Решение № 531 от 10.02.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 531

Пазарджик, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20247150700141 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Ш. А. Т. с [ЕГН] от гр. Сърница, [улица], чрез адв. Р. А. от АК – Пазарджик против решение № 1012-12-357#1 от 04.01.2024 г., подписано за директор на ТП на НОИ от Д. К. в условията на заместване съгласно заповед № 1015-12-101/23.06.2021 г. и заповед № 37906/05.12.2023 г..

С оспореното решение е потвърдено разпореждане №121-00-2625-4 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №121-00-2625-3/14.11.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с което на Ш. А. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.09.2022 г. до 08.09.2023 г. в размер на 85.71 лв. дневно, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и несправедлив, тъй като в него неправилно било установено, че причината за напускане на работа на лицето била поради подаване на оставка.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. А. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът чрез юрк. С. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № ЗПОБ-602-02-0239 от 07.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, с което е и декларирала, че последното ѝ правоотношение е с работодател от Ирландия и считано от 09.09.2022 г. същото е прекратено.

На 14.10.2022 г. с вх. № 1019-12-4519#1 в ТП на НОИ жалбоподателят е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност в Ирландия за последния период – „изтичане на срока на договора“, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, формуляр на ПД U1 и копие от фиш за заплата. Липсва документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата й заетост.

С подаденото заявление Ш. Т. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 09.09.2022 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т. е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.

В предоставения оригинал на преносим документ U1, издаден на 16.09.2022 г. от компетентната институция на Ирландия, са потвърдени период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане на срока на договора“; доход за периода от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в размер на 7884 евро.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ № 475326 от 19.10.2022 г. и U003 № 476831 от 20.10.2022 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с разпореждане №121-00-2625-1 от 19.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение до получаване на СЕД U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 24.10.2022 г. в ТП на НОИ – Пазарджик за Ш. Т. са получени структурирани електронни документи U017 № 481011 и U004 № 481012 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в размер на 7884 евро – брутен доход.

На основание чл. 55 от АПК с разпореждане № 121-00-2625-2 от 31.10.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 121-00-2625-3 от 14.11.2022 г. на основание чл. 54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Ш. А. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.09.2022 г. до 08.09.2023 г. (дванадесет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия, с писмо с изх. № 1030-12-1104 от 20.06.2023г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 17.08.2023 г. с писмо вх. № 1030-12-1104#2, представено в превод на лист 106 от делото, в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ от „Keelings Softfruits“, което уведомяват: „Искам да потвърдя, че Ш. Т. от горния адрес е била наета в Keelings Softfruits, между 20/05/2022 и 08/09/2022. Шукрие подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си – 01.10.2022 г.“.

Предвид данните в горния документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 № 716603 и Н001 № 716685 от 17.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.

В ТП на НОИ – Пазарджик за жалбоподателя Трампа е получен СЕД U002 № 717222 от 17.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получените нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД U002 № 717222 от 17.08.2023г. Съобразно установеното ръководителя на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-2625-4 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменил разпореждане № 121-00-2625-3 от 14.11.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал.1 от КСО на Ш. Т..

По делото е представен договор за работа (превод л. 85 и сл.), сключен между „Keelings Softfruits UC“ и Ш. Т., по силата на който жалбоподателят била наета като работник в градинарството от 20.05.2022 г. до 01.10.2022 г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяването се дължи единствено на изтичането на този срочен договор.

По делото не е спорно, че лицето е започнало престацията си на труд за работодателя „Keelings Softfruits UC“ на 20.05.2022 г. и я е преустановило на 08.09.2022 г.

Издадените разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик в ТП на НОИ – Пазарджик са били оспорени по административен ред, с оглед на което е издадено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Според 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отмяна на обезщетение за безработица, като издателят на акта е материално и териториално компетентният орган да го стори.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми.

Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта, както и че последната ѝ трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в друга държава членка на ЕС - Ирландия.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера на отпуснатото обезщетение за безработица - съобразно националното законодателство.

Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; съответно паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Предпоставките и реда за отмяна на влязло в сила разпореждане, установени в чл. 54ж, ал. 2 от КСО, са специални по отношение на общия режим за отмяна на влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 99 и сл. от АПК. Изрично следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК, предвид че режимът в КСО е специален по отношение на АПК и са приложими посочените в него срокове. Така и установеният в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение (в този смисъл напр. решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС).