Определение № 2020 от 20.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2020

Окръжен съд – Варна

15.07.2020 г.

Град Варна

I състав

На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100501631 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 1745 от 27.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16806 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, петдесети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на В. С. В. сумата от 1 759,40 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 193 часа за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска /16.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР както и разноски за производството в размер на 350 лева, на основание член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 220,38 лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.

Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на 1 заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 2

14.09.2020 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3