Решение № 88 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. П., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265200600206 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 101 от 18.12.2025 год. по НЧХД № 1097/2025г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимата Е. В. А., ЕГН:

********** за виновна в това, че при условията на продължавано престъплениеq в периода 03-16.03.2025г. противозаконно е повредила чужда движима вещ – лек автомобил „*****“ с рег. № *****, счупвайки два пъти предното му панорамно стъкло и причинявайки имуществени вреди в размер на 448,00 лева на собственика му Г. С. К. от гр.П., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК я е осъдил на ГЛОБА в размер на 100,00 /сто/ лева.

Признал е подс. Е. А. за виновна и в това, че на 17.04.2025г. в гр.П. е причинила лека телесна повреда – *******, на Г. С. К. от гр.П. ч******************, поради което и на основание чл.130 ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК я е осъдил на ПРОБАЦИЯ при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота 1 на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ

СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

СРЕЩИ

С

ПРОБАЦИОНЕН

На основание чл.23, ал.1 от НК е определи и наложил на подсъдимата Е.

А. едно общо най-тежко наказание - ПРОБАЦИЯ при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ

СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

СРЕЩИ

С

ПРОБАЦИОНЕН

Осъдил е подсъдимата Е. А. да заплати на тъжителя Г. С. К. сторените от последния съдебно деловодни разноски в размер на 1500.00 лева.

Разпоредил се е с вещественото доказателство - 1 брой компактдиск.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба, подписана лично от подсъдимата и нейния служебен защитник – адв. К. П..

Обобщено казано, във въззивната жалба се сочи, че наложеното с присъдата общо наказание пробация е явно несправедливо, като с него няма да се постигне целения превантивен ефект по смисъла на чл.36 от НК и се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се изменение на присъдата, като вместо пробация на подсъдимата бъде наложено наказание глоба в минимален размер. Алтернативно се иска изменение на присъдата с приложение на института на реторсията, досежно престъплението по чл.130, ал.2 от НК.

Заявява се, че пред въззивния съд ще бъдат ангажирани писмени доказателства – медицински документи, след снабдяване с такива. Не се правят доказателствени искания.

Против въззивната жалба не е подадено възражение от частния тъжител и неговият упълномощен повереник.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на нови свидетели и на експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание частният тъжител Г. К. се явява лично, без 2 повереника си. Изразява становище, че осъдителната присъда е правилна, а наложенот ос нея наказание било даже занижено.

Повереника на частния тъжител не се явява. Изпраща писмено становище, с което иска въззивната жалба да бъде отхвърлена, а присъдата потвърдена.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не сочи уважителни причини за това.

Служебният защитник на подсъдимата поддържа въззивната жалба. Иска изменение на присъдата, като вместо пробация на подсъдимата бъде наложено наказание глоба. Досежно престъплението по чл.130, ал.2 от НК, иска изменение на присъдата с приложение на института на реторсията.

В съдебно заседание никоя от страните не прави доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество за неоснователна.

По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминирания период подсъдимата Е. А. живеела в апартамент на **** етаж в гр. П., на ул. „***“ ***. В същия вход на *** етаж живеел тъжителят Г. К. заедно със своята дългогодишна съжителка св. Кр. Ш. и дъщеря им.

Подс. А. от дълги години била в непрекъснати конфликти със свои съседи, които предизвиквала по различни поводи. Оплакванията й най-честно били свързани с кабели за доставка на ел. услуги, мирис от печене на зеленчуци, звуци от отглеждани от етажните съсобственици домашни любимци и т.н. По 3 този повод подс. А. подавала множество жалби против свои съседи до органите на МВР, но такива били подавани и против нея. При един от конфликтите на подсъдимата с живеещата в същия вход сестра на св. Ш., последната се намесила в нейна защита и оттогава А. пренасочила агресията си към нея и К..

На 03.03.2025 г. тъжителят К. и св. Ш., заедно с детето им, тръгнали на тържество по случай ***** на страната. Когато излизали през вратата на входа на блока, подс. А. хванала за ръката Ш., блъснала я назад и я обидила, наричайки я *******. К. опитал да отпрати подсъдимата, но тя го *****, след което ударила Ш. с ******. Детето се разплакало. К. отблъснал нападателката, а Ш. подала сигнал до ЕЕНСП 112. Докато изчаквали пристигането на полицията, подсъдимата започнала да ги заплашва, че ще ги ****. Заявила дори, че отива ********************* на собствения на К. лек автомобил „***** с рег. № *****. Подмяната му струвала на тъжителя 224 лева.

Около две седмици след тези събития, а именно на 16.03.2025 г., преди обяд, подсъдимата А. отново счупила предното панорамно стъкло на гореописания лек автомобил. Тя носела в себе си желязо тип “****“, с дължина около 40-50 см. Минавайки покрай автомобила на К., който бил паркиран пред входа на блока, тя нанесла удар с желязото по предното стъкло на автомобила, след което продължила необезпокоявано по пътя си.

