Решение № 260132 от 23.12.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 23.12.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА С.А

ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО

ГЕОРГИЕВ

2.РОСИНА

ДОНЧЕВА при участието на секретаря Цветанка Павлова като разгледа докладваното от съдия С.А гр. дело № 631/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 212 от 05.08.2020 год. по гр. дело № 13/2020 год. С.нският районен съд е предоставил на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на децата на страните С. Н. П. и Л. Н.П. на техния баща Н.П.П., като е определил режим на лични отношения на децата с тяхната майка А.Г.П., а именно – право на ежедневен личен контакт, а след предварителна уговорка с бащата – и право на преспиване при нея, както и всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, както и на всяка четна година за Коледа и за Нова година, а на всяка нечетна година – за Великден и за рождените дни на децата; определено е местоживеенето на децата при техния баща – гр. С., ул. „Б.г.“ № 3; майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето С.лично и със съгласието на нейния баща в размер на 155 лв., считано от 05.08.2020 год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и да заплаща на детето Л. чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 155 лева, считано от 05.08.2020 год. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението съдът е отхвърлил първоначалната молба с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК, подадена от А.Г.П. срещу Н.П.П..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, която го обжалва изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че през първите седем години от живота на децата преимуществено тя се е грижила за тях, покривала е всичките им нужди, а бащата се е включвал само епизодично в грижите за тях и то по нейно настояване. След фактическата раздяла между страните, децата се връщали от престоите си при бащата със занемарена хигиена, с пропуски в уроците и домашните. Счита, че бащата няма нужните възпитателски качества, което е видно от обстоятелството, че същият поощрява непълнолетната им дъщеря без свидетелство за управление на МПС да шофира АТВ, както и да вози други деца. Бащата също така отказвал да лекува заболяването си диабет и по този начин поставял в риск собственото си здраве, което рефлектирало негативно и върху децата. Съдът безкритично взел предвид заявеното желание от децата да живеят с баща си, без да оцени събраните по делото доказателства и съвкупността от обстоятелства с оглед техните интереси. Моли съда да отмени решението изцяло, да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на децата и да осъди ответника да им заплаща месечна издръжка, както и да определи подходящ режим на лични отношения на бащата с двете деца.

Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд. Твърди, че майката е напуснала работа в СУ „И. В.“ – гр. С. и се е преместила на друга работа – като преподавател в училище в гр. С., което ще затрудни пътуването й до гр. С. и грижите за децата. Ответникът, от своя страна, на 15.09.2020 год. започнал работа като „учител по информационни технологии и информатика“, като сключил и допълнителен трудов договор на 3 часа на длъжност „монтьор компютърна апаратура“ със СУ „И. В.“, гр. С.. Междувременно майката сменила телефонния си номер, без за уведоми за това ответника, като комуникацията между родителите се осъществява само посредством децата. За твърдяното „АТВ“ сочи, че е закупено като подарък за Коледа със съгласието на двамата родители; майката присъствала при управлението му от гр. С.и детето го кара на безопасно място и само в присъствието на бащата. Сочи също така, че откакто децата живеят при него, същите са в много добри отношения, не се карат /за разлика от времето преди това/; научил ги е да помагат в домакинството; бащата им готви здравословно и полага всички необходими грижи за тях. Позовава се и на социалния доклад, според който той се грижи добре за децата, съобразно техните потребности. Оспорва твърденията на жалбоподателката за влошеното му здравословно състояние, както и за отказа да се лекува. Твърди, че е налице дефицит на възпитателски капацитет у майката, която пренася личното си негативно отношение към бащата върху децата и близките им роднини по бащина линия. Счита, че е налице по-голяма привързаност на децата към него и по-силна емоционална връзка, в сравнение с отношенията им към ищцата. Подкрепя децата в нуждата им от по-пълноценен контакт с майката, поддържа нейния авторитет в очите на децата и предлага разширен режим на лични отношения с нея. Моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че от 2004 год. страните съжителстват на съпружески начала, като по време на съвместния им живот се родили двете им деца – С., родена на *** год. и Л., роден на *** год., като семейството се установило да живее в гр. С.. Постепенно отношенията между страните се влошили, поради което на 03.01.2020 год. ищцата науснала семейното жилище в гр. С., ул. „Б.г.“ № 3 и се установила с децата в друго жилище в гр. С., като потърсила и защита от домашно насилие по съдебен ред, за което е образувано гр.д. № 10/2020 год. по описа на СвРС. Оттогава страните са във фактическа раздяла.

Според представения по делото социален доклад на ДСП-С. вх. № 1323/16.07.2020 год., страните по делото нямат сключен граждански брак и живели на семейни начала повече от петнадесет години.

Разделени са от месец януари 2020 год., като оттогава децата контактуват активно и с двамата родители и нощуват при единия или другия по устна уговорка.

