Решение № 3382 от 13.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. Пловдив, 13.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18803 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Д.К.И. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.

1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2858/04.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 4691/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 21, 20 лв., представляваща месечна абонаментна такса за периода от 08.02.0216 г. до 29.02.2016 г., дължима по договор за услуги № ********г., сключен между ответника и “Макс Телеком” ООД; сумата от 55, 90 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на две месечни такси за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 452, 95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода от 01.05.2016 г. до 08.01.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2017 г., до окончателното им изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и “Смарт Кълект”

ЕООД (с предишно наименование “Смарт Кълект” ООД), придобити от последния в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 13.09.2016 г., сключен с “Макс Телеком” ООД.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен със “Смарт Кълект” ЕООД, което дружество от своя страна е придобило вземанията, предмет на иска, по силата на договор за цесия, сключен с цедента “Макс

Телеком” ООД. Сочи, че вземанията са възникнали по силата на договор за услуги от 08.02.2016 г. между първоначалния цедент и длъжника, с предмет предоставяне на достъп до интернет и услуги за пренос на данни. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата за периода от 08.02.2016 г. до 29.02.2016 г. абонаментна такса в размер от 21,20 лв. Доколкото длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на месечна такса и за следващия отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., последният дължал неустойка за неизпълнение на договора в размер на една абонаментна такса от 27, 95 лв., такава била начислена, а именно сумата от 27, 95 лв., и за следващия отчетен период на продължаващо неизпълнение – от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. Твърди, че доставчикът на услугата прекратил предсрочно договорът на 31.05.2016 г., поради неизпълнение на задължението на клиента за заплащане на уговорената месечна цена на предоставяната услуга, като начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси за остатъка на уговорения от страните срок на договора. Тази неустойка била в размер на сумата от 452, 95 лв., от която 447, 20 лв. – 16 абонаментни такси за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г. и сумата от 5,75 лв. – такса за периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2018 г. За така описаните вземания били издадени фактури, по които длъжникът дължал заплащане в установения срок, дори последните да не са му връчени, доколкото това било изрично установено в договора. Претендира и заплащане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д.К.И., в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че ответникът не дължи заплащане на сумата от 21, 20 лв. – незаплатена абонаментна такса, тъй като ищецът не е изпълнил поетото с договора задължение за осигуряване на достъп до интернет и предоставяне на услуга по пренос на данни. Поради това счита, че не е възникнало и насрещното му задължение за заплащане на уговорената месечна цена за услугата. Твърди, че клаузата на чл. 17 от договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение, и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Счита, че последната противоречи и на закона, в т.ч. на нормата на чл. 88, ал.

1 ЗЗД. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че уговорената неустойка за действителна, се прави възражение за прекомерност на последната, като се моли размерът й да бъде намален.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск е за реално изпълнение – за заплащане на възнаграждение за предоставената от доставчика услуга по пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа, поддържана от “Макс Телеком” ЕООД, както и за неустойка за неизпълнение на предвидени в договора задължения на абоната – потребител на предоставените услуги.

От договор № ********г., сключен между Д.К.И. и “Макс Телеком” ООД, се установява, че “Макс Телеком” ЕООД е поел задължение да предоставя на ответника за срок от 24 месеца, считано от подписване на договора, услуги за пренос на данни чрез обществена електронна съобщителна мрежа на “Макс Телеком” ООД по услуга “Easy + 30”, включваща 30 000 MB трафик на максимална скорост за сваляне/качване до 75/25 Mbps, след изчерпване на която, скоростта се ограничава. Потребителят е поел задължение да заплаща месечна абонаментна такса в размер на сумата от 27, 95 лв.