Това обаче станало достояние на св. С.Т., живееща в на *** етаж в болка срещу този на К. и имаща пряка видимост към неговия вход. Св. Т. била на терасата си и простирала, като в един момент чула много силен шум от счупено стъкло. Погледнала в посоката, от която идвал шума и видяла подсъдимата да отдръпва от една кола ръката си, в която държала гореописаното желязо. Св. Т. веднага се обадила на св. Ш., тъй като знаела от нея, че подсъдимата е чупила веднъж вече стъкло на колата им. Ш. проверила и потвърдила, че действително е счупено панорамното стъкло на автомобила на К.. Последният и този път заплатил за монтирането на ново стъкло сумата от 224 лева.

На 17.04.2025 г., тъжителят излизал от входа на блока, за да вземе доставените му от св.С. галони с минерална вода. К. носел във всяка от ръцете си по една празна 19-литрова ПВЦ бутилка. В този момент пред входа се намирали двама мъже с неустановена по делото самоличност, а на платното 4 отпред бил паркиран микробус, до който чакал дистрибутора на вода - св. С..

Подсъдимата пък се прибирала към входа, придържайки под лявата си ръка възрастна жена с тъмни очила и явни проблеми със зрението. При разминаването си на входа, подсъдимата и тъжителят си разменили някакви реплики, като тя му отправила обиди и закана, изричайки: “ ****! *****!

****!„ Разминали се и докато той бил извърнат само с глава назад към нея, тя започнала да замахва към него с дясната си ръка, на китката на която имало навит колан, чиито край откъм токата висял свободно. Още при първите замахвания, възрастната жена веднага я хванала за дрехата отзад вляво, а единият от мъжете пред входа я хванал за дясната ръка. Това обаче не спряло подсъдимата, която продължила да замахва към тъжителя, който, за да избегне ударите, отстъпил няколко крачки странично напред, като отдръпвал при всеки замах главата си в обратна посока. Изпънал и лявата си ръка с ПВЦ бутилката към подсъдимата с цел да не позволи непосредственото й приближаване и да се предпази от ударите. Тя обаче продължавала да замахва и да го следва, отскубвайки се от мъжа. Възрастната жена, за да я спре, уловила дрехата й отзад и с другата си ръка започнала да я дърпа, за да я отдалечи от тъжителя. Въпреки това подс. А. не преставала да насочва към К. ударите си с токата, при което той запратил едната от празните ПВЦ-бутилки в ръцете й, а другата –пуснал на земята. От удара с бутилката и произведения кънтящ звук от рязкото й падане на земята, подсъдимата отстъпила назад, но не престанала да замахва с ръцете си към К., който се възползвал от отстъплението й и започнал силно да замахва към ръцете й, опитвайки се да блокира неспиращото им движение към него. В този момент от двете им страни, непосредствено до тях, застанали възрастната жена и мъжа, които се опитали да ги разделят и раздалечат. Тъжителят отстъпил няколко крачки назад, държейки защитно опъната лявата си ръка към подсъдимата, която отново се насочила към него, възрастната жена отново я хванала за дрехата отзад , за да я задържи, а мъжът отново хванал дясната й ръка, с който държала колана и с която отново замахвала към тъжителя. Успявайки да се изтръгне от мъжа, подсъдимата рязко и бързо стигнала до К. и отново силно замахнала отвисоко към него, опитвайки да му нанесе удар с колана с дясната си ръка, който той посрещнал в своята лява и така задържал ръката й. С другата си ръка К. я обгърнал и притискайки и двете й ръце към тялото й, подкосил краката й със своя десен крак, положил тялото й на земята, 5 притискайки я там с ръце и тяло. Св. С. подал сигнал до ЕЕНСП 112 и на място за минута пристигнал полицейски патрул.

На следващия ден – 18.04.25г. (*****) тъжителят посетил лекар, който установил и описал в издадения лист за преглед „**** с размери около 10 см.

По **************************“.

На 22.04.25г. тъжителят посетил съдебен лекар, тъй като от 19-ти до 21-ви април 2025г. били почивни дни - **********. Издадено му било СМУ № ****г., в което били отразени следните обективирани находки, причинени му от побоя на подсъдимата: **********************************. По съответните медико-биологични критерии нараняването е преценено като причинило болка и лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК.

На 08.08.2025г. тъжителят К. подал частна тъжба в РС-П., като било образувано настоящото наказателно производство.

Аналогична на описаната до тук фактическа обстановка е била установена и от първоинстанционния съд.

Така описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите С.Т., З. С. и К. Ш.. Частично от тези на разпитаните като свидетели полицейски служители – К., Ш., Б. и К., а също и от приобщените по делото писмени доказателства, най-значими от които СМУ на тъжителя, лист за преглед на пациент в „МБАЛ П.“, фактури и касови бонове за извършени подмени на предно стъкло на лекия автомобил на тъжителя, СРМПС Част ІІ, както и от вещественото доказателство компактдиск, съдържащ видеозаписи от камери за видеонаблюдение на инкриминираните събития. Тук веднага следва да се каже, че въпросният компактдиск има статут на веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. В актуалната си съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, а това с пълна сила важи и за аудиозаписите, да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, а съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в 6 предмета на доказване по чл.102 от НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК. /В този смисъл Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о., Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н. о./.