Детето С.споделя, че се вози на АТВ от две години, като майката също е знаела за това и е присъствала, когато го е управлявала. Заявява, че никога не е оставала сама в къщата, когато е при баща си; и двамата родители им купуват дрехи и се интересуват от личната им хигиена; бащата често я води при баба им по бащина линия в гр. Видин; бащата винаги им готви храна, когато са при него и се съобразява с вкусовете им. С.споделя пред социалния работник, че иска да живее с баща си, а не с майка си, тъй като последната често крещи по незначителни поводи и й прави непрекъснато забележки за дребни неща, а когато са живели заедно с майката, тя била постоянно в социалните мрежи, готвила много рядко и др. Детето Л. споделя, че майката се кара повече на сестра му; отрича бащата някога да е използвал здравословното си състояние, за да принуждава децата да останат при него; никога не е оставяно само в къщата от баща си. Л. също изразява пред социалния работник желанието си да живее с баща си, тъй като се чувства по-добре при него. По информация от личния лекар на децата, те се развиват в норми съобразно възрастта им; не страдат от хронични заболявания, имунизират се по план; родителите ги водят редовно на профилактични прегледи и при необходимост. Детето С.учи в СУ „И. В.“, гр. С. и по данни от класния ръководител се справя успешно с учебния материал, като е завършила годината с отличен успех; възпитано и тихо дете е и не създава проблеми в училище. След раздялата на родителите е имало период, през който детето Л. е намалило укпеха си в училище, по сведения от класния ръководител, но впоследствие го е стабилизирал и е завършил успешно учебната година. И двамата родители се интересуват от успеха на децата, като и двамата са посещавали родителските срещи и са изключително изпълнителни и загрижени за образованието на двете деца. Децата общуват с близки и роднини както по майчина, така и по бащина линия. Грижи за децата към момента на изготвяне на социалния доклад полагат и двамата родители, като същите задоволяват основните потребности на децата от храна, дрехи и др. Бащата обитава етаж от семейна къща в гр. С., където има всичко необходимо за нормалното ежедневие и отглеждане на децата. Детето С.има осигурена самостоятелна стая, а детето Л. спи заедно с баща си в голяма спалня.

Бащата планира да обособи самостоятелна стая и за сина си. Битовите и хигиенни условия са нормални. Майката живее в наследствено жилище от родителите й.

Апартаментът се състои от хол, кухня, детска стая плюс още една стая, която се обитава от брат й. Децата имат осигурени самостоятелни легла, лаптопи, бюра и кът за учене. Майката спи в една стая заедно с децата. Битовите и хигиенни условия са нормални. И двамата родители стимулират развитието на децата, подкрепят ги и се стараят да ги възпитават правилно. Видимо и двете деца са привъзрани към баща си, като споделят, че искат да живеят при него.

Според показанията на свидетелката Ц.– съсед на семейното жилище на страните, последните са разделени от м. януари 2020 год. Майката е в добри отношения с децата, държи на възпитанието им, обучението им, грижовна и отговорна е. Свидетелката е виждала дъщерята на страните да кара АТВ в гората. Била е свидетел как ответникът употребява алкохол, но не го е виждала пиян.

Съгласно показанията на св. С.– съсед на страните, същият се вижда с ответника и децата поне три пъти седмично.

Впечатленията му са, че децата са силно привързани към бащата и постоянно за всичко се допитват до него, като така е било винаги. Не знае бащата да има здравословни проблеми. Не злоупотребява с алкохол. В къщата на ответника за децата се грижат още сестрата на Н., нейния мъж и леля му. Според свидетеля децата предпочитат да са с баща си. Семейството има АТВ, който е подарък на децата за Коледа.

При изслушването на детето С.на основание чл. 15 от ЗЗД същата заявява, че иска след раздялата между родителите й да живее с баща си. Споделя, че майка й се кара за дреболии.

Детето Л. в о.с.з. на 21.07.2020 год. също заявява, че предпочита да живее с баща си, тъй като той се държи по-добре с него и сестра му. Иска да се вижда и да поддържа контакти и с майка си.

Ищцата А.П. е била в трудово правоотношение със СУ „И. В.“ през периода 14.09.2018 год. – 24.08.2020 год., а от м. август 2020 год. работи в Частно средно училище по изкуства и чужди езици „А.“, гр. С.на длъжност „учител начален етап“, при 8-часов работе ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1361 лева.

Според трудов договор №

РД-21-1098/14.09.2020 год. ответникът е назначен на длъжността „учител по информационни технологии и информатика в гимназиален етап“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1085 лева.

Видно от трудов договор №

РД-21-1099/14.09.2020 год., ответникът е назначен и на длъжност „монтьор компютърна апаратура“ в СУ „И. В.“, гр. С. с основно месечно възнаграждение в размер на 374 лева, при непълно работно време – 3 часа, извън установеното работно време по основния трудов договор.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът следва да обсъди установените по делото факти относно възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3be13559-8478-4b7f-b090-8ebc7dc1a608