Определение № 2847 от 21.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2847 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502569 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр.с чл.251 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. В. П., ЕГН – **********, чрез адв. И.

С., против Определение № 9599/06.08.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, IX гр.с., по гр.д.№ 11983/2021г., с което е оставена без уважение подадената от нея Молба с вх. № 54963/22.05.2024 г. за тълкуване на Определение № 1790/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 11983/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX гр. с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи Молбата с вх. № 54963/22.05.2024 г. за тълкуване на Определение № 1790/12.02.2024г. в частта му досежно това каква е отговорността на ответниците за разноските – солидарна или разделна.

Ответникът К. Ф. Ф., ЕГН **********, не е депозирал писмен отговор.

Ответните страни „Бигла груп“ ЕООД, ЕИК 175278388, и „Ренесанс строй“ ЕООД, ЕИК 175271041, чрез адв.К. А., са депозирали писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

Пред Районен съд – Пловдив от М. В. П. е подадена Молба с вх. № 54963/22.05.2024 г. за тълкуване на Определение № 1790/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 11983/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX гр. с., в частта относно това каква е отговорността на ответниците за разноските – солидарна или разделна. Посочва, че искането е продиктувано от обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист против нея е образувано изп. дело и е връчена ПДИ от ЧСИ, с която е записано, че дължи цялата сума за разноски по делото, а именно сумата 2524 лв. Изтъква, че отговорността на ответниците за разноски в процеса е разделна, а не е солидарна.

Районният съд е приел, че Молбата с вх. № 54963/22.05.2024 г.за тълкуване е допустима за разглеждане, доколкото Определение 1790/12.02.2024 г. не е изпълнено. Позовава се на съдебна практика - Решение № 117 от 12.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 140/2009 г. на I т. о.

Районният съд, за да остави без уважение Молбата с вх. № 54963/22.05.2024 г., излага основни съображения, че Определение № 1790/12.02.2024 г., чието тълкуване се иска, е влязло в законна сила и по делото е издаден Изпълнителен лист № 1359/13.05.2024 г. за присъдените в полза на ищците разноски. Мотивира, че съгл. чл. 251 от ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила актове, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Мотивите на акта, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване. Посочва също, че в производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Позовава се на съдебна практика - Решения на ВКС по т. д. № 2815/2017 г., ТК, ІІ т. о., гр. д. № 3921/2014 г. ІІ г. о., гр. д. № 3099/2020 г. на ІІ г. о., гр. д. № 1308/2021 г. на ІІІ г. о.

Районният съд мотивира, че в процесния случай, с определението, чието тълкуване се иска, са посочени ясно правно-задължените лица и са означени размерът на присъдената сума и лицето, на което следва същата да бъде платена. Затова, изразената в диспозитива на определението воля е ясна и не поражда двусмислие относно размера на присъдените за производството разноски, съобразени с изхода на правния спор.

2

Пояснява, че освен в предвидените в закона случаи, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично по арг. от чл. 121 от ЗЗД.

Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно. цитира съдебна практика - Решение № 516 по гр. д. № 5900/2013 г., IV г. о, ВКС.

С частната жалба на М. В. П. се поддържат доводите от първата инстанция.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

С Определение № 1790/12.02.2024 г., постановено по делото Районният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 130 от ГПК, като е осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Ф. Ф. и М. В. П. да заплатят на „Бигла Груп“ ЕООД и „Ренесанс Строй“ ЕООД, сумата в размер от 2 524 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 11983/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с.

В мотивите на съдебното решение Районният съд е приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и разноските да бъдат присъдени в полза на ищците, като в полза на последните следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2 524 лв., от които 204 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 2 320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

При така цитираните диспозитив и прилежащи мотиви, въззивната инстанция счита, че диспозитивът е ясен и недвусмислен, а именно, че К. Ф.

Ф., и М. В. П. са осъдени да заплатят на „Бигла Груп“ ЕООД и „Ренесанс Строй“ ЕООД сумата в размер от 2 524 лв.

След като не е посочена солидарна отговорност, налага се изводът, че отговорността, очевидно, е разделна. Това означава, че К. Ф. Ф., и М. В. П. са осъдени да заплатят на „Бигла Груп“ ЕООД и „Ренесанс Строй“ ЕООД сумата в размер от 2 524 лв. съразмерно, тоест, разделно.

Разделна отговорност означава двамата да заплатят сумата 2524 лв. по равно двамата, след като не е записано друго в диспозитива /липсва думата „солидарно“/.

Районният съд е направил правилен извод, че отговорността, в случая, 3 очевидно, няма как да е солидарна, с позоваване на константна и безспорна съдебна практика, и затова молбата за тълкуване не следва да се уважава.

Обстоятелството, че има образувано изп. дело и е била връчена от ЧСИ Покана за доброволно изпълнение /на л.220/, от съдържанието на която се чете, че само М. П. дължи „цялата сума“ за разноски по делото, а именно сумата 2524 лв. /което очевидно противоречи на диспозитива, защото две лица са осъдени, без да е налице записана солидарна отговорност/ не означава, че са налице предпоставките за тълкуване, на осн. чл.251 от ГПК.

Обжалваното определение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 9599/06.08.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, IX гр.с., по гр.д.№ 11983/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4