Решение № 864 от 20.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20211000502846 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 262040/21.06.2021 г. ( по регистратурата на ОС- Видин) на ищеца „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Решение № 10 от 5.04.2021 г. на ОС – Видин по гр.д.№ 205/2020 г., отхвърлящо предявения срещу М. Б. И. иск с правна квалификация - член 54 от ЗЗД във връзка с член 45 от ЗЗД и член 27,ал. 1 и член 51 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.) .

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения : на член 146 от ГПК - по липса на доклад и разпределена с него доказателствена тежест, в т.ч. относно автентичността на платежните документи; неправилно прилагане на последиците от недоказването, тъй като е приложим член 193, ал.3,изр. 2 от ГПК и тежестта за установяване на автентичността им пада върху ответницата ; на член 195 от ГПК при пропуска на съда да назначи съдебно - графологична експертиза за проверката й ; на член 33,ал.4 от ЗА с оглед провеждането на недопустим разпит на свидетеля – адвокат Г., който в 2019 година е ангажиран със защитата на ответницата; неправилен отказ за допускане до 1 разпит на свидетел на ищеца в лицето на Б. В. . Въззивникът поддържа доводи за неправилна преценка на свидетелствата на Л. Ц., необоснованост на фактическите констатации във връзка дейността на проверяващия служител относно „ контролния лист “ и изискуемите от банковата процедура приложения към него. Поддържа, че в отклонение на посочената в доклада правна квалификация на иска по член 54 от ЗЗД съдът обсъдил в решаващата си дейност наличието на факти от хипотезата на член 203,ал.2 от КТ , в т.ч. умисъл за причиняването на вредите, макар правилото да е неприложимо, тъй като към предявяване на иска и откриване на делинквента трудово правоотношение между страните не съществува.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата М. Б. И. е подала отговор с вх.№ 262541/16.09.2021 г. ( по регистратурата на ОС- Видин ), в който оспорва основателността на въззивната жалба поради недопускане от първоинстанционния съд на посочените в нея нарушения .

С искова молба с вх.№ 1716/29.06.2020 г. ( по регистратурата на ОСВидин) и поправяща молба с вх.№ 18543/9.07.2024 г. ( по регистратурата на САС) „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предявило срещу М. Б. И. от град Видин иск за сумата в размер на 32 650 лева ( 6 000 лева + левова равностойност на 13 626,04 евро , посочени при аритметична грешка в сборуването с 250 евро в повече - 13 876,04 евро ) - обезщетение за причинени от ответницата вреди по твърдения, че като служител на длъжност „ специалист – обслужване на клиенти “ във финансов център на банката „Видин – ФЦ 501“ тя изпълнила в периода 12.08.2014 г. - 1.07.2016 г. в нарушение на Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ (отм.), член 51,ал.1 от ЗПУПС (отм.), задълженията по длъжностна характеристика и вътрешнобанковите правила и процедури , подробно посочени в поправящата молба, 10 платежни операции – теглене на парични средства в брой на каса – 3 от тях в общ размер на 6 000 лева и останалите 7 в общ размер на 13 626,04 евро от разплащателните сметка в лева и евро на третото лице Л. Б. Ц., без те да са разрешени от него ; в шест от платежните нареждания подписът не е третото лице, а останалите четири платежни нареждания липсват по причина на неположена от ответницата грижа за съхранението и архивирането им или на умишлено премахване от нея от архива на банковия офис съгласно констатации от проверка на управление „ Вътрешен одит“ в меморандум от 2

19.09.2019 г.; вредите са причинени от ответницата умишлено ( с оглед познанството й с действителния титуляр Ц., изключващо въвеждането й в заблуждение относно явилото се лице) или в резултат на извършено от нея престъпление; на 9.10.2019 г. и 20.11.2019 г. банката възстановила на третото лице изтеглените от сметките му средства и ответницата й дължи платеното – сумата в размер на 32 650 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска .

Ответницата оспорила претенцията в срок с възражения, че платежните операции по запазените шест платежни нареждания са извършени правомерно при участие на проверител и контролиращ служител и спазване на изискването за установяване на идентичност на клиента при проверката за самоличност и за полагане на подпис; че платежните операции по липсващите четири платежни документа не са изпълнени от ответницата ; нередности при извършването на операциите са били установими от ежемесечно издавания отчет за извършените транзакции; вземането за обезщетяване на вредите е погасено по давност, считано от датата на извършването на всяка платежна операция .

За да отхвърли предявения иск, квалифициран в доклада и в решението по член 54 от ЗЗД във връзка с член 45 от ЗЗД и член 27,ал. 1 и член 51 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.), първоинстанционният съд е приел, че в периода 15.11.2006 г. – 21.11.2016 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, ответницата е работила на длъжност „специалист – обслужване на клиенти“ във финансов център на банката „ Видин – ФЦ 501“ ; тя е генерирала , осчетоводила и изпълнила всички платежни операции, от които се твърди да са произтекли вредите ; ищецът не е доказал, че подписите в платежните документи за шест от операциите не са на третото лице и не може да се ползва от липсата на платежни документи за четири от операциите, извършени в 2016 г., тъй като те са предадени заедно с контролния лист от ответницата на проверяващото лице,то ги е подписало и по вътрешните правила на банката е отговорно за съхранението им; действията на ответницата не са извършени противоправно и при умисъл за ощетяване на клиента или банката .

Правилната правна квалификация на иска е по член 203,ал.2,пр.1 и пр.2 от КТ във връзка с член 54 от ЗЗД – за ангажиране на регресната имуществена 3 отговорност на ответницата към нейния работодател в пълен обем - за всичко платено от него по репарирането на вредите, които тя е причинила на третото лице – клиент на банката - умишлено и в резултат на извършено престъпление чрез изпълнение на неразрешени платежни операции – изтегляне на средства от откритите в банката две негови разплащателни сметки. Погрешното квалифициране на иска не е довело до подмяна на твърдените в исковата молба като основание на претендираната отговорност факти и обжалваното решение не е недопустимо .

Въведените с поправящата молба факти за причиняване на вредите при умисъл и в резултат на престъпление са разпределени от въззивния съд в доказателствена тежест на ищеца с определение № 2792 от 31.10.2024 г. , с което са дадени указания на страните за възможността да посочат доказателства за тяхното установяване и оборване. Шестте документа: два броя нареждане – разписки от дати 30.10.2014 г. и 29.06.2015 г. и четири броя бордера от дати 12.08.2014 г. , 26.09.2014 г. ; 22.10.2014 г. и 23.04.2015 г. за платежните операции със средствата от сметката в евро са подписани от оспорващия ги ищец ( чрез ответницата - негов служител). Поради това правилото на член 193,ал.3,изр.2 от ГПК не се прилага и доказателствената тежест за установяването на неистинността им в частта относно подписите на третото лице за получател – клиент - пада върху ищеца .

По делото е установено със свидетелствата на Л. Ц. – титуляр на процесните платежни сметки, че тя и ответницата се запознали по повод работата на Ц. като продавач – консултант в магазин в близост до банковия офис. В периода 2014 г. – 2016 г. по съвет на ответницата свидетелката Ц. изтеглила вложенията си и ги внесла в банката – ищец, тъй като разчитала на нея като „ на познат човек“ ; предпочитала я пред другата касиерка, когато внасяла пари и правела устни справки . Всичките десет платежни операции – изплащане на парични суми от две разплащателни сметки на Л. Ц. в брой на каса - от периода 12.08.2014 г. – 1.07.2016 г. са генерирани и осчетоводени в информационната система на банката с инициалите на ответницата – MBI01съгласно заключението по съдебно – икономическата експертиза. От запазените в архива на банката и подписани от ответницата шест първични документа : два броя нареждане – разписки от дати 30.10.2014 г. и 29.06.2015 г. и четири броя бордера от дати 12.08.2014 г.; 26.09.2014 г.; 22.10.2014 г. и 4

23.04.2015 г., само нарежданията - разписки съдържат подписи на клиента Ц., докато подписите във всичките бордера за получени суми : 1 000 евро ; 4 500 евро; 4 000 евро и 1 000 евро , в общ размер на 10 500 евро, не са положени от нея съгласно заключението на съдебно– почерковата експертиза, което като аргументирано въззивният съд възприема изцяло . Платежните документи за четири платежни операции по изтегляне на следните суми : 2 000 лева на дата 25.04.2016 г. ; 2 000 лева на дата 20.05.2016 г. ; 2 000 лева на дата 7.06.2016 г. и 1 926,04 евро на дата 1.07.2016 г. не са запазени в архива на банката. Но същите платежни операции са записани във възпроизведените от информационната система на хартиен носител контролни листове , приложени на л. 229 – 233 ; на л. 249 – 253 ; на л.257 – 262 и на л. 264 – 268 от делото на ОС – Видин. Контролните листове са подписани за „проверил“ от служител на банката. Проверката е формална - за съвпадение между посочения от служителя – касиер брой на прикачените към контролния лист платежни документи и действителния им брой . Съвпадението в броя се удостоверява с подписа на проверяващия, след което отговорността за тях и съхранението им е негова – т. 4 от процедурните правила на банката - „ Описание на процеса“ - по приключване на деня, равняване на каси и предаване на документи за проверка и съхранение, стъпки 6 и 7.

При така регламентирания ред за предаване и съхранение на банковите документи и недоказания от ищеца факт за премахване от ответницата на посочените 4 броя платежни документи от банковия архив следва да се приеме, че той носи риска от загубването им и невъзможността да установи с експертиза, че клиентът Ц. не ги е подписала в разрешаване на последвалото изтегляне на парични средства от сметката в лева в общ размер на 6 000 лева и от сметката в евро в размер на 1 926,04 евро . Изпълнението на двете платежни операции от 30.10.2014 г. и 29.06.2015 г. за суми в размери на 200 евро и 1000 евро е правомерно, тъй като е разрешено от титуляра на сметката.

Но изпълнението на другите четири платежни операции от следните дати :

12.08.2014 г.; 26.09.2014 г.; 22.10.2014 г. и 23.04.2015 г. на обща стойност от 10 500 евро е неправомерно. С оглед естеството на платежните операции и условията на извършването им – по нареждане на лично явилия се титуляр на сметките Ц., личното познанство между нея и ответницата и доказаната неавтентичност на платежните документи е сигурно, че Ц. не е дала съгласието си за платежните операции пред ответницата- касиер и не е 5 получила в брой изтеглените парични средства . Ответницата ги е изпълнила, знаейки, че са неразрешени и така я увредила умишлено със стойността на изтегленото - 10 500 евро, нищо че на срещата в банковия офис в присъствието на свидетеля – адвокат Г. - тя не е направила признание. Срещу ответницата няма влязла в сила присъда, установяваща виновността й в извършване на престъпление , за да се обсъжда връзка между него и настъпването на вредите .

На 9.10.2019 г. и на 20.11.2019 г. банката е заплатила на Ц. обезщетение в по – голям размер ( 6 000 лева + 13 626,04 евро ). Ответницата отговаря на основание член 203,ал.2 от КТ пред банката – ищец за платеното от нея, но до размера на причинените на третото лице вреди –10 500 евро. С оглед установяването на вредата най – рано на 19.06.2019 г. с подадената от Ц. жалба до банката , съдържаща данни за изтеглянето на паричните средства от ответницата – бивш касиер, следва да се приеме, че петгодишният давностен срок е започнал да тече от тази дата и до подаването на исковата молба на 29.06.2020 г. не е завършил .