Решение № 184 от 08.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Велико Търново, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

А.ина Богданова като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Въззивно гражданско дело № 20254100500319 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.436, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Т. Т. в качеството му на длъжник по изп.дело № 6/2025 г. по описа на ЧСИ Д.Колева-Стефанска рег.№ 728 в КЧСИ с район на действие ВТОС, срещу постановление от 10.02.2025 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника разноските по делото да са за сметка на взискателя. Жалбоподателят прави искане за отмяна на атакуваното постановление, считайки, че същото е незаконосъобразно. Излага, че не е станал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като след влизане в сила на съдебното решение, с което е бил осъден да предаде вещта ясно и недвусмислено е заявил, че ще го изпълни и ще я предаде. Посочва, че нормата на чл.78,ал.2 от ГПК е приложима и в изпълнителното производство.

Счита, че задължението за предаване на вещта се извършва по местонахождението и към момента на възникване на задължението. Прави искане да се разпита свидетел, който да установи местонахождението на вещта.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Кооперация « Производствено- потребителна кооперация Пчела-95», с.Драгижево, в което заема становище за неоснователност на жалбата.

1

Оспорва наведените от жалбоподателя оплаквания. Счита, че задължението на длъжника да предаде вещта е породено по времето, когато тя е взета от стопанския двор, където се е намирала и ако той е искал да изпълни доброволно, е следвало да я върне на мястото, откъдето е взета. Посочва, че поради липса на доброволно изпълнение е образувано изпълнителното дело, по което вещта е иззета принудително, за което са сторени разноски, включително за транспортиране и за вещо лице. Заявява, че отговорността за разноските в изпълнителния процес е уредена по специфичен начин за разлика от разпоредбата на чл.78 от ГПК. Моли съда да потвърди обжалваното постановление.

Частният съдебен изпълнител е изпратил жалбата, ведно с копие от изпълнителното дело по реда на чл. 436,ал.3 от ГПК, като е изложил мотиви, според които жалбата е подадена в срок, но по същество е неоснователна.

Моли съда да я остави без уважение.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, възраженията на насрещната страна, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия и въз основа на данните в изпълнителното дело приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №6/2025 г. по описа на ЧСИ Д.Колева-Стефанска с рег.

№ 728 в КЧСИ с район на действие ВТОС е образувано на 13.01.2025 г. след подадена молба от взискателя Кооперация «ППК Пчела-95», с.Драгижево и въз основа на изпълнителен лист № 1153/25.11.2024 г., издаден по гр.д.№ 1532/24 г. по описа на ГОРС. С него е признато за установено по отношение на Й. Т. Й.ов по предявения иск по чл.108 от ЗС от Кооперация «ППК Пчела95» с.Драгижево, че последната е собственик на вилкоповдигач, представляващ прикачен инвентар за мотокар и той е осъден да предаде на ищцовата кооперация владеенето върху процесната движима вещ. На 14.01.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която е уведомен за насрочено принудително изпълнение – предаване на владението на вещта на 31.01.2025 г. от 10 часа. Поискано е да посочи писмено местонахождението на вещта. ПДИ е получена на 15.01.2025 г. С молба вх.№ 1342/24.01.2025 г. длъжникът е уведомил ЧСИ за местонахождението на вещта - в двора му в с.Добри дял и е заявил, че е готов да предаде вещта по нейното местонахождение. Уведомил е ЧСИ относно 2 сторените от него действия след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.

№ 1532/23 г. по описа на ГОРС, изразяващи се заявена готовност за изпълнението му. Поискал е от ЧСИ на основание чл.78,ал.2 от ГПК да не му възлага разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело. С молба вх.№14716/14.11.2024 г. до ГОРС длъжникът е потвърдил готовността си да изпълни съдебното решение по в.гр.д.№ 833/2024 г. по описа на ВТОС, влязло в законна сила на 8.11.2024 г. и е поискал съдействие при изпълнение на съдебното решение, чрез посочване на банкова сметка от кооперацията за внасяне на присъдените им разноски и чрез уведомяване от тяхна страна за деня, в който ще се извърши предаването и приемането на вещта, която се намира в двора му в с.Добри дял. Препис от молбата е изпратен на кооперацията, която в писмен отговор посочва банкова сметка и уведомява длъжника, че очаква предаване на вещта на мястото, откъдето е взета- стопанския двор в с.Драгижево. Длъжникът е уведомил за преведена сумата за разноски по посочената банкова сметка и е посочил, че съгласно чл.

68 б.»б» от ЗЗД задължението се изпълнява по местонахождение на вещта, за което ще осигури необходимия достъп в работни дни от седмицата. На 31.01.2025 г. видно от протокол за принудително отнемане и предаване на вещи процесната движима вещ е отнета от длъжника и предадена на взискателя. С постановление от 10.02.2025 г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 435,ал.2 от ГПК -длъжник по изпълнително дело в законоустановения двуседмичен срок от съобщаване на обжалваното действие съгласно чл.436,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- постановление, с което искането разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя е оставено без уважение.

По същество жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира специални правила на материалноправната отговорност за разноските в изпълнителното 3 производство, като изключва приложимия общ режим в исковото производство, уреден в чл.78 от ГПК. Съгласно тази норма разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените изключения: когато делото се прекрати на основание чл. 433 от ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или отменени от съда, или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретния случай не се установява да е налице нито една от предвидените в чл.79,ал.1 от ГПК хипотези, които да освободят длъжника от тежестта на разноските по изпълнението. Не се твърди длъжникът да е изпълнил задължението си по предаване владението на движимата вещ преди предявяване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело, с оглед което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Й. Т. Т. с ЕГН ********** от с.Добри дял, Община Лясковец, ул.» Балатон» № 13 в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 6/2025 г. по описа на ЧСИ Д.Колева-Стефанска рег.№ 728 в КЧСИ с район на действие ВТОС, против Постановление от 10.02.2025 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника разноските по делото да са за сметка на взискателя, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл.437, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4