Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 711 от 14.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 533/2023
Вид
Решение № 711
Подписан
14.06.2023
В сила
17.08.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н.ай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н.ай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500533 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. З. Д., ЕГН: **********, срещу Решение №4163/30.12.2022г. по гр. д. №18435/2021г. на ВРС , 52-ри състав, уточнена с молба от 23.01.2023г., като според последната решението се обжалва в следните му части, с които:

1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение на детето Н. И. П., ЕГН**********, на бащата И. А. П., ЕГН**********, при когото е определено и местоживеенето на детето, на адрес: с. ********* 2/ е определен режим на лични отношения на майката Ж. З. Д., ЕГН**********, с детето Н. И. П., ЕГН **********, както следва:

- всяка нечетна седмица на месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя с преспИ.е;

- всеки втори и четвърти четвъртък от месеца от 18:00 ч. до 20:00 ч.;

- по великденските празници: всяка нечетна година от 11:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник;

- по коледните празници: всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 28 декември;

- по новогодишните празници: всяка нечетна година от 18:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 1 януари;

- за рождения ден на детето – всяка нечетна година от 16:00ч. до 1

20:00ч.;

- през пролетната ваканция на учениците – всяка четна година от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на четвъртия ден;

- през лятната ваканция – 20 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като при осъществяване на режима на личен контакт майката да взема детето от дома на бащата и да го връща там; режимът през празничните дни и ваканциите е с предимство пред ежемесечния режим; а родителят, при когото детето в момента не е, има право да контактува с него по телефон, вайбър или чрез други електронни приложения.

Въпреки посоченото в уточняваща молба от 23.01.2023г. по отношение на частта от решението, с която майката е осъдена за издръжка на детето по чл.143 от СК, тъй като характерът на производството по главен и по насрещен искове по чл.127, ал.2 от СК налага разглеждането на всички предвидени в закона въпроси, деволутивният ефект на жалбата се пренася и върху тази част.

В останалите му части решението на ВРС е влязло в сила.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, постановено в нарушение на закона и интересите на детето. Не са били преценени правилно от ВРС събраните доказателства, в която връзка са изложени доводи за нарушения при анализа на свидетелските показания и приетата СПсЕ и за начина, по който да се ценят същите, според въззивницата, при което би се достигнало до други правни изводи. Акцентира се на липсата на подходящи родителски качества у бащата; на системната употреба на алкохол от него; в това число, че на 28.11.2022г. се признал за виновен по НОХД №4701 за 2022г. на ВРС, 32-ри състав, за управление на МПС с алкохол в кръвта над 1.2 промила на 04.11.2022г.; на манипулирането на дъщерята на страните от бащата; и на подходящите качества на майката.

Моли за отмяна на решението в обжалваните части, за предоставяне на родителските права на майката, за определяне на местоживеенето при нея, за определяне на РЛО на бащата и за осъждане на бащата за издръжка занапред, считано от постановяване на въззивното решение. В о.с.з. поддържа жалбата си, но изразява желание и готовност за постигане на спогодба с бащата.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият не депозира отговор, като в о.с.з. оспорва бланкетно въззивната жалба, без да излага никакви съображения и доводи срещу заявените въззивни основания. Не проявява активност относно постигането на спогодба с майката.

Контролиращата страна ДСП-Долни чифлик не изразява становище.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е 2 валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Ж. З. Д., ЕГН**********, срещу И. А. П., ЕГН**********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н. И. П., ЕГН**********, на майката Ж. З. Д., ЕГН**********;за определяне при нея на местоживеене на детето; за определяне на посочен режим на лични отношения между Н. И. П., ЕГН**********, и бащата И. А.

П., ЕГН**********; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на Н. И. П., чрез нейната майка и законен представител Ж. З. Д., в размер на 200.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на постановяване на решението до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от И. А. П., ЕГН**********, срещу Ж. З. Д., ЕГН**********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 СК, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н. И. П., ЕГН**********, на бащата И. А. П., ЕГН **********; за определяне при него на местоживеене на детето; за определяне на посочен режим на лични отношения между Н. И. П., ЕГН**********, и майката Ж. З.

Д.;за осъждане на майката Ж. З. Д., ЕГН **********, да заплаща в полза на Н. И. П., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител И. А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00лева, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, платима до 7-мо число на месеца, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; за осъждане на майката Ж. З. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Н. И. П., ЕГН**********, чрез нейния баща И. А. П., ЕГН**********, издръжка за минал период, а именно от 01.09.2021г. до 30.11.2022г ., в размер на 250лв. месечно или общо 3 750.00лв. , ведно със законната лихва за забава от 01.09.2021г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, тя и ответникът са родители на малолетното дете Н. И.

