Решение № 14108 от 20.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14108 гр. София, 20.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110108388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ************ АД срещу Р. Г. В., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск иск с правно основание по. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 718,48 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.11.2021 г. в гр. София, по вина на ответника, който напуснал мястото на инцидента преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ************ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на лек автомобил. Поддържа, че изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил „************“ с рег. № ********** в размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в качеството му на делинквент, е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй като същият напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. Претендира от ответника заплащането на сумата в размер на 718,48 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба В първото по делото заседание ответникът признава иска. Представя 2 бр. платежни 1 документи, удостоверяващи извършени плащания - на 18.03.2025 г. за пъления размер на исковата претенция, и на 08.07.2025г. за сумата от 21,17 лв. с посочено основание „ЗЛ по щета **************“. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е да докаже че на посочената в исковата молба дата е реализирано ПТП с участието на лекия автомобил, управляван от ответника, че ПТП е настъпило в резултат на противоправно поведение на ответника, в качеството му на водач на увреждащия лек автомобил; че идването на органите по контрол на движението по пътищата е било задължително; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника към момента на настъпване на застрахователното събитие; че ищецът в качеството си на застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е извършил плащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в размера, посочен в исковата молба, действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

С окончателния доклад, приет без възражения на страните в проведеното на 08.07.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическия състав на предявения иск са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Същите се установяват по несъмнен начин и от събрания по делото доказателствен материал.

От страна на ответника е заявено оспорване на вземането единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума, ведно със законната лихва, в хода на процеса, което се установява от представените платежни нареждания от 18.03 и 08.07.20205г. Следователно наведеното правопогасяващо възражение е основателно и предявенят иск подлежи на отхвърляне като погасен с плащане в хода на процеса.

По разноските:

Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, както и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 480,00 лева.

Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер от 400 лв.

Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за разноски в съдебното производство – че те се понасят от страната, която е загубила правния спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски по производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.

2

78 ГПК, е, че отговорността за разноските в процеса следва да се понесе от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая, с оглед на процесуалното поведение на ответника и направеното от него плащане в хода на процеса, съдът намира, че безспорно е налице втората от двете предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Спорен между страните е въпросът относно наличието на първата предпоставка, очертана в законовия текст на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно дали ответницата е дала повод за завеждане на делото. Ответникът твърди, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца, тъй като същият не е отправил извънсъдебна покана за плащане на процесното вземане, като за първи път е узнала за него с получаването на препис от исковата молба по настоящото дело. Съобразно практиката на Върховната инстанция, обективирана в Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., ТК, която настоящият състав споделя, вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение. В конкретния случай, със сезиращата съда искова молба са ангажирани от ищеца доказателства за изпратена до ответника регресна покана изх. № РГ *********/03.02.2022 г., ведно с приложена към нея товарителница от 03.02.2022 г. и разписка за врщане от 16.02, удостоверяваща, че практиката „не е потърсена от получателя“. По преценка на настоящия съдебен състав наличието на такова удостоверяване не е достатъчно, за да се направи извод за надлежно получаване на изпратената покана за плащане. В самата товарителница се съдържа отбелязване, че адресът е непълен, и това действително е така - макар и в протокола за ПТП да са попълнени конкретни данни, индивидуализиращи точния адрес на ответника, при изпращане на регресната покана ищецът се е ограничил с посочването само с наименованието на жилищния комплекс („Младост 4“) и номер (“470“). При това положение обяснимо липсват данни за обстоятелствата, при които адресатът е бил търсен, както и изрично удостоверяване за връчване на пратката. Да се приеме обратното би било в противоречие с правилата за уведомяване с препоръчано писмо с обратна разписка, регламентирани в Закона за пощенските услуги. С оглед на липсата на други доказателства по делото, удостоверяващи надлежното връчване на покана за изпълнение на процесното задължение преди завеждане на делото, вземането на ищеца е станало изискуемо едва с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело. Ето защо съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, респ. налице са предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответната страна съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв. за платен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Софийският районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предяения осъдителен иск от ************ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********“ № 87 срещу Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, № 470, вх. 3, ет. 2, ап. 50 с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ, за сумата от 718,48 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „************“, с рег. № ********, причинени при ПТП на 17.11.2021 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.02.2025 г., до окончателно плащане.

ОСЪЖДА ************ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********“ № 87, да заплати на Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, № 470, вх. 3, ет. 2, ап. 50 на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 400 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4