Решение № 4142 от 23.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4142 гр. ..............., 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330116812 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Г. П. Н. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.

1, вр. чл. 477 от КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 497, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 22 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания), в резултат от настъпило на ................... г. ПТП в гр. ................, виновно причинено от водач на л.а. „................“, с рег. № ...................., при което водачът на посоченото МПС не е пропуснал ищцата, преминаваща по пешеходната пътека на бул. „...........................“ и ул.“Св. Княз Борис I.................................“ в посока запад и след като я е блъснал с управляваното МПС е напуснал местопроизшествието, като гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № ......................................, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането– ................... г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ................... г., около 20:00 часа в гр. ............... ищцата, докато е пресичала пешеходната пътека на бул. „...........................“ и ул. „................................- ви Покръстител“ в посока запад, водачът на л.а. ................“, с рег. № .................... Т. Н. Л. извършил маневра десен завой и не спрял пред 1 пешеходната пътека с цел да пропусне ищцата. Вследствие на това, водачът на лекия автомобил удря ищцата докато последната пресича пешеходната пътека. Сочи се, че водачът на лекия автомобил не е спрял, за да установи последиците от ПТП-то и е напуснал местопроизшествието. Автомобилът ударил ищцата в долната част, отляво на тялото, след което същата паднала на земята и си ударила главата в асфалта. При падането ищцата ударила дясното си бедро и таза, и загубила съзнание. Ищцата била със сина си, който уплашен от случилото се опитал да догони автомобила, но не успял и се върнал при ищцата, за да й помогне. Ищцата подала жалба до органите на полицията и извършителя бил открит. Два дни след инцидента ищцата отишла до Съдебна медицина, където констатирали травматичните й увреждания. На 18.12.2018 г. ищцата посетила лекар, заради изпитвани болки и замайването. На 20.12.2018 г. посетила невролог, като й били изписани лекарства за главоболието. Около месец след катастрофата ищцата започнала да се обслужва сама, макар и трудно. Изпитвала болки и накуцвала. До лятото на 2019 г. имала силни болки, които продължавали и до днес.

Заради болките в опашната кост, таза и гръбнака и в областта на кръста, на 12.07.2021 г. личният лекар я изпратил на рентген, където било констатирано, че ищцата има лумбална спондилоартроза и ломбална остехондроза. На 14.07.2021 г. ищцата посетила невролог, който заключил, че е временно нетрудоспособна, изписал й ортопедичен колан за кръста, който трябвало да носи постоянно. В резултат от ПТП-то ищцата загубила и зъб. Имала главоболие, замайване, обща отпадналост, чувство за потъване, без гадене и повръщане. Преживяното също й се отразило емоционално – ищцата изпитвала безпокойство и тревожност, които продължавали и до днес. Отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищцата се обърнала към ответника с искане да бъде заплатено застрахователно обезщетение. Ответникът заплатил обезщетение в размер от 2000 лева, което според ищцата не било достатъчно за покриване на болките и страданията. Предвид това, предявява настоящата искова претенция като претендира допълнителни 22 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Моли предявения иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва така предявеният иск по размер. Не се оспорва описаният от ищцата механизъм на настъпване на вредите, както и обстоятелството, че отговорността на виновния водач е била застрахована при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва описаните в исковата молба вреди да са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Твърди се, че с платежно нареждане от 14.04.2022 г. е заплатил на ищцата обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди в размер на 2000 лева. Счита, че с това интересът на ищцата е изцяло удовлетворен и претенцията за процесната сума е прекомерна.

Оспорва се началната дата на претендиране на законната лихва. Счита, че същата 2 следва да се начисли считано от изтичане на 3-месечния срок от подаване на заявлението до застрахователя, а не от настъпването на вредоносното събитие. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените в процеса разноски.

С определение от 30.01.2023г. на страната на ответника като трето лицепомагач е конституиран Т. Н. Л. (водач на л.а. „................“, с рег. № .................... към датата на настъпване на процесния инцидент). В открито съдебно заседание проведено на 30.03.2023г. (л. 71- 72), процесуалният представител на третото лице- помагач оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че изплатената сума от застрахователя е достатъчна, за да обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че в открито съдебно заседание, проведено на 30.03.2023г., страните изрично заявяват, че не оспорват изготвения по делото проект за доклад, включително и в частта, с която се отделят като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, касаещи механизма за настъпване на процесното ПТП. В същото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата заявява и че не оспорва обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищцата с платежно нареждане от 14.04.2022г. сума в размер от 2000 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: настъпване на застрахователно събитие (в конкретния случай ПТП), виновният за настъпването на събитието водач да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличие на претърпени неимуществени вреди, чийто размер и обхват следва да бъде установен от ищеца.