П., родено от съвместното им съжителство без брак. Сочи, че родителите са във фактическа раздяла от месец септември на 2021г., когато, провокиран от ревност и съмнения за изневяра, ответникът изгонил ищцата от семейното им жилище в с. ********, поради което тя се преместила да живее в дома на родителите си, също в с. ********. Детето Н. останало да живее при баща си, защото при изгонването на Ж. Д. ответникът забранил на момичето на тръгне с майка си. Оттогава ответникът не допуска ищцата до жилището, в което са 3 живели, или ако я допусне за да види детето, това е винаги в присъствието на ответника. Отношението на последния към ищцата ставало все по-лошо и агресивно – обиждал я и я заплашвал, че ще направи така, че тя повече да не види детето си, като често се случвало детето да става свидетел на обидите и заплахите. Ответникът отказвал на многократните й опити да вземе детето при себе си с аргумента, че тя го жила изоставила. При всяка следваща среща с Н. усеща как тя се държи все по-отдръпнато и отчуждено и твърди, че това е резултат от поведението на ответника, който обяснявал на детето, че ищцата е лоша майка и ги е изоставила двамата да се оправят сами. Притесненията на ищцата се засилвали и от това, че ответникът често е в нетрезво състояние, че битовите условия в жилището, в което той живее с детето, са много лоши – неизмити съдове, мръсотия по пода и мръсни дрехи – като хигиенните навици на Н. също станали много занемарени. Наред с това от учители Д. разбрала, че Н. често отсъства от училище без предупреждение. Отвеникът не спазил направена уговорка да се видят с детето по коледните празници през 2021г.

Предвид трудовата заетост на ответника, Н. ежедневно е сама, тъй като бащата няма други близки, които да полагат грижи за нея. В същото време ищцата, която също работи, може да разчита на подкрепата на майка си и на сестра си в отглеждането на Н., при това в дом с много добри санитарни и битови условия.

С оглед на изложеното, твърденията за липса на достатъчен родителски капацитет на бащата, за сметка на майката, както и опитите на ответника да отчужди детето от майка му с мотива да „накаже" същата поради съмнения за изневяра, както и с агрумента, че между майката и детето има изградена силна взаимна привързаност, ищцата поддържа, че тя е родителят, който следва да упражнява родителските права върху Н..

Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на детето Н., както и че са разделени от септември 2021г. Като причина за раздялата обаче сочи желанието на майката да живее свободно. Тя оставила него и детето да се оправят сами, като само от време на време се интересувала от детето. След раздялата момичето живее с баща си в къщата на родителите му в с.Шкорпиловци. Н. е привързано към баща му и родителите му, чувства се добре с тях и самото то не иска да общува изобщо с майка му. По тези причини моли за отхвърляне на главните искове и за уважаване на насрещните, като предложеният РЛО с майката поддържа да е подходящ за детето, а търсената издръжка – събразена с нуждите на детето и с възможностите на другия родител. Претендира изръжка и от раздялата. В о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

4

Контролиращата страна ДСП-Долни чифлик не изразява становище по исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Н. И. П. е родено на 09.10.2013г., като неговите родители са страните по делото Ж. З. Д. и И. А. П..

Няма спор и че тримата са живели на семейни начала до м.09.2021г. и че след раздялата Ж. Д. се върнала в дома на родителите си в село *********, а Н. останала да живее при баща си в същото село на ул. ********** (спори се за причините за това).

Видно от приетия трудов договор от 06.08.2019г., сключен между „Авва Леа“ ЕООД - работодател, и Ж. З. Д. - служител, страните по него са сключили ТПО, по което Ж. Д. да изпълнява длъжност „работник зареждане на рафтове“ в магазин в село Старо Оряхово, на пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 566лв.

Видно от приетото удостоверение от „Авва Леа“ ЕООД, от месец ноември 2021г. до месец октомври 2022 г. на Ж. З. Д. е получила трудово възнаграждение в общ размер на 7194.43лв.

От приетите разписки от „Изипей“ се установява, че Ж. Д. е изплатила чрез И. А. П. издръжка за Н. П. в размер на по 162,50 лева за месеците февруари, март, април, май и юни-ноември 2022г.

От приетото извлечение от банковата сметка на И. А. П. е видно, че за периода от месец декември 2021г. до м. октомври 2022г., на същия е било изплатено трудово възнаграждение в размер на общо 8850.67лв.

В приобщния по делото социален доклад на ДСП са залегнали следните обобщени констатации на служителите от ДСП: Детето се отглежда в семейна среда на бащата и родителите на бащата и е в добро общо състояние. Има личен лекар и е записано да посещава ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в с.

Старо Оряхово. Жилището, в което живее детето, представлява едноетажна къща, от която се ползват три стаи, като в едната има обособен кухненски бокс; в това жилище живеят бащата и родителите на бащата, а в пристройка към жилището – дядото на последния. Майката живее в двуетажна къща; първият етаж е с три стаи, едната с кухненски бокс, и санитарни помещения, а в къщата живеят и родителите на майката. Отношенията между родителите на момичето са силно влошени, въпреки че поотделно и двамата притежават родителски ресурс. Към момента основните потребности на детето се задоволяват от баща му и негови близки. Същевременно майката също може да осигури добри битови условия и материално благосъстояние на момичето.