Решение № 91 от 05.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Сливен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230101032 по описа за 2025 година

В исковата молба депозирана на 20.02.2025 г. се твърди, че между ищцата и ответника Ай Ти Еф Груп АД е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 2500лв.Твърди се, че ищцата не е получила екземпляр от договора на траен носител. Сочи се, че на 29.08.2023 г. ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 2972.87 лв.Твърди че сумата от 472.87лв е платена без основание на ответното дружество и подлежи на връщане.

Поискано е, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 472.87лв, платени без основание на ответното дружество.

Съдът е квалифицирал така предявения главен осъдителен иск, като такъв с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, клаузите на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума, заплатената сума по ДПК, заплащането на сумите по ДПК от ищцата, е нейна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Ай Ти Еф Груп АД, е постъпил.

В отговора е посочено е, че между ищеца и ответното дружество са били налице договорни отношения, извършени са плащания към ответното дружество в изпълнение на договорно задължение. Твърди се, че на ищцата са предоставени както цялата необходима преддоговорна информация. С договора за потребителски кредит не са нарушени разпоредбите на ЗПК и сумата заплатена от ищцата е изплатена заради валидно договорно 1 отношение

Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 360 лв. за юриск. възнаграждение.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало договорно отношение и плащанията на ищцата са в изпълнение на договорно задължение, е негова.

В едномесечния срок за отговор, ответното дружество е предявило насрещен иск срещу ищеца. Твърди се, че на 30.08.2023г. страните са сключили договор за потребителски кредит и по този договор ответника е усвоил сумата от 4000 лв. и по договора е налице неизпълнение от ответницата.

Поискано е, да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 1905 лв., представляваща част от главницата по договор за потребителски кредит от 30.08.2023г. и направените по делото разноски Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, евентуално на основание чл.23 от ЗПК.

Указано е на ищцовото дружество по насрещният иск, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключен договор за потребителски кредит, предоставената сума в размер на 4000 лв., останалата незаплатена сума за главница, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника по насрещният иск не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявения иск, да бъде уважен насрещния иск за сумата от 1905 и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлен предявения иск, да бъде уважен насрещния иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит №582447 от 20.07.2023г., сключен между Ай Ти Еф Груп АД, като кредитор, и Ж. Д. С., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 2500лв, 15 месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 20.10.2024г., обща сума за плащане при наличието на обезпечение 3228 лв., без обезпечение обща сума на плащане 6103.04 лв., дата на последно плащане 14.04.2023г., ГПР 49%. В договора е посочено, че ГПР е изчислен съгласно Закона за потребителския кредит.

В чл.10, ал. 1 от Общите условия към договорът за потребителски кредит е предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора, кредитополучателя е длъжен да учреди в полза на кредитора обезпечения, определени в ДПК и приложенията към него. В 2 конкретния случай неустойката за непредоставяне на обезпечения е предвидена в погасителния план.

С разписка от 20.08.2023г. Ж. Д. С. е заплатила по сметка на Ай Ти Еф Груп АД сумата от 407лв .

С разписка от 29.08.2023г. Ж. Д. С. е заплатила по сметка на Ай Ти Еф Груп АД сумата от 2565.87лв

С договор за потребителски кредит №591944 от 30.08.2023г., сключен между Ай Ти Еф Груп АД, като кредитор, и Ж. Д. С., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 4000лв, 18 месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 28.02.2025г., обща сума за плащане при наличието на обезпечение 5404.14 лв., без обезпечение обща сума на плащане 10525.94 лв., дата на последно плащане 14.04.2023г., ГПР 49%. В договора е посочено, че ГПР е изчислен съгласно Закона за потребителския кредит.

В чл.8.4 от ОУ е предвидено кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение.

В стандартния европейски формуляр и към двата договора за потребителски кредит е предвидено обезпечение, както и в погасителните планове към договорите, поръчителство или банкова гаранция, като е посочена неустойка като процент в случай че не осигури обезпечение.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че Ж. Д.

С. е заплатила по ДПК №591944 от 30.08.2023г. сумата от 2095лв.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

Насрещният иск е признат за сумата от 1905лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответното дружество на 20.07.2023г.., по силата, на който ответното дружество му е предоставило сумата от 2500 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за потребителски кредит и предвидената неустойка в погасителния план и в стандартния европейски формуляр, която е разписана в погасителния план, а начинът й на изчисляване е посочен в стандартния европейски формуляр като процент. Реалния ГПР при съобразяване на неустойката възлиза на 250%. Факта, че не е отчетена неустойката в ДПК, 3 както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата 2972.87лв.

Главницата по договора за кредит е в размер на 2500лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 472.87лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480лв с ДДС, както и държавна такса в размер на 50лв и да бъде осъдено Ай Ти Еф Груп АД да му заплати сумата.

По предявения насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество по насрещния иск сумата от 1905лв, представляваща дължима главница по ДПК от 30.08.2023г., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че ответникът по насрещния иск е извършила плащане по ДПК в размер на 2095лв.Ищцовото дружество е предоставило на ответницата по насрещния иск главница в размер на 4000лв, а ищцата е запатила по договора сумата от 2095лв.Установи се в производството, че договора за потребителски кредит от 30.08.2023г. е нищожен, тъй като уговорения ГПР 49% не съответства на реално приложения, а именно в договора са предвидени неустойки и такси и общата сума по договора възлиза 10525.94 лв и в ГПР не са включени таксите и неустойките по ДПК.С оглед изложеното съдът следва да уважи иска за сумата, за която се претендира 1905лв.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане по насрещния иск ще следва да бъде осъден ответникът по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск направените по делото разноски в размер на 1276.20лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ал. Стамболийски №84-86 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр.......... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 472.87 лв./ 241.77 евро/, представляваща, получена, без основание от Ай Ти Еф Груп АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на Ай Ти Еф Груп 4

АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ал. Стамболийски №84-86 на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 1905 лв./ 974.01 евро/, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.08.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 23.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ал. Стамболийски №84-86 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро с ДДС, както и държавна такса в размер на 25.56 евро.

УКАЗВА на Ай Ти Еф Груп АД, че могат да заплатят сумите за държавни такси и адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка: IBAN BG 82 BUIN 9561 1000 4873 94, ТИТУЛЯР адвокат Р. Н. Р..

ОСЪЖДА Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр..........ДА ЗАПЛАТИ на Ай Ти Еф Груп АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ал. Стамболийски №84-86 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски по насрещния в размер на 652.51 евро.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5