По делото не съществува спор, че към датата на настъпване на ПТП (...................г.), отговорността на водача на МПС с рег. № .................... е била застрахована при ответното дружество по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Именно и предвид това, ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря за причинени на трети лица вреди при управление на МПС от застрахования водач.

По отношение механизма на настъпилото ПТП, то както вече бе посочено не съществува спор между страните и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ................... г., около 20:00 часа в 3 гр. ..............., ищцата докато е пресичала пешеходната пътека на бул. „...........................“ и ул. „................................- .........................“ в посока запад, водачът на л.а. ................“, с рег. № .................... (Т. Н. Л.) извършил маневра десен завой, не спрял пред пешеходната пътека с цел да пропусне ищцата и я блъснал докато пресича. Водачът на лекия автомобил не е спрял, за да установи последиците от описаното ПТП, не е уведомил службите за контрол на МВР и е напуснал местопроизшествието. Не съществува спор между страните и че ответникът е получил заявлението на ищцата за изплащане на обезщетение, като е заплатил такова в размер на 2 000 лева с платежно нареждане от 14.04.2022 г

Предвид липсата на спор между страните по горепосочените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за доказано настъпването на ПТП съобразно описания по- горе механизъм.

По отношение на причинените увреди на пострадалото лице: от изготвената към момента на настъпване на процесното ПТП медицинска документация и заключението по изготвената съдебно- медицинска експертиза от в.л. М. (л. л. 86- л.

89), която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена се установява, че вследствие на вредоносното събитие, на ищцата са й причинени следните медико- биологични увреди: контузия на лявата страна на таза при удара с МПС, контузия на дясно бедро и главата при падането и съприкосновение със земята.

В своето заключение експертът изрично посочва, че на ищцата не е причинено описаното в медицинската документация изкълчване в областта на тазобедрената става. При защита на заключението в ОСЗ от 31.05.2023г. (л. 92 гръб) експертът пояснява, че изкълчването означава ставата да излезе от своето място, което е тежко състояние и изисква спешна хоспитализация и наместване. Данни за хоспитализация и медицинска намеса във връзка с изкълчване не са установени, поради което и вещото лице е категоричен, че на ищцата не й е била причинена такава увреда. В заключението на в.л. М. е посочено, че оздравителният период при травмите причинени на ищцата е около 20- 25 дни, като е съпроводен с болки при движение (сядане, ставане, ходене, натоварване и др.). Посочено е и че непосредствено след инцидента ищцата е изпитвала силна болка, която в хода на оздравителния процес е отшумявала. Лечението на ищцата за процесните травми се е изразявало в покой и приемане на болкоуспокояващи. Не са налице данни на ищцата да й е изписан медицински колан, както и екстракцията на зъб да има връзка с процесното ПТП (л. 87 от делото). Отговаряйки на поставените му задачи под № 17 и № 18 от заключението, експертът е категоричен и че ищцата страда от хронични заболявания (спондилоартроза и остеохондроза), но същите нямат отношение към процесното ПТП и не са настъпили вследствие на него.

С оглед цялостно изясняване на претърпените от ищцата вследствие на 4 процесното ПТП медико- биологични увреди е изготвена и приета по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. К.- лекар- невролог (л. 106- 107). В посоченото заключение е отразено, че не са налице данни ищцата да е претърпяла мозъчно сътресение (комоцио церебри), като такива не са описани и при проведената от нея консултация с невролог на 20.12.2018г. Отразено е и че наличието на мигренозен тип главоболие също няма причинна връзка с претърпяното от ищцата ПТП. По отношение на хроничните заболявания на ищцата (спондилоартроза и остеохондроза), при защита на заключението в ОСЗ проведено на 18.09.2023г., вещото лице посочва, че самият удар между ищцата и лекия автомобил не е в състояние да причини остеохондроза. Посочено е, че при вече развита остеохондроза е възможно вследствие на удара да прояви по- силна болка (л .108 гръб- „Самият удар не може да причини остеохондроза“; л. 109- ”Самото ПТП не може да причини тази остеохондроза, но може да се прояви силна болки след удар при настъпило ПТП“).

При защита на заключението, в.л. К. сочи и че не би могло да се даде отговор на въпроса кога ищцата е развила спондилоартроза и остеохондроза и дали тези заболявания са били налични преди настъпване на процесното ПТП.