Решение № 302 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100102451 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. Д. Й. срещу А. М. Ч.Г. за заплащане сумата 26500 лв., частично от 79500 лева, представляваща обезщетение за ползване от ответницата на сгради *** и *** с обща застроена площ със 127 кв. м повече от съответната на притежаваната от ответницата идеална част в съсобствените сгради в периода от 01.08.2019 г. до датата преди завеждане на исковата молба 11.12.2023 г., основан на твърдение, че е сключено споразумение от 25.05.1992 г., което има значение на поК., по чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба: 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответницата оспорва иска. Не оспорва, че страните са придобили чрез реституция и наследяване поземления имот и сгради №№ 3 и 4, но твърди, че съсобствеността върху сгради №№ 1 и 2 (по скицата самостоятелни обекти №№ 1 и 2 в сграда № 1) е възникнала чрез продажба, по която цената е платена от двете страни с фактура № 20147/02.04.1992 г. и пристрояване през 2004 г. т.е. чрез приращение, при равни квоти.

Намира, че споразумението не се отнася до сгради №№ 1 и 2, тъй като в него сградите не са описани, а и то е сключено преди реституцията. Твърди, че страните не са били упълномощени от К. Д. и М.Г.. Самите сгради №№ 1 и 2 не са съществували в този вид към момента на споразумението. Сочи, че в процесния период е ползвала само сграда № 1 с площ 174 кв. м т.е. по-малко от притежавана от нея 1/3 идеална част (204 кв. м).

Оспорва твърдението на ищцата, че е ползвала сграда № 4. Претендира разноски.

Ищцата поддържа, че сградите не са преустройвани и делът й в съсобствеността е придобит само чрез наследяване, а от наследодателя - по реституция и продажбата от 2018 г. (л. 101).

1

В първото открито съдебно заседание на 08.11.2024 г. ответницата, чрез пълномощника, предявява възражение за изтекла погасителна давност (л.

217).

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По предмета и допустимостта:

Искът е основан още на евентуално твърдение, че поК.та е отправена по телепоща изх. № 30/25.11.2019 г. на ПС-Варна-Център.

В доклада на иска следва да бъдат посочени всички съсобствени обекти.

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По допустимостта на възражението за изтекла погасителна давност:

Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба (решение № 571 от 4.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2023 г., I г. о., ГК).

Възражението е недопустимо и не следва да бъде разглеждано.

По съсобствеността:

По допустимостта на установяването:

С решение № 50016/23.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1726/2022 г. по описа на ВКС РБ, II о., ГК (л. 43) е прието за установено, че ответницата А.

Ч. дължи на Й.П.М. сумата 11666.67 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда ***, с площ 174 кв. м за периода 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г.

(л. 52-53).

Договорът за продажба от 10.10.2018 г. с НА № 90, том II, дело № 290/2018 г. на нотариус при РС Силистра (л. 20) между Й.М. и ищцата е сключен преди образуването на делото (2019 г.), по което е издадена заповедта за изпълнение т.е. силата на пресъдено нещо не се разпростира спрямо ищцата (чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК).

Влязлото в сила решение по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС формира сила на пресъдено нещо по спора притежавал ли е ищецът субективно право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в заявения исков период, но не и по преюдициалния въпрос за наличие на съсобственост и дяловете в съсобствеността (решение № 92 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2019 г., I г. о., ГК).

Поради това съдът приема, че изследването на съсобствеността е допустимо.

По предмета на установяване:

Ищцата е посочила придобивни основания, както следва: за своя дял – върху 1/3 идеална част – по наследяване от К. Д., п. на 05.04.2001 г., а от нея – по реституция като наследник на И.П., п. на 24.10.1973 г. и върху друга 1/3 идеална част – чрез договора, сключен на 10.10.2018 г. с нотариален акт № 90, том II, дело № 290/2018 г. на нотариус при РС Силистра (л. 20), а за дела на ответницата – върху 1/6 идеална част по наследяване от М.Г., п. на 22.01.2009 2 г., а от нея – по реституция, също като наследник на И.П. и върху друга 1/6 идеална част – чрез договора, сключен на 10.07.2019 г. с нотариален акт № 170, том I, дело № 170/2019 г. на нотариус при РС Силистра (л. 25-28). Ищцата е представила с исковата молба и договор, сключен на 06.10.1993 г. с нотариален акт № 103, том VII, дело № 2189/93 г. на нотариус при РС Силистра, чрез който М. (М.) И. Г. дарява на А. Ч. и П.Ч. собствеността върху 1/3 ид. ч. от сграда със застроена площ около 190 кв. м (л. 23), сега заснета в КК с идентификатори *** и 4.

Съдът приема, че ищцата се позовава за придобиването от ответницата главно на този договор, тъй като е сключен по-рано и евентуално на договора от 2019 г.

Ищцата не е посочила друго придобивно основание за придобиването на дяловете в съсобствеността, въпреки дадената възможност.

Придобивните основания, посочени от ответницата, не могат да бъдат включени в предмета на установяване на съсобствеността, тъй като това е допустимо само когато ответникът има двойно качество – напр. когато също е поискал делба в особеното исково производство. Непредявени основания въобще не могат да бъдат установявани.

