Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1484 от 12.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1293/2025
Вид
Определение № 1484
Подписан
12.12.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. Благоевград, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501293 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК вр. с чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№28636/28.11.2025г., подадена от адв.Е. С. Й., като пълномощник на М. П. П., ЕГН **********, гр.*** против Определение №2101/19.11.2025 г. по гр.№2376/25 г. по описа на РС-Благоевград.

С частната жалба се иска отмяна като неправилно и незаконосъобразно на обжалваното определение, с което съдът е отхвърлил искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Оспорват се доводите на съда, че не са представени доказателства за доходи и за разходи за лечение на низходящите на ищеца, за които се грижи и издържа. Сочи се, че жалбоподателят не получава фиксирано месечно възнаграждение, като към момента е самоосигуряващо се лице, което заплаща задължителните осигурителни вноски и като такъв още не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Предвид етапа, на който се намира процеса, все още препис от исковата молба не е връчван на насрещната страна и за последната не е възникнало процесуалното качество на ответник, поради това не е извършван препис от частната жалба.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателите и предвид събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока за обжалване /чл. 275, ал. 1 от ГПК/, против акт, който подлежи на обжалване /чл.274, ал.1 ГПК вр. с чл.83, ал.2 ГПК/, от легитимирана страна – ищеца, поради което е процесуално допустима. Ето защо следва да се разгледа по същество:

Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от М. П. П., с която против „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е предявен установителен иск с посочена цена на 1 иска 1200,54 лв. С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, като е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

С разпореждане № 3576/20.10.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да внесе дължимата държавна такса по предявения иск в размер от 50 лв., както и да представи нова декларация за семейно и материално положение, ведно с доказателства за удостоверените в декларацията обстоятелства.

В изпълнение на тези указания ищецът е представи нова декларация, както и писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки, за семейно положение решение на ТЕЛК, епикриза и протокол за диагностичен ултразвук на сърце, регистрационни талони, справка за актуално състояние на търговско дружество.

Служебно съдът е изискал и по делото е постъпила справка от НОИ за осигурителния доход на ищеца за 2025г.

Въз основа на тези доказателства с обжалваното определение съдът е отхвърли искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като неоснователно. Съдът е анализирал представените декларации и доказателства от ищеца и констатирал, че ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество, но въпреки дадените от съда указания не е декларирал размера на доходите, които получава от търговска дейност. Прието е, че данните по делото не водят на извод за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Предвид данните, че ищецът е едноличен собственик на капитала на търговско дружество и управител на същото, че притежава МПС-та, съдът счел, че същият е в състояние да заплати дължимата държавна такса за производството, която е в минимален размер от 50 лв., като предвид предмета на иска не се очаква да се генерират разноски за експертизи и свидетели.

Изтъкнато е още, че поети доброволно от ищеца по сключени договори за кредит само по себе си не е основание да се формира извод за липса на средства за заплащане на дължимата държавна такса от 50 лв., още повече че средствата по тези кредити са постъпили именно по негова сметка и той разполага с тях. Обстоятелството, че няколко кредитодателя са преценили, че могат да отпуснат на ищеца множество кредити и при съответни обезпечения, сочи, че имущественото му състояние дава възможност за внасяне на дължимата държавна такса и е цитирана съдебна практика в тази насока. Искането за освобождаването от заплащане на държавна такса е свързано с преценка изобщо за липса на каквато и да било обективна финансова възможност, както от финансово, така и от строго лично естество и причини, ищецът да я заплати - поради влошено здравословно, семейно състояние, възраст и други чисто обективни обстоятелства, който категорично са поставили ищеца в невъзможност за реализиране на каквито и да е доходи и липсата на каквото и да било имущество и то по причина на тежко финансово и здравословно състояние, което да е трайно такова към датата на поисканото освобождаване. Правото на освобождаване не е самоцелно, а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и необратими 2 обстоятелства, сред визираните в чл.83, ал.2 от ГПК, в противен случай би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес. При тези аргументи искането по чл.83, ал.2 ГПК на ищеца е оставено без уважение.

От представените от жалбоподателя декларации и писмени доказателства към тях се установява, че същият е вписан като едноличен собственик на капитала на търговско дружество – „КСР АРТ Дизайн“ ЕООД, което според записванията в ТР е активно и осъществява търговска дейност, притежава две МПС, самоосигуряващо се лице е със средномесечен осигурителен доход от 1077 лв. за последните шест месеца. Баща е на две непълнолетни деца, като едното от тях е с определен намален процент нетрудоспособност и данни за влошено здравословно състояние от медицинските документи.

При така установеното за семейното положени и имотно състояние на ищеца правилно искането му за освобождаване от дължимата по делото държавна такса и разноски е отхвърлено.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За преценка наличието на основание за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса и разноски е необходимо да се установи материалното състояние на жалбоподателя към датата на искането за освобождаване и се съпостави с цената на иска и дължимият размер държавна такса, с оглед на заявения материален интерес, като се вземат предвид представените доказателства за притежаваното имущество и получавани месечни доходи и направи преценка дали изобщо дължимата сума на основание държавна такса е посилна за страната да я внесе.

За проверка на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и без направено от страната искане за това /вж. Определение № 60373/19.11.2021г. по ч.гр.д. № 4115/2021г. по описа на IV г.о. ВКС/, което е в съответствие с основен принцип в гражданския процес, за приложението на следи служебно, поради императивния му характер, а именно - за упражняване от страните на предоставените им процесуални права добросъвестно и съгласно добрите нрави /чл.3 ГПТК/.

От събраните и представени доказателства се установява, че страната разполага с достатъчно парични средства и ликвидно имущество, което да му позволи да заплати дължимата държавна такса. Правилно дължимата такава е определена в размер на 50 лв. съобразно предмета на делото и заявения материален интерес. Това е минимално изискуемият размер, дължим при оценяеми искове. С оглед на данните за наличието на деклариран осигурителен доход, който е над минималната за страната работна заплата, фактът, че ищецът е едноличен собственик на капитала на еднолично търговско дружество, осъществяващо търговска дейност, както и че притежава и две МПС, чиято поддръжка ежемесечно също предполага извършването на разходи, сочат на възможността на страната да заплати минимално дължимата по спора държавна такса. Правилно е преценено обстоятелството, че предмета на спора, също не предполага извършване на допълнителни 3 разноски на значителна стойност. Още повече, че се дължи освобождаване само след конкретни доказателства за нуждата от такива по основание и размер, а не предварително и хипотетично. Фактът, че ищецът има непълнолетни деца, едното от които със здравословен проблем, само по себе си също не е достатъчна, за да обоснова основателност на молбата.

Въпреки ясното и коректно указание от първоинстанционният съд не са представени доказателства от ищеца за това дали и в какъв размер изплаща разходи за лечение на непълнолетното си дете, предвид удостовереното заболяване. Такива липсват представени по делото, а е указано и дадена възможност да представяне. Не е основание за уважаване на искането по чл.83, ал.2 ГПК и фактът, че страната има множество кредити. Касае се до положение, в което страната сама се е поставила, поради което не може да черпи права от собственото си поведение. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и е приложима само в случаите, когато се установи, че едно лице няма каквито и да било доходи и имущество и това състояние е обективно и трайно, а не само когато се касае до временно затруднение. Изводът за липса на средства следва да е обективен и категоричен по отношение липса на каквито и да било доходи и имущество, както и възможност на лицето да осигури средства за заплащане на дължимите такси и разноски по делото, но не и когато такова имущество на ищеца и на членове на семейството му е налично и заплащане на дължимата такса в минимален размер не би представлявала съществено затруднение, какъвто е настоящия случай.

По тези аргументи обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2101/19.11.2025г., постановено по гр.д.№ 2376/2025г. по описа на РС Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. Благоевград, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501293 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК вр. с чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№28636/28.11.2025г., подадена от адв.Е. С. Й., като пълномощник на М. П. П., ЕГН **********, гр.*** против Определение №2101/19.11.2025 г. по гр.№2376/25 г. по описа на РС-Благоевград.

С частната жалба се иска отмяна като неправилно и незаконосъобразно на обжалваното определение, с което съдът е отхвърлил искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Оспорват се доводите на съда, че не са представени доказателства за доходи и за разходи за лечение на низходящите на ищеца, за които се грижи и издържа. Сочи се, че жалбоподателят не получава фиксирано месечно възнаграждение, като към момента е самоосигуряващо се лице, което заплаща задължителните осигурителни вноски и като такъв още не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Предвид етапа, на който се намира процеса, все още препис от исковата молба не е връчван на насрещната страна и за последната не е възникнало процесуалното качество на ответник, поради това не е извършван препис от частната жалба.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателите и предвид събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: