Решение № 21 от 26.01.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Дупница, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510201118 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-5310-001223 от 17.09.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.3, т. 6 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на ПЛ. Б. З., с адрес: гр. П с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва:

„глоба“ в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят З., който го обжалва в срок. В жалбата излага бланкетно своите съображения относно липсата на извършено от него нарушение и допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на производството. Иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба, като представя писмено становище в нейна подкрепа. Пледира за уважаване на жалбата.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Съдът след обявяване на делото за решаване е отменил в закрито съдебно заседание 1 определението си за даване ход на съдебните прения и е възобновил съдебното следствие, с оглед необходимостта от попълване на делото с допълнителни писмени доказателства и изясняване на обективната истина.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 19.08.2021 г., около 15:41 ч., в общ. Дупница, на път втори клас №62, км. 34+200 м., с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Дупница, жалбоподателят П.З. управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № СО7884ВН, като бил придружаван от свидетеля М.М.. В това време автомобилът бил забелязан да се движи в посочената посока след осъществено изпреварване от полицейски автопатрул на КАТ съставен от свидетелите В. и С. – мл. автоконтрольори към група КПДГПА, които стояли встрани и в близост до задната част на паркиран вдясно от насрещната за жалбоподателя пътна лента, в посока към гр. Кюстендил служебен полицейски автомобил. Свидетелят С. се запътил към насрещната пътна лента и махайки със стоп-палка във въздуха от своето местоположение направил опит да спре, чрез подаване на сигнал със стоп-палка автомобила управляван от жалбоподателя, който се движел пред друг следващ го и изпреварен от него автомобил. Автомобилът управляван от жалбоподателя продължил движението си по пътя в указаната посока и със същата скорост на движение, като бил последван от служебния автомобил на двамата полицейски служители, които го настигнали и му подали светлинен и звуков сигнал да спре за проверка. Жалбоподателят се подчинил веднага на сигнала и спрял управлявания от него лек автомобил при първа възможност на отбивката в близост до входа на бензиностанция „Петрол“. Там полицейските служители му извършили проверка, като му заявили, че е извършил неправилно изпреварване при непрекъсната пътна маркировка тип М1, с което е създал сериозна опасност за движението и че след това не се е подчинил на подадения към него от св. С. сигнал за спиране със стоп-палка. Жалбоподателят З. не бил съгласен с тези твърдения на контролните органи и се обърнал на висок тон и неуважително към тях в спор относно посочените от тях две административни нарушения. При проверката и по време на спора им св. С. огледал лично автомобила на жалбоподателя и решил, че същият е със затъмнени предни странични стъкла намаляващи видимостта на водача към пътя, въпреки че лекият автомобил „Ауди А 4“ нямал каквото и да е затъмнение на страничните стъкла или поставено допълнително фолио върху тях.

Св. С., в присъствието на св. В. и жалбоподателя, както и неговия спътник св. М. съставил АУАН на жалбоподателя, в който посочил последователно, че са установени като извършени общо три отделни нарушения от същия, а именно по чл. 6, т. 1, чл. 103 и по чл.

105, ал.1 от ЗДвП. Наред с това в акта било отбелязано автоматично, че санкционирания водач няма възражения, въпреки че множество такива били изложени пред полицейските служители устно. Всичко това провокирало водача З. да откаже да подпише така съставения му АУАН, като отказът му да го подпише бил удостоверен с подписа на св. А.В..

Ядосан от случилото се и несъгласен с констатациите в АУАН жалбоподателят придружаван от св. М. отишъл веднага с автомобилът си в сградата на КАТ Дупница и 2 поискал да разговаря с началника, като там установил св. И.П. –инспектор и вр.и.д. началник на група КПДГПА, който изслушал възраженията срещу акта на жалбоподателя и заедно с него и св. С. огледал предните странични стъкла на процесния лек автомобил, по които имало отложена прах и така установил липсата на каквото и да е затъмняване или поставяне, респ. скорошно премахване на допълнително фолио върху тях. С оглед категоричността на изводите си същият съставил докладна записка, с която предложил на началника на група КПДГПА да не се приеме, като нарушение описаното под № 3 в процесния АУАН серия GA бл. № 469776/19.08.2021 г. Едва след намесата на свидетеля, който е началник на свидетелите С. и В. бил предоставен в 16:44 часа срещу подпис и препис от съставения по-рано АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише при първоначалното му спиране. Жалбоподателят веднага депозирал пред св. И.П. и писмени възражения срещу акта, в които сам описал възприетата от него ситуация и посочил, че е извършил изпреварване в посочения пътен участък, но не е възприел ръкомаханията на св.

С. като сигнал за спиране със стоп-палка.

Въз основа на съставения и връчен му при отказ АУАН било издадено и обжалваното НП № 21-5310-001223 от 17.09.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВРКюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.3, т. 6 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на ПЛ. Б. З., с адрес: гр. П с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва:

„глоба“ в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, в което не се санкционира описаното по № 3 в АУАН нарушение по чл. 105, ал.1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М.М. и отчасти от казаното от св. И.П.. Само частично съдът се доверява на показанията на полицейските служители извършили проверката - В. и С., като важни факти и обстоятелства се установяват и от всички събрани по делото писмени доказателства с изключение на съставения от св. С. АУАН серия GA бл.

№ 469776/19.08.2021 г., който съдът намира за абсолютно недостоверен в една част и несъответен в друга на останалия приет с доверие доказателствен материал. За да приеме казаното от св. М. за истинно съдът го съпостави критично с наличните писмени доказателства и с казаното от свидетелите В. и С., които не отричат, а св. С. изрично потвърждава присъствието на свидетеля като пътник в автомобила. Казаното от св. М. е последователно, ясно, без вътрешни противоречия и в една част съвпада с казаното от полицейските служители и изложеното от св. П.. Казаното от този свидетел не се опровергава от нито едно от приложените писмени доказателства, а единствено от неприетите за достоверни от съда изявления на двамата полицейски служителите – В. и С..

В същото време съдът не се доверява на изявленията на двамата полицейски 3 служители, които са тотално дискредитирани изцяло от показанията на св. М., както и в една, но много показателна и съществена част и от показанията на техния началник св. П., който неминуемо е изпитал при срещата си с жалбоподателя на 19.08.2021 г., около 16:00 часа и изпита повторно и пред съда лично неудобство и притеснение от техните действия и най-вече от писмените изявления обективирани в съставения при проверката на 19.08.2021 г. АУАН за затъмнени предни странични стъкла на автомобила. Нещо повече, макар и да е техен колега и началник, свидетелят П. беше в голяма част от разказа си принципен и обективен относно възприетото от него по повод възраженията на жалбоподателя направени устно и писмено, както и при проверката на автомобилът му. Липсват писмени или други доказателства, които да подкрепят заявеното от полицейските служители пред съда и отразеното в текста на АУАН относно посочените нарушения по чл. 103 от ЗДвП и несанкционираното такова по чл. 105, ал.1 от ЗДвП. Самите писмени възражения на жалбоподателя подадени пред св. И.П. засягат единствено тези две нарушения, но не и твърденията за извършено от него неправилно изпреварване по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Меко казано абсурдно е казаното пред съда от св. С., че със собствените си очи е установил затъмнение на предните странични стъкла на автомобила, когато спрели жалбоподателя, което се опровергава изцяло от показанията на св. П. и направеното от него писмено отбелязване в съставената докладна записка. Още по-абсурдно е и изявлението на посочения в АУАН като свидетел очевидец на всяко от нарушенията и на съставяне на акта – А.В., който твърди на първо място, че при възприетото според тях изпреварване от жалбоподателя на друг автомобил преди пътен възел „Юг“ същият се е движел в платното на автомобилите, които би следвало да се качат на магистралата в посока за гр. Благоевград, правейки ляв завой, като нарушил последователно маркировки М 15 и М 1, която е налична на платното за изкачване на магистралата за гр. Благоевград. Практически с това свое изявление, обективирано в съдебния протокол, на л. 30 от делото св. В. твърди, че изпреварването при движение от гр. Кюстендил, в посока към гр. Дупница, преди пътен възел „Юг“, на АМ „Струма“ е извършено не отляво на движещия се пред него автомобил, а отдясно на същия, тъй като всеки подход за включване към автомагистрала по необходимост е разположен вдясно на посока на движение с оглед разположението и движението на процесния лек автомобил. Нещо повече св. В. е меко казано колеблив и изцяло недостоверен по повод това, дали като посочен в АУАН очевидец на деянието сам е възприел лично с очите си отразеното в акта относно затъмняване на стъклата на процесния лек автомобил. Налице са противоречия в свидетелските показания и по отношение на описаната в АУАН и разказана от св. С. пътна ситуация по подаване на сигнал за спиране на процесния лек автомобил и това къде се е намирал св. С. при подаване на сигнала. При анализа на доказателствата от настоящия съдебен състав надделява сериозно вътрешното убеждение, че двамата полицейски служители в разказа си пред съда не са докарай откровени и детайлни в опит да насочат показанията си предимно към последващото поведение на жалбоподателя и спора им с него, а не към конкретните му действия, които според тях са противоправни и обосновават административнонаказателната му отговорност за безспорно установеното и неоспорвано от него във възраженията му неправилно 4 изпреварване. Следва да се отбележи от съда, че ако един служител на МВР може сам абсолютно съзнателно и тенденциозно или алтернативно, само поради недовиждане /със собствените си очи/ да си измисли и създаде едно административно нарушение каквото не е било изобщо извършено, няма сила на света, която да убеди настоящия въззивен съд, че този служител на МВР казва на сто процента истината за останалите факти и обстоятелства изложени от него във връзка със същата тази проверка. Поради това и съдът не споделя с доверие казаното в случая от двамата полицейски служители, в частта в която не съответства на останалия безспорен според съда доказателствен материал.