В хронологичен ред:

Съдът приема, че към 1975 г. имотът, придобит чрез продавателния акт от 24.06.1933 г. (л. 9), вписан с протокол № 684 от 24.06.1933 г. в регистъра на Доростолския Окръжен съд (л. 10-11) е бил в състоянието, отразено по скица от 27.09.1974 г. (л. 12 и л. 96), неоспорена от страните: съществували са само три паянтови жилищни сгради.

В незастроената част на дворното място, изкупено със същите постройки по реда на ПМС № 60 от 14.05.1975 г., е била построена нова полумасивна сграда, отразена по скица № 885/24.06.1996 г. (л. 103).

Паянтовите сгради са заснети като две масивни, а в нотариален акт № 103 от 06.10.1993 г., том VII, дело № 2189/1993 г. от нотариус при РС Силистра и прието, че са една полумасивна сграда със застроена площ около 190 кв. м, състояща се от магазинни и складови помещения. В същия акт е прието, въз основа на удостоверение, че за дворното място не е съставен АДС.

Съдът приема, че реституционият ефект по ЗВСВНМРСА: придобиване на собствеността по силата на закона (решение № 1068 от 23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3971/2007 г., II г. о.) е настъпил през декември 1991 г.

Деактуването със заповед № 473 от 04 юни 1992 г. на Кмета на община Силистра (л. 13) е само техническо действие (цит. решение № 1068).

Придобита е собствеността върху дворното място и двете сгради, сега с идентификатори *** и 4.

От представения заверен препис (л. 111) е видно, че е издадена фактура № 20147/02.04.1992 г. за пункт за стъклария, на стойност 22603 лв., част от която е заплатена от страните (л. 73-74). Това не е сумата, платена през 1975 г. при изкупуването от ТПК "Мебел" Силистра или праводател на ТПК (чл. 1 от ЗВСВНМРСА), а разноските по чл. 2 от същия закон за извършено подобрение.

Сградата не е придобита чрез посочено от ищцата основание:

3 реституция.

Сграда № 1, в която е процесният обект *** (л. 32 и л. 36) към настоящия момент е със значително по-голяма застроена площ от тази на сградата, заснета през 1996 г. В показанията си свидетелите сочат, че разширенията на сградата са започнали още през 1998 г. (Д.Г. – син на ищцата), продължили са през 2002-2003 г. (М.Т.). Свидетелят Е.Х. сочи, че разширенията на сградата са започнали по-късно: през 2009 г. (л. 218, гръб).

Във всеки случай сградата е значително пристроена.

Върху сграда ид. № 1 не е възникнала съсобственост на твърдяните от ищцата основания.

Признаването на съсобствеността на основания, различни от посочените от ищцата, макар и преюдициално, е недопустимо.

Разпределение на ползването / поК.:

От представения от ищцата заверен препис (л. 15) се установява, че на 26 май 1992 г. е сключено споразумение само между страните в настоящото производство, според което наследниците на Й.Г.З. Г. и М.М. ще получават обезщетение, К. Д. предоставя ползването на ищцата на южната част от бараката и източната част на старата постройка, а М.Г. – на ответницата и на брат й П.Ч. по равно северната част от бараката и западната част на старата постройка към ***, като ответницата стопанисва бараката, а П.Ч. – старата постройка.

В представеното друго споразумение (л. 17), сключено след цитираното, между страните в настоящото дело, П.Ч., З. Г. и М.М. са определени размерите на дължимите обезщетения т.е. наследниците от коляното на Й.Г., п. 1985 г., са потвърдили по-ранното споразумение.

Съдът приема, че по силата на споразумението ответницата е получила за ползване обект ид. ***, П.Ч. – ***, а ищцата – обект *** и сграда ***.

След сключването на договора от 10.07.2019 г. с нотариален акт № 170, том I, дело № 170/2019 г. на нотариус при РС Силистра (л. 25-28) ответницата е придобила собствеността върху целия дял на коляното, съответно е получила за ползване и сграда ***.

В цитираното решение № 50016/23.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1726/2022 г. по описа на ВКС РБ, II о., ГК (л. 43) е прието, че в този случай не е необходимо да се изпраща поК., но за периода до 10.10.2018 г.

Чрез договора, сключен на 10.10.2018 г. с нотариален акт № 90, том II, дело № 290/2018 г. на нотариус при РС Силистра (л. 20) ищцата е придобила още 1/3 идеална част от дворното място и сградите.

Приема се, че дори по споразумението между съсобствениците да беше уговорено В. Й. да получава обезщетение, след увеличаването на дела й, тя би дължала отправяне на ново поискване (решение № 544 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 736/2009 г., IV г. о., ГК), защото обемът на задължението към същия кредитор е вече променен. В случая тя придобива собствеността върху дела с право на парично обезщетение по споразумението и дължи отправяне на ново поискване към съсобственика, защото е новият кредитор.

Следователно споразумението има значението на поК. само за 1/3 4 идеална част за периода от 01.08.2019 г. до 25.11.2019 г. (датата до получаване на поК., изпратена по телепоща изх. № 30/25.11.2019 г. на ПС-Варна-Център (л. 40-42). За периода от 26.11.2019 г. до края на процесния период поК. е отправена и за увеличената квота.

Ползване:

Между страните е прието за безспорно, че ответницата е ползвала сграда *** с площ 174 кв. м пицария "Стоп" в процесния период, но от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че ползването не е лично според указанията на ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК.