Решение № 838 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20243110111156 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищецът „Д. Х. П.“ ЕООД твърди, че е собственик на лек автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, peг. № *******, по отношение на който е сключена имуществена застраховка „Каско“ с ответника „Д. - О. з.“ ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ******* от 10.06.2020 г. с посочена застрахователна сума в размер на 11 200 лева.

Излага, че въз основа на договор за наем от 01.10.2020 г. процесният автомобил бил предоставен за временно възмездно ползване на „Д. К.“ ЕООД, като бил управляван от служител на посоченото дружество – А. В. А.. По сведение на последния, на 01.11.2020 г. около 19:00 часа паркирал автомобила в близост до дома си на адрес: гр. *******. Около 1:15 часа на 02.11.2020 г. се събудил от силен кучешки лай и установил, че автомобилът гори. Веднага бил подаден сигнал на телефон 112 и А. с помощта на баща си опитал да угаси пожара. След около 20 мин. пристигнал екип на пожарната и пожарът бил потушен. На място пристигнал и екип на полицията. Във връзка с инцидента било образувано ДП № **** г. по описа на РУ-****.

Ищецът заявява, че своевременно е заплатил дължимите застрахователни вноски до 02.11.2020 г. На 03.11.2020 г. предявил застрахователна претенция, въз основа на която била образувана щета № *******. В рамките на същата бил извършен оглед на автомобила. С писмо от 26.01.2021 г. бил изискан заключителен акт от образуваното досъдебно производство, във връзка с което ищецът представил постановление за спиране на наказателното производство. Застрахователят отказал изплащане 1 на застрахователно обезщетение, като се позовал на т. 9.1.9. от Раздел I на Общите условия, която визира деклариране на обстоятелства, различни от действително случилото се.

Навежда доводи, че не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ. Намира, че не е налице изключението по цитираната клауза от ОУ, която касае умишлени действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама. Счита, че доколкото последните представляват престъпления от общ характер, застрахователят може да се позове на това изключение единствено ако те са установени с влязла в сила присъда. Оспорва ищецът умишлено да е опитал да заблуди застрахователя, като сочи, че дружеството е декларирало това, което е разказал водачът.

Заявява, че автомобилът е дерегистриран.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 11 200 лева/5726.47 евро – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 02.11.2020 г. в гр. *******, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № ******* от 10.06.2020 г., за лек автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, peг. № *******, ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. - О. з.“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за автомобила към датата на събитието – 02.11.2020 г., като сочи, че са заплатени първите две от дължимите вноски от застрахователната премия, но не и третата и четвъртата.

Потвърждава и че на 03.11.2020 г. ищецът е предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди от процесното събитие.

Оспорва механизма на настъпване на имуществените вреди, наличието на причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди, както и наличието на покрит риск.

Навежда доводи, че имуществената застраховка „Каско“ е доброволна и страните са свободни да уговарят основанията за освобождаване на застрахователя от отговорност.

Поддържа, че в случая застрахованото лице не е изпълнило задължението си да обяви коректно начина, по който са настъпили вредите, което е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като го възпрепятства да извърши преценка налице ли е покрит риск и в какъв размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение. Твърди, че при извършения оглед от представител на дружеството е констатирано противоречие между декларираното събитие и констатираните увреждания, а твърденията на застрахования не са подкрепени от писмени доказателства.

2

Поради изложеното счита, че постановеният от дружеството отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е законосъобразен. Заявява, че е налице изключен риск по смисъла на т. 9.1.9 от ОУ и не се касае за отказ от плащане, поради което чл. 408 КЗ е неприложим.

В условията на евентуалност оспорва предявения иск по размер. Излага, че дължимото застрахователно обезщетение е съизмеримо с действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието, а не с размера на застрахователната сума. Поддържа, че от действителната стойност на автомобила следва да бъдат приспаднати запазените части, респективно стойността, която застрахования би получил при реализиране на веща на пазара за вторични суровини, както и дължимите вноски по застрахователния договор.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица № ******* от 10.06.2020 г. за лек автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, peг. № ******* с посочена застрахователна сума в размер на 11 200 лева; че ищецът е заплатил само първите две вноски от застрахователната премия в общ размер от 234.44 лева, като дължимият остатък възлиза на 234.44 лева.

Горепосочената застрахователна полица е приобщена към доказателствата по делото /л. 9/, като от съдържанието й става ясно, че покритите рискове са определени съгласно клауза „Пълно Каско“.

Към исковата молба са представени приложимите към сключената застраховка общи условия на ответника /л. 10-17/. Съгласно т. 9.1.9 от същите застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документи с невярно съдържание. В Раздел I I , т. 2 са описани покритите рискове, като за клауза „Пълно каско“ те обхващат всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ /в т.ч. сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, вкл. ПТП съгласно ЗДвП – т. 2.1.3.1, злоумишлени действия на трети лица – т. 2.1.5/ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, включително умишлен палеж или взривяване на МПС /т. 2.3.1/. Съгласно Раздел I , т. 5.5 когато застрахователното събитие е настъпило преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

3

Видно от приложения на л. 24 от делото договор за наем от 01.10.2020 г., „Д. Х. П.“ ЕООД е предоставило за временно възмездно ползване на „Д. К.“ ЕООД процесното МПС за срок от 1 година.

По повод процесното застрахователно събитие, на 03.11.2020 г. ищецът е депозирал пред застрахователя уведомление за щета /л. 114/. Към уведомлението е приложена декларация, подписана от представител на ищеца, съгласно която на 02.11.2020 г. в гр. ******* е настъпил пожар, вследствие на който гореописаният лек автомобил е увреден.

На 04.11.2020 г. представител на застрахователя е изготвил опис заключение по щета, в който подробно са описани увредените детайли на автомобила /л. 20-22/.

С писмо изх. № ****/10.11.2025 г. „Д. - О. з.“ ЕАД е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета, като се е позовало на т.

9.1.9 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“.

От съдържанието на представеното от ищеца свидетелство за регистрация на гореописания процесния лек автомобил /л. 34/ се установява, че регистрацията на същия е прекратена на 23.07.2024 г.

Към доказателствата по делото е приобщен препис от ДП № **** г. на РУ-****, образувано по повод възникналия на 02.11.2020 г. пожар, вследствие на който е увреден собственият на ищеца лек автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, peг. № *******, като от предоставената справка се установява, че същото е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначените съдебна автотехническа и съдебна пожаротехническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно изготвени, подробни и обосновани.

Съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза /л. 140147/ стойността на ремонта за възстановяване на процесния автомобил от щетите, възникнали вследствие на произшествието, определена по средни цени към 02.11.2020 г., възлиза на 44 624.24 лева с ДДС. Вещото лице е определило средната пазарна стойност на автомобила към същата дата в размер на 13 346.20 лева по офертни цени, като уточнява, че същите подлежат на договаряне и могат да бъдат намалени с 5-10 %. Сочи, че по автомобила има увреждания, които не са възникнали от пожара, а именно – деформацията на основата на предната броня, която е от удар в стълба, деформацията по предния ляв калник, която е вторична деформация от удара в стълба, счупването на предното стъкло и счупването на стъклото на предната лява врата. Видно от обективираните в табличен вид стойности на ремонта за всеки отделен увреден детайл /стр. 8-10 от заключението/, общата стойност на разходите за възстановяване на автомобила от изброените увреждания възлиза на 1320.42 лева.

Вещото лице С. М. е изразило становище, че пожарът не е възможно да е бил причинен от съприкосновение между лекия автомобил и електрическия стълб.

4

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

Излага, че вероятно първо е настъпил сблъсъкът на автомобила със стълба, а след това – пожарът. Пояснява, че за да настъпят констатираните деформации в предната част на автомобилът, същият следва да се е движил сам, като в случай че беше избутан, не би настъпило такова огъване на металните елементи.

Съгласно заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза /л. 187-188/ процесният лек автомобил е възможно да бъде изкупен за скрап на цена от 794.88 лева, в случай че бъде транспортиран до пункт за сметка на собственика, а в случай че транспортът бъде осигурен от пункта – на цена от 724.88 лева.

От заключението по пожаро-техническата експертиза /л. 198-204/ става ясно, че пожарът е причинен в резултат на предварително разлята лесно запалима течност върху дясната предна външна част на автомобила и поднесен пламък от открит източник на огън /кибрит или запалка/ от неизвестен извършител, като при анализа на фактите, условията на горене и следите, оставени от него, не се доказва друга реална възможна причина.

Съгласно заключението на вещото лице инж. А. А. при допълнителния оглед и от снимките в делото се открояват следи на стапяне на пластмасови детайли и на увреждане на лаковото покритие и боята на автомобила от удара и пожара.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението.

Категорично отхвърля възможността пожарът да е възникнал вследствие на съприкосновението на автомобила с електрическия стълб, тъй като нито стълбът, нито свързаните с него проводници са били засегнати. Пояснява, че пожарът е настъпил след удара в стълба. Изключва късо съединение в инсталацията на автомобила да е причинило пожара поради липсата на следи от възникване на такова.