В клаузата на т. 17 от договора страните са уговорили, че за ползваните от абоната услуги доставчикът издава текущо фактура на определени дати. В същата норма е уговорено, че ако абонатът не заплати дължима месечна абонаментна такса в определения срок и ако до началото на следващия отчетен период абоната не заплати просрочените задължения доставчикът има право да начисли неустойка за неизпълнение за този следващ отчетен период в размер на една месечна такса, за което издава фактура. Установено е, че ако при започване на следващ отчетен период абонатът продължава да не е заплатил дължимите суми за месечна абонаментна такса и неустойка за неизпълнение, доставчикът има право да начислява неустойка за неизпълнение за още един месец, като след изтичане и на този отчетен период, има право да прекрати едностранно договора, при което абонатът дължи и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на сбора на месечните абонаментни такси за остатъка на срока на договора за съответната услуга.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 13.09.2016 г. в счетоводството на “Макс Телеком” ООД са налични незаплатени задължения на Д.И. по договор за услуги от 08.02.2016 г. по следните фактури: фактура № **********/01.03.2016 г. за сумата от 21, 20 лв. – абонаментна такса за периода от 08.02.2016 г. до 28.02.2016 г. със срок на плащане до 16.03.2016 г.; фактура № **********/01.04.2016 г. за сумата от 27, 95 лв. – неустойка за неизпълнение за отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. със срок на плащане до 16.04.2016 г.; фактура № **********/03.05.2016 г. за сумата от 27, 95 лв. – неустойка за неизпълнение за отчетен период от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. със срок за плащане до 18.05.2016 г.; фактура № **********/01.06.2016 г. за сумата от 452, 95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора със срок за плащане до 16.06.2016 г. Вещото лице е установило, че не са налице извършени плащания от страна на длъжника.

Установило е, че към 24.06.2019 г. в счетоводството на ответника “Агенция за събиране на вземания” ООД задължението по договора е в общ размер от 530, 05 лв., от които 21, 20 лв. – главница и сумата от 508, 85 лв. – неустойки.

В производството по делото не са представени фактурите за процесните вземания.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.09.2016 г., сключен между “Макс Телеком” ООД и “Смарт Кълект”

ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания по неплатени фактури, произхождащи от договори за услуги и лизинг, сключени с физически и юридически лица, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на цедента против Д.К.И., с посочен единен граждански номер, по договор от 08.02.2016 г. в размер от 530, 05 лв.

Представено е пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници за прехвърлените вземания, както и потвърждение на цесията от цедента на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Цесионерът “Смарт Кълект” ЕООД е изпратил от името на стария кредитор уведомително писмо до длъжника – ответник от 14.10.2016 г., разписката за което се е върнала с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2017 г. цесионерът “Смарт Кълект” ЕООД е прехвърлил на ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички активни вземания, придобити от продавача от посочените в т. 2.1. от договора цеденти, сред които и “Макс Телеком” ООД по договор за цесия от 13.09.2016 г., които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 към договора. В представеното по делото приложение към договора, вземането предмет на договора е индивидуализирано, като е посочено, че последното произтича от договор от 08.02.2016 г., сключен между “Макс Телеком” ООД и Д.И., с посочен единен граждански номер, и е в размер на сумата от 530, 05 лв., ведно със сумата от 175 лв. – остатък съдебни разноски към 19.12.2017 г.

Представено е пълномощно по силата на което “Смарт Кълект” ЕООД в качеството му на пълномощник на “Макс Телеком” ООД е упълномощил “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от името на “Макс Телеком” ООД всички длъжници по вземанията на дружеството. Представено е и пълномощно по силата на което “Смарт Кълект” ЕООД е упълномощил ишецът – цесионер с правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Приложено е и потвърждение на осъщественото прехвърляне на вземанията от страна на цедента – цесинер по договора за цесия.

По делото е приложено и уведомително писмо от 10.01.2018 г. от ищеца, в качеството му на представител на първоначалния кредитор - “Смарт Кълект” ЕООД, с което длъжникът – ответник се уведомява за осъщественото последващо прехвърляне на задължението му към нов кредитор. В производството не са събрани доказателства, от които да се установява, че това уведомително писмо е изпратено до длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Съдът намира, че с така изпратените уведомителни писма длъжникът – ответник не е бил надлежно уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането от първоначалния му кредитор “Макс Телеком” ООД в полза на “Смарт Кълект” ЕООД и впоследствие на “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, доколкото първото уведомително писмо не е достигнало до длъжника – разписката се е върнала с отбелязване, че адресът на получателя е променен, а за второто уведомително писмо не са представени доказателства за изпращането му до ответника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на първоначалния кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.