147870400051 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787, действащ в района на СГС, производството по което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по силата на постановление от 30.04.2024 г. За същото задължение било образувано ново дело, задължението по което било в двоен размер. Излага твърдение, че по време на първото изпълнително дело ответникът поискал да бъдат извършени справки, а извършените изпълнителни действия се изразявали в налагане на запори върху вземания по банковата сметка на ищцата на 12.02.2014 г. Впоследствие „..............................“ ЕАД подало молба за конституирането му като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник, като ищцата твърди, че не била уведомена за извършената цесия, позовава се на съдебна практика. Излага подрбони съображения за погасяване на вземането по давност, изтекла на 14.02.2019 г. Твърди, че извършените доброволни плащания не представлявали признаване на вземането на кредитора по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, както и че прекратяване на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока на 13.02.2016 г. 0С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „....................“ ЕАД, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Не спори относно наличието на договор за кредит между страните, както и издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на които са били образувани изпълнителните дела. Излага твърдения за наличие на влязло в сила съдебно решение между същите страни и за същото искане, по което било образувано гр.д. № 46746/2020 г. по описа на СРС, 167 състав. Излага подробни съображения относно недопустимостта на производството. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 299, ал. 1 и чл 298, ал. 1 от ГПК.

Навежда доводи и във връзка с неоснователността на исковата претенция. Моли съда да прекрати производството по делото, претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 439 от ГПК.

Направено е искане от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, 2 намира, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исковите претенции по следните съображения:

От представените от ищцата заверени преписи от писмени доказателства се установява, че на 23.01.2014 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 2375/2014 г. по описа на СРС, 76 състав, по силата на която И. П. Р. и Н.Д.Р. са били осъдени да заплатят солидарно на „....................“ ЕАД сумата от 11 333,76 лв. по договор от 04.07.2012 г., сумата от 60 лв. – такса, сумата от 940,36 лв. – договорна лихва за периода от 26.06.2013 г. до 16.01.2014 г., сумата от 204,75 лв. – наказателна лихва за периода от 11.11.2013 г. до 16.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 751,56 лв. – разноски по делото, от които: сумата от 250,78 лв. – държавна такса и сумата от 500,78 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист на същата дата

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че с Решение № 20099043 от 19.04.2021 г. по гр.д. № 46746/2020 г. по описа на СРС, 167 състав, съдът е приел за установено по предявения иск от Н.Д.Р. против „..............................“ ЕАД, че същата не дължи на „..............................“ ЕАД поради изтекла погасителна давност сумите, както следва: сумата от 10 373,22 лв. – главница по договор за кредит от 04.07.2012 г., ведно с непогасена законна лихва, натрупана към 11.12.2019 г. в размер на 2 151,06 лв., и съдебни разноски в размер на 500,78 лв., за които суми в полза на „....................“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.01.2014 г. и изпълнителен лист от 23.01.2014 г. по гр.д. № 2375/2014 г. по описа на СРС, 76 състав, и е образувано изп.д. № 20147870400051 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787, действащ в района на СГС, а впоследствие вземането е било прехвърлено от „....................“ ЕАД на „..............................“ ЕАД с договор за цесия, като със същото решение е бил отхвърлен предявеният иск от И. П. Р. за същите суми. Решението е влязло в сила на 31.05.2023 г., видно от приложените преписи от Решение № 224 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 9474/20221 г. по описа на СГС, с което е потвърдено решението на СРС, и Определение № 1354 от 31.05.2023 г. по гр.д. № 335/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства, и като взе предвид влязлото в сила решение между страните по делото, намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска. В случай че ищцата, която е имала качеството на ищец по гр.д. № 46746/2020 г. по описа на СРС, 167 състав, е предявила същия иск, на същото основание, срещу частния правоприемник на кредитора, като същата е се е възползвала от възможността за защита посредством обжалване на постановения съдебен акт пред горестоящата съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК забранява пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение. В случая не е налице изключение, обосноваващо ново разглеждане на същия спор.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да 3 бъде прекратено.

По отношение на искането, направено от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира искането за основателно по чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което същото следва да бъде уважено и в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6722/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 155 състав.

ОСЪЖДА И. П. Р., с ЕГН **********, от с. Волуяк, ул. „....................“ № 9, ДА ЗАПЛАТИ на „....................“ ЕАД, с ЕИК .................., София, ул. „......................“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващ направени по делото разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4