Определение № 18493 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18493 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК вр. чл.129, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба (наименована въззивна жалба) с вх.№93747 от 05.08.2025 год. срещу Определение №32106 от 30.07.2025 год., постановено по гр.д.№46713 от 2024 год. по описа на 142 състав, СРС, с което е върната искова молба с вх. №254286 от 07.08.2024 год., подадена от С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул.

„Ц********.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд да администрира подадената от него искова молба, като по този начин ограничава правото му на защита. Оспорва липсата на посочен ответник по исковата молба да има за последица прекратяване на делото. Поддържа твърденията си, че за него е налице правен интерес от водене на иска, доколкото са накърнени правото му на свободно придвижване, спокоен живот и неприкосновеност на личността и личната му информация.

Излага съображения, че органите на МВР необосновано и незаконосъобразно отговарят на многократно поставени от него въпроси, като по този начин са в неизпълнение на законово регламентираните им задължения по предоставяне на информация на гражданите. Цитира конкретни разпоредби от действащата нормативна уредба. Поддържа искането за отговор на поставени от него въпроси, доколкото според жалбоподателят, като неосъждано лице и лице, срещу което не е налице наказателно преследване, няма законово основание да бъде преследван от полицейски служители. Представя и свидетелство за съдимост. В тази връзка твърди, че са провеждани разговори и срещи с различни длъжностни лица, които отказват съдействие по проблема му. Иска да се застави съда да администрира исковата му молба, като по този начин осигури правото му на защита по предявения установителен иск.

Подадена е уточнителна молба с вх.№278079/19.08.2025 год., с която навежда възражения относно връчването на съобщенията. Молителят посочва, че съобщение с указанията, инкорпорирани в Разпореждане №127371/14.08.2025 год., постановено по гр.д.

№46713/2024 год. по описа на 141 състав СРС, му е изпратено на адрес, на който не пребивава от дълги години и не е актуалния му постоянен адрес, като прилага и удостоверение в за установяване на твърдяното обстоятелство. Оспорва да е подписвал съобщението.

Софийски градски съд, за да се произнесе по спора на основание чл. 122 ГПК, съобрази следното:

1

Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба. Според ал. 2, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). За да се приложи, обаче, тази последица, необходимо е дадените от съда указания да са конкретни, ясни и точни. В противен случай не може да се приеме, че за страната е възникнало задължение да извърши съответното действие, поради което и евентуално връщане на исковата молба като нередовна би било незаконосъобразно.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, ако има интерес от това. Според нормата на ал. 4, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в предвидените в закон случаи. В настоящото производство ищецът цели установяването на факта, че не е налице неизпълнение на договорни задължения към ответната страна – обстоятелства, чиято защита законът не е уредил по съдебен ред чрез положителен или отрицателен установителен иск.

ГПК допуска установяване на факти с правно значение при три хипотези: установяване истинността или неистинността на документ, предвидено в чл. 124, ал. 4, изр.

1 ГПК, установяване на други факти с правно значение, в изрично предвидени в закона случаи - чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и установяване на престъпни обстоятелства от значение за граждански правоотношения или за отмяна на влязло в сила решение, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НК. В конкретния случай, съобразно твърденията в исковата молба, не се твърди от ищеца да е налице незаконосъобразно осъществено наказателно преследване, а именно се посочва, че такова никога не е извършвано спрямо последния и същият никога не е осъждан.

Съдът приема становището на първоинстанционния съд, че, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, с предявената искова претенция ищецът цели установяване на факти, за които не е налице изрично предвиждане в закон да се установяват посредством предявяване на установителен иск.

Предпоставките за допустимост на предявен иск за установяване на факти са две: законът да допуска установяването на факт с правно значение по съдебен ред и - наличието на правен интерес от това /последното представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно/ - както от предявяване на иск за защита на свое материално или чуждо право, така и изобщо от предявяването на конкретен вид иск - конститутивен, осъдителен или установителен. Правен интерес е налице, когато ищецът черпи права от съществуването на факта с правно значение, чието установяване по съдебен ред желае.

Правният интерес, като предпоставка за допустимостта на иска следва да е ясно обоснован, като с успешното провеждането на производството по така предявения установителен иск, страната би могла да получи реалното и ефективно осъществяване на своите индивидуални права – нещо, което, според съда, не би се постигнало с уважаване на настоящия иск.

Граждански съд не може да установява факти (изключенията са много малко – чл.

124, ал. 4, изр. 2 от ГПК). Граждански съд, съобразно вече цитираната норма, но ал. 5 от ГПК, по правило не може да установява престъпно обстоятелство.

Следва да се отбележи, че съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба не е възможно да се направи извод за наличие на надлежна пасивна процесуална легитимация на сочения ответник, а и нещо повече, последният не е индивидуализиран съобразно изискванията на закона. В исковата молба следва да се съдържат твърдения, че ищецът е титуляр на правото – предмет на делото, а ответникът да оспорва принадлежността на това право, като следва да се приеме, че е налице надлежна процесуална легитимация на 2 страните по делото. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя както неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се претендира или отрича от ищеца, като действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора. Липсата на активна или пасивна процесуална легитимация означава, че искът е ненадлежно предявен и това ненадлежното предявяване го прави порочен, като недействителен. Това води до процесуалната недопустимост на предявения иск, впоследствие на развилия се исков процес и на постановеното съдебно решение.

Последицата от процесуалната недопустимост на иска, поради ненадлежното упражняване на правото на иск(т. е. осъществен от ненадлежни страни в процеса и липса на процесуална легитимация на страните) е обезсилването на всички извършени по делото процесуални действия, вкл. и на постановения краен акт.

В съответствие с принципите в гражданския процес за служебното начало(чл. 7 от ГПК) и за установяване на истината(чл. 10 от ГПК) законодателят е вменил задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Това задължение е доразвито в чл.

129 от ГПК, като съдът се задължил да следи за редовността на исковата молба и да дава указания за привеждането и в съответствие с изискванията на чл. 127 от ГПК. Така или иначе на ищеца Т. са били дадени достатъчно ясни и конкретни указания да посочи надлежен ответник (Разпореждане № 882/18.07.2024 г., Разпореждане № 1109/26.09.2024 г.).

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба (наименована въззивна жалба) с вх.

№93747 от 05.08.2025 год. срещу Определение №32106 от 30.07.2025 год., постановено по гр.д.№46713 от 2024 год. по описа на 142 състав, СРС, подадена от С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул. „Ц********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3